Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОГО РАЗДЕЛЯТ ДОСИЕТАТА?

Преди няколко дни премиерът Симеон Сакскобургготски заяви пред парламента, че е готов да преосмисли позицията си по проблема с досиетата на бившата Държавна сигурност. Изненадващото за мнозина изказване на министър-председателя всъщност бе част от отговора на въпрос на депутата Иван Костов, който по време на парламентарен контрол попита защо министрите не изпълняват Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и не изпращат в Държавния архив материалите с изтекъл срок за секретност. Внезапно променената позиция на министър-председателя предизвика противоречиви реакции от страна на институциите, партиите и политиците, както и на наблюдатели, коментатори, журналисти. Незабавно реагираха и видни фигури от бившите спецслужби, общопризнати (по едни или други причини) за специалисти по досиетата. Тъй като някои казаха, че премиерът е бил разбран неточно или не е имал точно това предвид, налага се първо да уточним неговата формулировка.Според Симеон Сакскобургготски до момента правителството е предавало на три пъти документи на Държавния архив и е разсекретило почти 90% от класифицираната информация. Досега обаче Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) няма решение за унищожаване на документи. Осъзнавам, че има още известни трудности и може би трябва да се коригира законът, за да бъдат тези документи по-достъпни за гражданите, каза Сакскобургготски. И добави, че архивът на ДС ще бъде разкрит, тъй като ще изтекат сроковете за защита. Поемайки ангажимента пропуските да бъдат коригирани, премиерът за пръв път призна, че България не е избрала по-справедливия германски модел за отваряне на досиетата. Ето още някои мнения и факти. В регистъра на ДКСИ няма информация за документите на бившата Държавна сигурност, както изисква Законът за защита на класифицираната информация, сподели председателят на комисията Цвета Маркова. И допълни, че МВР е трябвало да предостави на публичния архив документите на бившата Държавна сигурност, но вътрешният министър Георги Петканов не го е направил и архивът си стои в службите вече три години.Според бившия председател на комисията по досиетата Методи Андреев отказът на Петканов означава, че или информацията не е класифицирана, или че министърът на вътрешните работи нарушава закона с аргумента, че те са класифицирана информация. Той заяви, че документите от архива на ДС не са класифицирана информация и 95% от тях трябва да бъдат прехвърлени в Държавния архивен фонд. Андреев твърди, че във всички парламенти от 90-та година досега 25% от всички депутати са били сътрудници на ДС. Какви бяха реакциите от страна на опозицията? От СДС се усъмниха в искреността на предложението на Симеон Сакскобургготски, но предложиха законопроект, според който Законът за защита на личните данни да не се прилага за такива, свързани с дейността на сътрудници на бившата ДС.Реакцията на БСП също не бе изненадваща. Според лидера Сергей Станишев въпросът с разсекретяването на досиетата ще се използва с предизборна цел, както досега са го правили всички десни сили. И допълни, че за него е необяснима промяната в позицията на НДСВ, затворила точно преди две години досиетата: Много интересен е фактът, че по време на парламентарния контрол Симеон Сакскобургготски се зае да отговори на въпроса на Иван Костов. Очевидно това е съзнателно решение, тъй като той по принцип не обича да отговаря на актуални питания на депутати. Ако бях почитател на конспиративните теории, щях да припозная координация на действията на Костов и Симеон. Заместник-председателят на БСП Румен Овчаров направо обвини Сакскобургготски и Костов, че са се договорили: Темата за досиетата се вади на дневен ред срещу подкрепата на ОДС за данъчните закони и, може би, за бюджета. За ДПС декларираното желание на Симеон Сакскобургготски е политически предизборен ход. Затова депутатът от ДПС Кемал Еюп заяви: През последните 15 години сме били многократно свидетели на това как, като наближат избори, този въпрос отново се поставя на дневен ред. Нито едно управляващо мнозинство досега не пожела да отвори докрай тази страница. Поставянето на този проблем отново ни връща крачка назад към противопоставянето комунизъм - антикомунизъм. Според Кемал Еюп премиерът има политически интерес и политически сметки с тези ходове