Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОГАТО ФАКТИТЕ ГОВОРЯТ, ЧИНОВНИЦИТЕ НЕ МЪЛЧАТ

Едва ли някой е бил изненадан от края на петъчните дебати в Народното събрание по прозрачността на приватизацията в България. В подобни ситуации предложенията на опозицията не минават, а мнозинството винаги налага своите решения. Така за по-любопитните остава единствено да изслушат кой депутат и министър каква позиция ще изложи от трибуната на парламента и да преценят чии аргументи са по-силни независимо от предизвестения завършек на дискусията.


Още преди да започнат пренията в петък, беше ясно, че в центъра на голямата тема ще е приватизацията на БУЛБАНК. Въпреки възмущението на мнозинството от този факт, в крайна сметка това сега е горещата тема. И ако СДС наистина беше докрай убеден в непогрешимостта на своето правителство, странно защо не склони в пленарната зала да бъде поканен и шефът на БУЛБАНК Чавдар Кънчев?


За първи път от много време насам парламентарните групи допуснаха до предната линия само онези свои депутати, които що-годе имат понятие от финанси и икономика. Изключение направи само Жорж Ганчев, който не пропусна да поплаче за лошото отношение на съдебната власт към партията му, както и за пореден път да се обясни в любов на премиера Костов, без когото държавата ще потъне в хаос.


И докато опозицията разчиташе само на собствените си сили, мнозинството беше разпределило ясно ролите между парламентарната група, изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков и министрите Петър Жотев, Муравей Радев и Иван Нейков.


Председателят на Икономическата комисия Никола Николов взе думата, колкото да каже, че Атанас Папаризов задавал същите въпроси, които пренебрегнатият кандидат-купувач Кановас С.А. пусна по факсовете на групите в парламента два часа преди да започнат дебатите. И те се свеждат до това, защо БКК е избрала УниКредито-Алианц за предпочетен купувач? Така или иначе, но все пак остана неприятното усещане, че една чуждестранна фирма се опитва толкова директно да се бърка в работата на институция, каквато е българският парламент.


Нито Никола Николов, нито вицепремиерът Петър Жотев обаче отговориха на въпроса на Папаризов: защо държавата бърза с продажбата на БУЛБАНК и не може да изчака до края на юли, за да прибере още 100 млн. лв. от свръхкапитала на банката? Вместо това Жотев пространно повтори добре познатите вече приказки как девет месеца БКК правела маркетинг и колко по-добра е офертата на италианско-германския консорциум. Новият момент бе само задочният му отговор на пресконференцията на Чавдар Кънчев. Първо вицепремиерът оспори начина, по който ръководството на БУЛБАНК определя със 100 млн. евро по-висока цена за кредитната институция. После вицепремиерът обясни, че не може да се съгласи мениджърският екип да получи около 10% от акциите на банката. БКК не твърди, че екипът не бива да бъде възнаграден, но не толкова много, подчерта той.


И Жотев, и Муравей Радев заиграха на тънката струна за премиите, които са получили членовете на ръководството на БУЛБАНК за миналата година, не пропускайки да посочат, че ако сега бъдат изпълнени исканията им по сделката, ще си разделят около 30 млн. долара.


Депутатът от БСП Петър Димитров цитира писма на четирима американски конгресмени до премиера Костов и посланика на САЩ у нас Ричард Майлс, в които се изтъква, че има редица нередности в процедурата по избора на предпочетен купувач за БУЛБАНК.


Чудя се как бе избран купувачът УниКредито Италиано, който представи една слаба оферта след изтичането на срока за подаване на оферти, се казвало в едно от писмата. Ясно обаче личало, че те са изпратени от името на Луис Кестенбаум, президент на Рамлу Трейдинг, която участва в пренебрегнатия консорциум между Креди Агрикол и групата на Вардиноянис Кановас.


Що се отнася до популизма, от него не можаха да се опазят също синият депутат Петър Рафаилов и социалният министър Иван Нейков. Първият патетично обясни как с парите от продажбата на БУЛБАНК ще се вдигнат заплатите и пенсиите. Но едва ли има здравомислещ гражданин, който да повярва, че смисълът от продажбата на най-голямата българска банка е да се изядат и изпият парите от нея.


Иван Нейков пък с глас на дълбоковярващ проповедник подчерта, че ако бъдат спрени големите приватизационни сделки, ще се провалят програми за създаване на работни места. В този момент безработните зрители и слушатели сигурно са се разплакали от умиление.


Цялата дандания в крайна сметка завърши с решението на мнозинството да засили следприватизационния контрол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във