Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОГАТО ЗВЕЗДИТЕ ПАДАТ В ПУСТИНЯТА

Едно от основните политически събития в света през отиващата си 2004 година безспорно бяха президентските избори в САЩ. Джордж Буш ги спечели много по-лесно, отколкото предполагаха и най-верните му съратници. Още в навечерието на президентската надпревара анкетите показваха, че шест от деветте решаващи щата се готвят да гласуват за Джон Кери, включително и Флорида, Пенсилвания и Охайо. Според тях кандидатът от Демократическата партия би трябвало да победи със сигурност. В Бостън привържениците на Кери дори организираха предварителни празненства по случай сигурната победа.Въпреки всички предварителни прогнози обаче Охайо, Флорида, Невада, Ню Мексико и Айова гласуваха за БушМоже да се каже, че в известен смисъл демократите загубиха изборите още преди две години. През зимата на 2003 г. нито един американец не си задаваше въпроса кой ще бъде следващият президент на САЩ. Всички се готвеха за войната в Ирак и настроенията срещу Буш биха били равносилни на поддръжка за Саддам Хюсеин. Истината е, че нито един сериозен кандидат не се реши да участва на изборите през тази година. Най-популярните демократи в САЩ Хилари Клинтън и Ал Гор се изплашиха да не загубят. След като събитията в Ирак тръгнаха зле, демократите разбраха, че са попаднали в собствената си клопка. Рейтингът на Буш-младши падаше катастрофално. Тогава те заложиха на умерения сенатор Джон Кери. Той най-много се доближаваше до образа на кандидат за президентския пост, но сякаш не му достигна харизма. Партизанската война в Ирак се засилиПрогнозите, че Ирак ще се превърне в най-голямото главоболие за САЩ се оказаха верни. През 2004 г. станаха много повече кръвопролитни стълкновения в сравнение с победната за Щатите 2003-а. Залавянето на Саддам Хюсеин не само не сложи край на партизанската война, а сякаш я разгоря допълнително. През пролетта на тази година американските войски претърпяха ред чувствителни поражения. Отначало в южната част на Ирак избухна шиитско въстание, оглавявано от Муктада Садр, което завари американците неподготвени. По това време те бяха заети с връщането на значителни военни части обратно в родината. Бунтът на шиитите прекъсна дългоочакваната за няколко хиляди американски момчета демобилизация и се превърна в първия сигнал, че САЩ ще имат сериозни проблеми в Ирак.Вторият сигнал бяха събитията в т. нар. сунитски триъгълник. През април съпротивата в този изключително неспокоен район нарасна до такава степен, че американците, притиснати от въстаниците, бяха принудени да напуснат Фалуджа, Самара... Те успяха да си върнат контрола върху метежните градове едва в края на годината - след изборите в САЩ.През юни Вашингтон възлагаше големи надежди на предаването на властта от окупационната администрация на местното правителство. Само два месеца преди това историческо събитие телевизионният канал СиБиЕс публикува снимки на изтезания в затвора Абу Грейб. Така избухна един от най-шумните скандали в цялата иракска кампания. Шокът за целия свят беше съпоставим единствено с ефекта от залавянето на Саддам Хюсеин, само че с обратен знак.Американците така и не успяха да открият в Ирак оръжие за масово унищожение. Това стана окончателно ясно през есента, след публикуването на доклада на Чарлз Дълфър - в него пишеше, че Саддам Хюсеин не е притежавал забранено оръжие, а прекратяването на инспекциите на ООН и началото на войната под този предлог е било грешка. Докладът се появи в САЩ в навечерието на изборите и нанесе силен удар върху репутацията на администрацията на Буш. В резултат на това само за една година от най-големия успех Ирак се превърна в най-болезнения провал за Джордж Буш.Годината беше белязана и с прилагането на нова зловеща тактика на съпротива от страна на иракчаните - показните екзекуции на чужденци. През май пред видеокамера беше обезглавен американецът Никълъс Бърг, след което рязането на глави в Ирак стана постоянна практика.Израел и Палестина не се помириха2004 г. се оказа първата от много време, в която не се състояха никакви преговори между Израел и Палестинската автономия. Планът Пътна карта за мир в Близкия изток, предложен от ООН, САЩ, Русия и Европейския съюз, който трябваше да урегулира процесите в региона, беше забравен. Той трябваше да даде възможност за сключване на примирие между Палестина и Израел и за възстановяване на мирните преговори между Израел и Ливан, както и между Израел и Сирия. От него се очакваше да спомогне за очертаването на официални граници между Израел и Палестина през 2005 година. Вместо това на преден план беше изведен план за едностранно отделяне от Палестина, разработен от израелския премиер Ариел Шарон.Годината беше белязана и от смъртта на редица видни палестински лидери. Един след друг загинаха трима от най-известните политици на Палестинската автономия. През пролетта израелски ракети убиха двама водачи на движението Хамас. Първо престарелия духовен лидер шейх Ахмед Ясин, а три седмици по-късно политическия водач на организацията Абдел Азис Рантиси. Двете убийства бяха част от плана на Ариел Шарон за унищожаване на лидерите на терористичните групировки. Впрочем тези действия дадоха резултат - терористичните актове в Израел и в палестинските територии намаляха.На 11 ноември в парижка клиника почина от неизвестна болест лидерът на Палестинската автономия Ясер Арафат. Неговата смърт изцяло промени ситуацията в Близкия изток. Палестино-израелският мирен процес вече никога няма да бъде същият. Колкото и да говори за приемственост, явният фаворит за предстоящите през януари 2005 г. избори в Палестинската автономия - дългогодишният заместник на Ясер Арафат Махмуд Абас, има свои идеи. Мнозина наблюдатели смятат, че промяната е за добро.Твърде деликатно и нестабилно е и положението на израелския премиер Ариел Шарон заради вътрешните проблеми в партията му Ликуд и обвиненията за финансови машинации, повдигнати срещу синовете му. Израелският премиер успя да запази властта си през тази година с титанични усилия. Нещо повече - неговата партия фактически се разбунтува срещу него, отхвърляйки плана му за едностранно отделяне от Палестина. Само убийствата на лидерите на Хамас през пролетта и неочакваната смърт на вечния му враг Арафат позволиха на Ариел Шарон да удържи ситуацията под контрол. Но облаците над него продължават да се сгъстяват, правителствената му коалиция вече се разпадна и може би като политик Шарон няма да надживее дълго заклетия си палестински враг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във