Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОГАТО СОЦИОЛОЗИТЕ БЯХА ЕКСПРЕСИОНИСТИ

Още първите свободни избори в далечната вече 1990 година бяха белязани от социологически скандал. Тогава социологът Петко Симеонов, който бе шеф на предизборния щаб на СДС, отказа платения от единствената по онова време българска телевизия екзитпол. Симеонов обяви, че с проучването (анкета сред избиратели непосредствено по време на вота) се цели манипулация на резултатите в полза на социалистическата партия. Наетата агенция бе престижната германска ИНФАС, нейната работа свършиха български социолози, резултатите не бяха оповестени, което не попречи на СДС да загуби изборите. Така, както това щеше да стане и ако ИНФАС си бе свършила работата... Тъй или инак, тази случка беляза с особения знак на недоверието отношенията на политиците и социолозите. И години по-късно те се лутаха между взаимни привързаности и взаимни недоверия - с всички произтичащи от толкова много емоции последствия.Най-изненадващото в разразилия се тези дни социологически скандал е това, че се случи чак сега. На петнайстата година, откакто българската социология излезе от учебниците и, съблякла академичната си дрешка, защрапа по улиците на живота. И чак преди шестите поредни свободни парламентарни избори в страната. Не че през всичкото това време социолозите са си живели щастливо и безметежно - всъщност нямаше избори, били те парламентарни, президентски или местни, без модерните политически врачки да отнесат упреци от един или друг политически субект, останал недоволен или от предвижданото му бъдеще, или от невзрачното си настояще. Но те бяха нещо като част от играта и донякъде се вписваха както в научната характеристика на социологическия занаят, така и в особеностите на националния купувач на социологическия продукт за политическа употреба. Изразяваните гласно понякога съмнения за манипулации на общественото мнение от някои социологически агенции в полза на една или друга политическа сила пък минаваха за сметка на екстравагантността на неспокойния пазар на услугата. Но социологическата общност ревниво пазеше от чужди очи не само тези отношения, но и реалните провали на някои от членовете си. Дори след изборите през 2001 г. (тогава и парламентарният, и президентският вот бяха предшествани и съпроводени от, меко казано, от социологически гафове), професионалистите се събраха да споделят тревогите си и да вземат мерки срещу компрометирането на занаята далеч от журналистическите уши... Това не е упрек - социологията, за да си върши добре работата, се нуждае от спокойствие и преди всичко от доверие - едно, от доверието на клиентите, и второ - от доверието на хората, които анкетира. Ако едните не вярват на агенциите, просто няма да ги наемат. Ако пък не им вярват анкетираните, никакъв социологически продукт не би бил възможен, камо ли достоверен - той е резултат от откровените отговори на въпросите, които социолозите задават. Един голям скандал може не само да пренареди, ами и порядъчно да прочисти социологическата гилдия. А това е бизнес, и то немалък.Така че ако този път скандалът все пак излезе на бял свят, това е индикатор за равнището на разтревоженост на повечето от социолозите. Нека припомним - той избухна покрай парламентарната криза след успешния опозиционен вот срещу председателя на Народното събрание Огнян Герджиков и последвалите политически договорки. Една социологическа агенция публикува данни от експресна телефонна анкета, според които излезе, че НДСВ е настигнало по степен на одобрение БСП. Нещата бяха представени така, че съмненията за манипулация взривиха и политиците, и медиите, и социолозите. Но това не бе причината, а само поводът за скандала.Истинската причина е, че основания за тревога има. И си струва да се тревожат не само социолозите и политиците. А и обществото. И медиите. И хората от икономиката и финансите.Работата е там, че, както казахме, социологията е един бизнес с приличен пазар. И конкуренцията е съответна. За три петилетки на социологическата нива излязоха много орачи. Само по себе си в това няма нищо драматично. Драматичното е, че немалко от тях решиха, че плодната почва няма нужда от дълбоки бразди, че ако хвърлят достатъчно политическа тор ще оберат добри плодове. Услугите им не бяха скъпи, експресните анкети с по две-три стотици анкетирани не струваха много, но пък напорът им към медиите бе вихрен. С клиент или без, те обясняваха кой кой е и колко струва в българската политика и някак си станаха част от нея. Щом у някоя партия се намираха малко парици за социология, тя се снабдяваше с агенция. (Има агенции, дето се появиха покрай конкретни партийни проекти и после просто изчезнаха от полезрението. Други пък се родиха от или около лица и групи, занимавали се и занимаващи се с партийна пропаганда.) И понеже лошият пример е заразителен, твърде скоро стана трудно да се прави разлика между социология, политология и политика. Политическите пристрастия на отделни социолози се превърнаха в партийни емблеми на техните агенции. Почти толкова лесни за разпознаване са тези пристрастия и в техните изследвания, и в коментарите за тези проучвания. Експресни сондажи заливат пазара, експресността е на път да стане запазената марка, емблемата на българската социология.И ако социологията се занимаваше само с политически проучвания и политически анализи, в. БАНКЕРЪ и читателите му - хора трудни за манипулиране - можеха и да махнат с ръка. И бездруго поне досегашната практика показва, че подобен род агитация не влияе особено силно върху българските избиратели. Но на социологическите проучвания разчита и бизнесът. Върху професионализма и коректността на социолозите и техните изследвания се градят маркетинговите стратегии на производители и търговци, на телевизии, радиостанции и вестници. И ако продължава да се случва в подобни изследвания да се измерва пазарен дял на продукт, дето отдавна го няма на пазара (случвало се е!), ако експресионизмът надделява и над експресността, и над експертността, и над достоверността, че и над най-обикновената професионална почтеност - нека сегашните социолози се сърдят на времето, когато са били експресионисти.Пазарът, както и природата не търпят фалш. И празно място.

Facebook logo
Бъдете с нас и във