нещата да бъдат така разиграни на парламентарните избори, че БСП да не може да състави самостоятелен кабинет или пък БСП да не може да състави кабинет с друг политически субект, да са необходими три примерно. Впрочем Еюп бе депутатът, който навремето обясни, че ДПС не е против отварянето на досиетата малко преди движението и БСП да атакуват в Конституционния съд закона и комисията Андреев. Президентът Георги Първанов не изненада никого, като се обяви срещу идеята за разсекретяването на архивите на ДС и заяви, че това е тема от миналото, която се експонира по време на избори и разделя обществото. Парламентът ни връща в епохата на тежко идеологическо противопоставяне. Малко по-късно той заяви, че не може да си представи, че в ЕС ще се занимаваме с темата за досиетата. И за да отговори на Едвин Сугарев, който го нарече бивше ченге, президентът Първанов каза: На мен, честно казано, тази тема ми е скучна ... Има две тенденции в българската политика. Една в търсенето на онова, което ни обединява - политика, която поставя в центъра на управлението реалните проблеми на хората, а другата се занимава с идеология на политическото противопоставяне. В дебатите се включиха известни о. з. полковници, за които се говори, че не само знаят много за досиетата, но и все още боравят с част от тях. Димитър Иванов, последният началник на прословутия Шести отдел в бившето Шесто управление на ДС, припомни тезата за добрите и лошите в Държавна сигурност. Не трябвало онези, които са бранили националната сигурност, да се приравняват с доносниците на политическата полиция. Според Иванов е непонятно защо точно сега Сакскобургготски отново изважда темата за досиетата, но според него това показвало само едно: че тя никога не е гледана от принципна точка и винаги се е появявала в дневния ред на обществото, когато трябва да обслужи идеологически и политически цели и интереси. В случая става дума за десни политически цели и интереси, тъй като по презумпция се смята, че най-засегната ще бъде БСП. Политическата борба в момента се поляризира - на единия полюс е БСП сама, а на другия - всички останали десни и центристки политически формации. Ако двата полюса на противостоенето са ясни (десницата - твърдо за отваряне на досиетата, БСП и ДПС - твърдо против), на фона на масовото обществено безразличие единственият любопитен въпрос засяга поведението на НДСВ и преди всичко на неговия лидер. Тук са възможни няколко хипотези.Първата хипотеза - става дума за поредния лапсус на премиера. Словесните недоразумения на Симеон Сакскобургготски отдавна не скандализират, а дори предизвикват известна симпатия сред значителни обществени слоеве. Тази хипотеза обаче е малко вероятна, защото става дума не за импровизация на внезапен журналистически въпрос, а за подготвен отговор на питане на бившия премиер.Втората хипотеза е, че премиерът блъфира. Заявената готовност за отваряне на досиетата е средство за натиск върху коалиционния партньор и БСП с оглед по-голяма отстъпчивост до края на мандата, а може би - и с оглед бъдещото управление. Това допускане не е лишено от логика, но противоречи на стила на министър-председателя. Той обикновено не удря пръв, а изчаква и контрира. В допълнение рискът блъфът да не успее е голям, а и опасността от окончателно влошаване на отношенията с ДПС е твърде сериозна.Третата хипотеза е, че Сакскобургготски подготвя коренна промяна на политическата си ориентация и чрез досиетата прави стъпки към разрив с левия център и сближаване с десницата. Ако това е вярно, видима е връзката с активността на различни фигури в дясното пространство, които напоследък упорито говорят за бъдещо дясно управление, включващо НДСВ, и дори за запазване на сегашния премиер. Подобна хипотеза обаче (поне засега) няма сериозни фактологически потвърждения.Не е изключена и четвърта хипотеза - че премиерът предприема объркващ ход, който да затрудни всички и да му отвоюва политическо време. Най-предпочитаният за лидера на НДСВ вариант е да вземе решение с кого ще се съюзи в последния момент, когато стане ясно съотношението на силите.Така или иначе политическите перипетии около досиетата навлизат в нова фаза. Най-реалистично е да очакваме, че няма да се случат чудеса. Но има надежда, че с този проблем може (поне формално) да се приключи един път завинаги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във