Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОГАТО СИ НА ВЪРХА, ИДВА ВРЕМЕТО ДА КАЖЕШ СБОГОМ


Стефка Костадинова винаги е била голямата личност
в българския спорт. Да се задържиш повече от десет години по върховете
в леката атлетика, не е случайна работа. Световният й рекорд от
Рим през 1987 г. (209 см) все още е ненадминат. За разлика от
други шампиони, чиито звезди изгряваха и бързо угасваха, звездата
на Стефка блестя ярко и дълго на небосклона. Хегемонията й в сектора
за висок скок бе тотална - в кариерата си тя прелетя над двата
метра повече от 200 пъти! Спечели всичко, което можеше да се спечели
- олимпийска, световна и европейска титла, турнирите Гран
при... Участва в три летни олимпиади, четири пъти бе спортист
N1 на България...


Преди осем месеца се оттегли от сектора за висок
скок и името й почти изчезна от спортните страници. Неотдавна
се появи сензационната новина, че се е разделила с
треньора и съпруга си Николай Петров. Повечето журналисти, с които
Стефка контактува, знаеха какво става, но по някакво негласно
споразумение, вероятно заради уважението към техните личности,
не си позволиха да извадят на показ развода им. Всъщност оттук
и започна нашият разговор в уютния й софийски апартамент.


- Страшно ми е обидно, че ме предадоха ваши
колеги. Когато ми се обадиха, за да питат вярно ли е, потвърдих,
но ги помолих да не публикуват тези дълбоко интимни, мои си неща.
После, като видях първата страница на вестника, направо побеснях.
Все едно ми бяха бъркали в душата с мръсни ръце.


Дано не запомниш отиващата си 1998 г. само с подобни
отрицателни емоции...


- Така се случи. Спрях със спорта, разделих се с
един много скъп за мен човек. Но имам малкия Ники и покрай него
си почивам. Той ме разтоварва, пък и трябва да се върви напред.


Всъщност още не си обявила официално оттеглянето
си от големия спорт...


- Да, не съм, но мисля през март да го направя. Въпреки
че в Международната федерация по лека атлетика знаят, че съм спряла
окончателно спортната си кариера.


Не е никак лесен този преход. Досега всичко е било
свързано със сектора за висок скок: тренировки, пътувания, състезания
и изведнъж скачаш в друго измерение.


- Миналата година изживях много тежка контузия. Едно
на ръка, че имах пластина в отскачащия крак, бедата дойде от появата
на шип в петата. А бях в страхотна форма, скочих през май в Япония
202 сантиметра. Тази травма обаче ме отсече вътрешно. Чисто психически
нещо се срина. Само аз си знам как съм го преживяла... В крайна
сметка всеки спортист трябва да се оттегли, когато е на върха.
Щом започнат да се обаждат болежките, значи е дошло времето да
кажеш сбогом. Пък и имам всичко в моята спортна колекция и като
че ли загубих мотивация. Понякога спортистът се лъже, че му предстоят
още и още върхове, но не е така. Мисля, че си уцелих много точно
момента. Вярно, липсва ми спортът, но не чак толкова. Наистина
скочих в друго измерение, не можеш вечно да бъдеш спортист.


Когато преди две години те попитах имаш ли идея какво
ще правиш след края на кариерата си, ти отговори, че не знаеш
какво ще правиш утре, та какво остава за след години. Сега вече
знаеш ли?


- Честно казано, още не. Бях се захванала с бизнес,
но се отказах. Прецених, че моето място е в спортните среди. Плуването
в чужди води е много трудно. Ако по-нататък реша отново да се
заема с това, ще се помъча да стана N1, независимо че няма да
е просто. Максималист съм и ще искам 100% да изпипвам работата
си така, както съм го правела в спорта. Готовите пари се харчат
много бързо...


Някои световноизвестни спортисти затънаха здраво,
когато се опитаха сами да пробиват в бизнеса и да множат капиталите
си. Често попадаха на откровени мошеници, които източваха бързо
банковите им сметки. Самата ти би ли се доверила на някого да
управлява парите ти?


- Много е сложно наистина. Не съм се замисляла на
кого бих се доверила. Аз още нямам доверие на себе си, така че
ми е рано да търся когото и да било. Винаги има риск, затова човек
не трябва да вкарва в бизнеса си абсолютно всичко. Първо трябва
да опипа пазара. Възможно е да правя и нещо, свързано със спорта,
но няма да стана треньор. Неблагодарна професия е. Пък и никога
един голям спортист не е ставал добър треньор. Много време съм
в големия спорт, изразходвала съм се и физически, и психически.
Няма сила, която да ме накара да заредя батериите отново, за да
изживея същите емоции с мои състезатели. Абсурдно е. Нервната
ми система не е като на 20 години, за да започна отначало, да
обяснявам. Не, нямам нерви за това.


