Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОГА ЩЕ СТИГНЕМ... СИГНАПУР И ХОНКОНГ?

ПРАВИТЕЛСТВОТО ГОТВИ ЛИБЕРАЛЕН РЕЖИМ ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ

ИНВЕСТИЦИИ

Въпреки, че в страната от няколко месеца се извършва

радикална икономическа реформа, а от началото на юли бе въведен

Валутният борд, който осигурява макроикономическа стабилност,

засега не се забелязват опашки от чуждестранни инвеститори, чакащи

на нашите граници. Безспорно българското правителство се ползва

с доверие сред международната финансова общност, но чуждестранните

бизнесмени все още се въздържат от значителни инвестиции в България,

особено в областта на новите проекти (greenfild investments).

По различни оценки, нашата икономика се нуждае от 2-2.5 млрд.

щ. долара капиталови постъпления годишно (външно финансиране и

преки инвестиции) за да тръгне по пътя на мечтаното оживление.

Но от началото на 1997 г. до месец май обемът на чуждестранните

инвестиции е едва 258.4 млн. щ. долара. Прави впечатление, че

средствата предоставени на България от международни финансови

институции от 1993 г. насам (а те в повечето случаи са за много

кратък срок) са четири пъти повече отколкото дългосрочните вложения

в индустрията, които пък са предимно по линия на приватизацията.

Обемът на реинвестициите спрямо новите вложения е едва 7-8%, което

говори, че чужденците поне засега не виждат дългосрочна перспектива

за бизнеса си у нас.

Отчитайки, че икономиката не може да се измъкне от

блатото на стагнацията без да ползва горивото на чуждия

капитал, правителството на Иван Костов прие първата в историята

на страната концепция за подобряване на инвестиционния климат.

Според изпълнителния директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции

Илиан Василев, време за чакане няма. Конкуренцията между държавите

от Източна Европа за привличане на чуждестранни капитали става

все по-силна и откровена. Затова кабинетът трябва незабавно да

предприеме действия, в резултат на които страната да стане привлекателна

за външните капитали. Г-н Василев се опасява, че в противен случай

късният старт на реформата ще ни класира отново във втори и трети

ешалони, както се случи при кандидатстването ни за членство в

НАТО и Европейската общност. Разбира се, едва ли всички промени

в нормативната уредба, които са заложени в концепцията ще се приемат

незабавно. Но в крайна сметка, благодарение на нея инвеститорите

вече ще имат представа какво могат да очакват на наша територия

през следващите години.

Фактът, че България няма да бъде приета скоро в Обединена

Европа може да се окаже предимство, а не повод за разочарование.

По-късното уеднаквяване на нашето законодателство с това на ЕС

дава известни възможности на страната да води нестандартна политика

при привличането на външни капитали. Според правителствената концепция,

основни

сравнителни предимства

на българската икономика са либералното законодателство

по отношение на чуждестранните инвестиции, предстоящото присъединяване

на страната към НАТО и ЕО, членството ни в СТО, възможностите

за участие в големи инфраструктурни проекти, ниската цена на работната

сила, съчетана с добро ниво на квалификация... Но подобни условия

съществуват в много близки и далечни държави. В документа се посочва,

че основните задачи на кабинета в областта на привличането на

чуждестранни инвестиции са свързани с осигуряване на стабилност

на правната уредба, намаляване на данъците, добра информация и

административно обслужване и не на последно място - резултати

от борбата с корупцията и престъпността. Тези приоритети ще намерят

израз в подготвяните промени на редица нормативни актове.

Новият закон за чуждестранните инвестиции

(ЗНЗЧИ) ще даде една по-широка дефиниция на това

понятие. За разлика от сега, със закрила от страна на държавата

ще се ползват всички външни капиталовложения, независимо от техния

размер. За инвестиция ще бъдат признати кредитите дадени от чуждестранни

на местни лица, независимо от техния срок и договорите за концесия,

лизинг и управление на предприятия и капитали. Чужденците ще инвестират

без ограничения в държавни и корпоративни ценни книжа и ще могат

във всеки момент да изнесат капитала си и получените печалби.

Намеренията са скоро да бъде решен и един от големите

административни проблеми по пътя на чуждия капитал - многобройните

регистрации и уведомления, свързани с посещения на различни държавни

ведомства. Предвижда се създаването на единна база данни за външните

инвестиции, като ще се регистрират само с една визита в АЧИ.

Правителството ще стане инициатор на промени в Конституцията

и съответните закони, след които чуждестранните лица ще могат

да придобиват свободно земи, включително земеделски, и недвижими

имоти на територията на страната.

Правителствената концепция предвижда да се насърчи

и вносът на машини, съоръжения и технологии. Това ще стане чрез

разширяване на съществуващите данъчни облекчения за тези инвеститори,

които установят производство в България. Особено внимание е отделено

на

големите инвестиции

В ЗНЗЧИ ще бъдат дадени специални облекчения за компании,

които произвеждат у нас продукти с високо качество, предназначени

за износ, откриват нови работни места и то в райони с ниска степен

на заетост или инвестират в отрасли, които са приоритетни за икономиката.

Специално място в концепцията имат свободните икономически

зони (СИЗ). За съжаление съществуващите у нас безмитни зони, вместо

в средище на индустриални инвестиции се превърнаха в канали за

контрабанден внос. Как, според експертите на Агенцията за чуждестранни

инвестиции трябва да изглеждат предприемаческите зони у нас? На

първо място те не бива да дават привилегии само за определен вид

дейност (например търговия или финансови операции), а по примера

на Хонг Конг и Сингапур да поощряват всяка стопанска инициатива,

и преди всичко производството. Необходимо е СИЗ да дават равни

права както на чуждестранните и смесени компании, така и на български

дружества с експортна ориентация. Една от предпоставките за успеха

им е пълното освобождаване от мита и такси на вноса на оборудване

и суровини на територията на зоната. Трябва да бъдат предвидени

и други данъчни преференции за предриятията, работещи в нея. На

територията на СИЗ ще са разрешени разплащанията в чужда валута,

а капиталите ще влизат и излизат свободно от зоната. Но за да

бъде наистина свободната зона привлекателна за инвеститорите,

е необходимо държавата да се погрижи за създаването на подходяща

инфраструктура и комуникации. Защото едва ли някой би хвърлил

милиони долари, за да изгради предприятие на голо поле.

Ако всичко, заложено в правителствената концепция

за подобряване на инвестиционния климат се реализира, България

вероятно ще стане една от най-либералните в икономическо отношение

държави. Ще са необходими обаче доста усилия, за да се преодолеят

съществуващите в обществото предразсъдъци, според които икономическата

свобода не бива да е прекалено голяма, а външните

инвеститори трябва да бъдат контролирани изкъсо от държавата.

Всъщност успее ли кабинетът, новите икономически правила ще създадат

по-добри възможности не само на чуждестранните инвеститори, а

и за българския бизнес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във