Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ И ЗА КАКВО ПЛАЩА НА ПАРТИИТЕ?

Още 10 дни имат участниците в парламентарните избори на 25 юни да обявят кои са били дарителите им и как са похарчили парите. Според чл. 73 от Закона за избиране на народни представители, в срок до един месец след изборния ден партиите, коалициите и инициативните комитети представят отчети пред Сметната палата за набраните и изразходваните в предизборната кампания средства, включително и извлечения от представените за участие в изборите банкови сметки. От върховната одитна институция не дават преди да е изтекъл законовият срок, информация дали партиите са си дали отчетите. Не съобщиха дори дали е спазена новата точка 5 от ЗИНП, според която до пет дни след регистрацията си в ЦИК участниците в изборите трябва да обявят в Сметната палата банковите сметки, по които могат да се проследят и разходите по кампанията.Темата за партийните пари сигурно ще стане много актуална след 25 юли. Все още е рано да се говори с цифри и да се съпоставят реалните разходи по кампанията с това, което официално са признали участниците в нея. От партийните централи твърдят, че все още не са подготвили отчетите си за пред палатата. Партиите обаче трябва да побързат. Задължават ги променените през тази година Закон за политическите партии и Закон за избиране на народни представители. Финансирането на кампаниите винаги е било съпътствано от недомлъвки и тлеещи скандали. Политическите централи и политическите лидери са получавали обвинения за връзки със скандални бизнесмени, от които са получавали щедри дарения. В медиите масово се заговори за публичност и откритост при набирането на средства от партиите в началото на 2003 година. Тогава много бизнесмени изпищяха от даването на пари под масата на политиците. Оформи се така наречениятбунт срещу черните партийни каси Същата година Би Би Си цитира изследване на група специалисти от балканските страни, направено в периода 1999-2002 година. Според него България е на първо място по нелегално финансиране на политически партии сред страните от Централна и Източна Европа. Това финансиране е един от индексите за измерване на корупцията в отделните държави. Около 40% от приходите на политическите централи у нас и в Молдова са нечисти, сочат данните. Следват Латвия, Хърватия и Украйна с по около 30 процента. Най-малко съмнителни пари имали политическите партии в Полша, Чехия и Унгария. В политическите партии инвестират най-често финансови институции, фирми, които търгуват с горива, химикали и хранителни продукти, посочват експертите. Държавните институции, които би трябвало да контролират финансирането на политическите партии, в повечето държави от региона били пасивни и най-често се оправдавали с липса на ясни закони, е заключението на авторите на изследването. Реакциите в нашата страна не закъсняха. Тутакси се появиха публикации, в които бизнесмени и социолози посочиха главоломната сума 50 млн. лева като годишна цена на една партия. Светкавично бе изчислено, че тези, които инвестират в политическо лоби, печелят по 100 млн. лв. от инвестицията. През юни 2003 г. няколко международни неправителствени организации и Сметната палата проведоха дискусии с основен акцент законовите пропуски, които допускат нелегалното финансиране на партиите. Законодателната власт откликна на почина и се заговори за промени в двата закона - за финансиране на политическите партии и за избиране на народни представители.Междувременно местните избори през есента на 2003 г. допълнително наляха масло в огъня. Появиха се слухове (а и данни) за големи пари, налети преди всичко в провинциалните медии по време на кампанията. Отново се появиха социологически агенции еднодневки, създадени специално за тези избори. Те напомпваха подкрепата за своя кандидат-кмет, огласяваха шумно данните си в местните медии и изчезваха. На финала - един куп партии пак не се отчетоха пред Сметната палата. Актуализирането на двата закона стана факт едва преди парламентарните избори тази година. Регламентирани бяха размерът на даренията и ограниченията кои юридически лица колко могат да дават на партия. Съкратени бяха сроковете за отчитане на разходите за кампаниите. На политическите партии бе забранена стопанска дейност.