За първи път от много години насам в десетката на
най-добрите български спортисти не се спряга твоето име. Не ти
ли е тъжно?


- Не, никак, всяко нещо с времето си. Щастлива съм
от това, че навсякъде хората ме познават, показват уважението
си към мен. С гордост ме изпълва и фактът, че казаха добри думи
за мен и Хуан Антонио Самаранч, и Хилари Клинтън.


Според теб добра ли беше за българския спорт 1998-а?


- Като цяло - да. Ако трябва да бъда откровена, най-много
се радвам на олимпийското злато на Катето Дафовска. Това няма
да се повтори още дълги години. В леката атлетика натежава европейската
титла на Светла Димитрова. Щастлива съм, че моята приятелка Ива
Пранджева се върна в тройния скок и записа 15.02 метра. Като цяло
високият скок в света беше доста слабичък. Най-върлата ми конкурентка
Инга Бабакова е бременна и всеки момент ще роди. Не върви добре
и Алина Астафей. Изглежда, е дошло време за смяна на поколенията.
Чудесно е, че нашата Венелина Венева скочи 203 см, но после я
сполетя контузия. Дано успее бързо да възстанови формата си, за
да продължи българската традиция във високия скок.


Минала си вече през ада и рая на световния спорт.
Какво би посъветвала младите - онези, които са заредени с амбиции,
но нямат опит?


- Винаги съм казвала, че един спортист в началото
работи за името си, без да мисли за парите. После името ще му
донесе пари. Когато съм знаела какво ще получа, никога не съм
скачала добре. На турнира Гран при в Цюрих за световен
рекорд домакините дават 100 000 долара. Участвала съм много пъти,
но не можах да направя рекорд. Да се скъсаш, не става и не става.
А дни по-късно скачам с лекота 205 см, защото нищо не ме обременява.
Затова не бива да мислиш за материалното, то само идва. Хватката
е не да направиш един удар и да обираш овациите, а да бъдеш непрекъснато
на ниво и да мачкаш постоянно конкурентите. Това правих десет
години. Като започнех сезона, скачах от началото до самия край.
Така ти расте и имиджът, и цената. Падаш, ставаш и пак си горе.
Важното е как да се изправиш.


Младите трябва да знаят, че спонсорите наистина са
много важно нещо. Но те ще дойдат сами при теб, когато си се доказал.
В началото никой не дава пари. В началото само те обличат, дават
ти шпайкове, маратонки, екипи. Като видят, че си нещо, започват
да ти плащат. А младите искат първо да вземат пари. Как така,
при положение че още са господин никой? Може да имаш
претенции само ако си на нивото на Сергей Бубка или Майкъл Джонсън.
Но веднъж да станеш шампионче и да се правиш на велик, не става.
И още - трябва да знаеш английски, да си контактен, да даваш интервюта,
да умееш да се усмихваш, да търсиш най-късия път до журналистите
и публиката, да имаш излъчване... Не върви да станеш шампион и
да не можеш да кажеш две свестни думи на кръст, да не знаеш как
да се облечеш. Не всички шампиони правят впечатление на богатите
фирми. Те избират онези, които ще работят за техния имидж, които
са и личности извън спорта. Необходимо е да си атрактивен, дори
екстравагантен. Всеки голям спортист си има имиджмейкър и като
не е в час, той му казва какво да прави и как да се държи.


Какъв не би искала да е синът ти един ден?


- Много неща - да не е лъжец, да не краде, да не
е разглезен... Искам да е мъж. Не е задължително да е спортист
и да расте в сянката на майка си и баща си, а треньорите да го
окуражават само защото е наш син. Ако видя, че не става, ще го
дръпна, за да не се комплексира. Искам да си бъде той. Затова
е по-добре да се развива извън спорта.


Намислила ли си вече коледните послания до приятели
и почитатели?


- Да, ще им пожелая онова, което бих искала да се
случи на мен - 1999-а да ни донесе по-добър живот и отлично здраве.
Да се заредим с повече оптимизъм и да имаме искрени приятели край
нас, за да се усмихваме по-често.

Facebook logo
Бъдете с нас и във