Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОГАТО ФОБИИТЕ НАМАЛЯВАТ ФИЛИИТЕ

След повече от десет години България най-сетне ще посрещне руски президент. По приятно съвпадение това е президентът Владимир Путин, който се радва на завидна популярност сред собствения си народ. Не са чак толкова много президентите в света, които могат да задържат и да разчитат на народната любов. Навръх новата 2000 г. губещият физически сили и политическа мощ президент Борис Елцин посочи Путин за свой приемник и каза с вътрешна убеденост: Този човек ще обедини нацията. Дали самият Елцин си е вярвал, един Бог знае. Но така стана. Сега никой не се впечатлява, когато вижда върху кориците на ученическите тетрадки портрета на президента Путин и текста на руския химн. Както впрочем на малцина им зловидят и букварите за малкия Вова. Този човек сякаш върна на руснаците собствената им родина. Сега никой не се стеснява да окачи пред офиса си руския флаг или да сложи на бюрото си портрета на руския президент. На моменти патриотизмът идва в повече, но Русия по принцип не усеща малките дози.През всичките тези години на преход ние се чудехме какво искаме от руснаците и те какво искат от нас. От американските империалисти минахме на руските и продължихме напред с реформите. На никого не му стана по-топло от това, но поне се изказахме. Сега от толкоз много думи се чудим какво става. Ние не ги признаваме за големия брат, но и те не ни признават за малкия. Да не кажем, че съвсем нищо не ни признават, даже писмеността. По едно време се стигна дотам, че Украйна се оказа наш стратегически партньор, а Русия неизвестно какво. Спасяването поединично докара нещата дотам, че новото руско поколение не знае за българските домати и чушки, а ние не можем да минем без руския нефт и газ. Пушкин и Лермонтов за нашите подрастващи вече не са от нашия клас...Впрочем чушките в Русия са известни като болгарский перец, а бормашините и сега се наричат болгарки. Колко ли може да струва сега утвърждаването на една търговска марка на руския пазар? Няма смисъл и да смятаме, защото България няма толкова пари за маркетинг и реклама. Между Москва и София от известно време насам не летят български самолети - даже съветско производство. Тъжно е, когато на репликата, че българският бюджет е колкото бюджета на Москва, московският кмет Юрий Лужков чистосърдечно отбелязва едва ли. Няма защо да се делим на русофили и русофоби, защото в света на пазарната икономика фобиите намаляват филиите. Руснаците вече не помнят Димитров, но не бързат да погребат и Ленин. Едно време учехме руски език и гледахме съветската телевизия задължително, а сега знаещите руски език се търсят със свещи. По едно време България се беше превърнала във фатално място за руските политици - който дойдеше у нас, у дома вече го чакаше оставка. Най-вече си патеха съпредседателите на смесените междуправителствени комисии. Вярно е, че това са случайности, ама какви... Тъкмо обясним мъгляво на някой вицепремиер или министър какво искаме, и руснаците вече го сменили. Да не говорим пък за честите смени на нашите правителства. Тъкмо поредното българско правителство измисли какво трябва да се прави с отношенията с Русия, и отстъпи място на следващото. В по-късния период на изясняване на отношенията нашите вицепремиери и даже външни министри измислиха модата да наминават между другото към Москва. Като искаха между другото да уредят и отношенията. Между другото и между другите България закъсня най-много от останалите източноевропейци да уреди постсоциалистическите отношения с Москва. За десетина години в Русия се извървяха всички български премиери и президенти, а от руска страна движението бе доста скромно. За последен път от кремълските лидери Борис Елцин мина пътьом през България и бе убеден да признае Македония. После Държавната дума дълго спори важи ли президентският указ, подписан на коляно в самолета на неутрална територия. Когато руският премиер Виктор Черномирдин, сега руски посланик в Украйна, реши да се срещне на тръгване към България с българските кореспонденти в Москва, в кабинета му кротко седяха трима души. Къде са останалите - слиса се руският министър-председател. Това сме всички, отвърнаха те, като се пошегуваха, че държат на качеството. Слабите количествени натрупвания в отношенията не доведоха до качествени изменения. Руските мита останаха високи, но все по-малко са желаещите да ги преодоляват. Увеличават се продажбите на българско вино - нека се напиват руснаците от мъка, че ги няма нашите консерви. Затова пък ние може да се задавим с руски нефт и газ. От 1.5 млрд. долара стокооборот само 100 млн. са наши - толкова е износът ни за Русия. Малко повече са от руския дълг, който след дълги лутания по схемите за изплащане бе редуциран с една пета. От височините на светинята Шипка руският президент може да види всичко. Студените хроники на руско-турските войни са сменени от топлата връзка на руско-турския газопровод Син поток по дъното на Черно море. Последен на най-високия според Вазов връх от руските лидери се просълзи Брежнев. Можел ли е Леонид Илич да си представи, че такива неща ще им се случат на българо-руските отношения? Общуването между малката и голямата земя сега минава през доста граници и може да просълзи и най-ревностните радетели на стоплянето на връзките. Неотдавна между България и Русия бяха въведени визи, но ако европейците изпълнят обещанието си пред Путин, руснаците също могат да тръгнат свободно из Европа. Тогава и ние ще ги облекчим в пътуването до нашето море, ако не им е минал меракът. Първите три месеца от тази година бяха най-натоварените в българо-руските отношения. От септември миналата година президентите Първанов и Путин се срещнаха четири пъти. В България бе руският външен министър Игор Иванов. В Санкт Петербург се проведе осмата сесия на смесената българо-руска комисия за сътрудничество. Руският президент прие през миналата година премиера Симеон Сакскобургготски, с визити в Москва бяха външният министър Соломон Паси, вицепремиерът Николай Василев, министри, политици. Процес пошел, както казват руснаците. Какво трябва да произтече от процеса все още не е ясно, но желание има. България се обърна с лице към Русия и Русия се обърна с лице към България, отбеляза преди време президентът Путин. Сега поне се виждаме.Руският президент Владимир Путин провежда прагматична политика. Някога император Петър Първи проби прозорец за Русия в Европа. За да събере пари за строителството на кораби, той караше вечер преди лягане всеки руснак да изпива по 100 грама водка. Държавата държеше монопола за производството й. Путин едва ли ще накара руснаците да ядат български домати, за да се преодолее дисбалансът във взаимната търговия. Времето на идеологията на доматите мина. Петър Първи вкара Русия в Европа през прозореца, а Путин я дърпа към вратата. На България вече не й се налага да се прави на мост между Русия и Запада. Русия кара по магистралата към Европа, ние - по черните прашни друмища. Понеже ние пък сме по-близко, може и да стигнем едновременно, макар и пред различни входове. Москва. Специално за в. БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров

Facebook logo
Бъдете с нас и във