Отчетът на кампанията за парламентарните избори през 2005 г. ще бъде индикатор дали тези промени реално ще проработятЗасега от неправителствения сектор твърдят, че е рано за оптимизъм. В законите още има вратички, през които нелегалните пари да стигат до политическите партии. Партиите у нас продължават да бъдат корпоративно ориентирани. Два дни преди парламентарните избори лидерът на ДПС Ахмед Доган заяви в най-гледаното телевизионно време в България, че всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. Че един политик има възможности, не по-малки от тези на един банкер. Че половината бизнесмени над средното равнище се крепят едва ли не на една негова усмивка. И че политическата сила се отплаща на услужливите бизнесмени. Някои ще станат изпълнители и подизпълнители на обекти, други ще ги консултират, рече Сокола... Откровеността на Доган дава основание да се мисли, че въпреки всички мерки у нас все още има благоприятна среда за такъв тип симбиоза между политици и бизнес, коментираха експерти пред в. БАНКЕРЪ. Независимо от забраната на анонимните дарения и ограничаването на сумите за финансиране все още у нас не са известни и не са оповестявани публично имената на донорите на партиите, както и реалните размери на даренията. Такива данни се събират от Сметната палата и от тази институция зависи дали те ще бъдат публично оповестявани. Като се има предвид, че ръководството на палатата тъй или инак е обвързано с определена политическа сила, да се надяваме на нейната инициатива е лекомислено, припомнят експертите. Достъпът, който палатата е предоставяла досега, е бил само до обобщена информация, която не съдържа нито имена, нито размер на конкретните дарения. Този тип връзки между политика и бизнес никога не са били прозрачни и наблюдаването им е трудно. Никоя от партиите няма мотив да ги разкрие, тъй като тогава ще се очертае нейното бизнес лоби и отплатата за финансирането също ще стане видима. Експертите прогнозират, че този път в отчетите за кампанията ще има имитация на прозрачностПолитическите централи и палатата ще подхвърлят на медиите няколко имена на фирми и на частни дарители и дарения в регламентираните от закона размери. Скрити ще останат парите, давани на ръка и отчитани като рекламни бюджети и бизенс разходи от фирмите. Единствено приятелско-роднинските кръгове и личните контакти на настоящите депутати ще хвърлят светлина върху начина на разплащане между дарените и дарителите. Интересно ще бъде да се проследи възлагането на големи проекти и поръчки от страна на правителството. Тогава - по схемата на Доган - ще се види кой е изпълнител, кой - подизпълнител, и кой - консултант. И не на последно място - кой е политическият вдъхновител на определен закон и за кого е направен. В момента е направо несериозно да се пресмята по предизборни клипове, ефирно време и брой на плакати кому колко е струвала кампанията, твърдят експерти. Имаше в пресата данни на една социологическа агенция, която съобщи как НДСВ си надхвърлили законово регламентирания един милион лева с около една трета. Пак там изкараха и изпадналите от парламента таралежи милионери в предизборното разточителство. Коалиция за България пък скромно икономисала около 700 хил. лв. от полагащите й се 2 млн. лв. за кампания. Седмица преди изборите заместник-председателят на НДСВ Николай Свинаров каза пред журналисти, че жълтите разпределили милиона си приблизително така: по решение на Политическия съвет до 700 хил. лв. отиват по многомандатните избирателни райони. Около 300 хил. лв. са за финансиране на централната кампания. Тогава Свинаров не назова дарителите на царистите. Пак по това време говорителят на правителството Димитър Цонев не пожела да каже кои са имената на над 50 фирми, получили пари за организиране на предизборната томбола. Сумите не били такива, че да влязат в изискванията за възлагане на държавна поръчка. Това са все пак 4 млн. лв. само да повишаване на избирателната активност, както гласи правителственото постановление за разходите по изборите. Избирателната активност, впрочем, се оказа най-ниската до момента. Както и последните избори се оказаха най-скъпите, провеждани у нас. Любопитно, наред с отчетите на партиите, ще бъде да се види как правителството ще отчете тези близо 18 млн. лв. разходи. За сравнение - изборите за народни представители през 2001 г. струваха 7.5 млн. лв. бюджетни пари. Президентските избори същата година струваха на държавата 9.7 млн. лв., а за местния вот през 2003 г. отидоха близо 12 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във