Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОАЛИЦИИ НА СТРАХА

Коалицията е сдружение, по време на което участниците действат заедно за постигане на дадена цел. Такова сдружаване може да е временно и е въпрос на удобство за участващите страни. Коалицията намира най-широко приложение в политиката, където чрез обединяване на широк кръг от партии може да се излъчи по-стабилно правителство. Така пише в речниците.Но коалицията е предмет и на теорията на игрите на Джон Неш. Тя показва как в определени условия най-благоприятният изход за страни с иначе противоположни интереси е именно обединяването в коалиция. Такава е и практиката в България, особено в навечерието на избори 2005, на които ще се борят няколко коалиции - Коалиция ОДС, Коалиция на розата, Коалиция за България, Коалиция Български народен съюз...Дори най-повърхностният поглед към представителите на отделните участници в коалициите показва доколко дълбоки са идейните и политическите различия на участниците в тях. Причината за коалирането всъщност е единствено страхът от оставането извън властта.Иначе е трудно да се обясни фактът, че социалдемократът Николай Камов може да бъде в коалиция с комуниста Александър Паунов, но не и със социалдемократа Александър Томов. Той пък от своя страна е в коалиция с либерали като Гюнер Тахир и Осман Октай, с левия Кръстьо Петков и с бизнесмена Жорж Ганчев в Коалиция на розата. В ОДС на Надежда Михайлова пък са откровеният левичар Яне Янев, върлият доскорошен критик на СДС Любен Дилов-син и Демократическата партия на Александър Праматарски. СДС обаче не е в коалиция с естествените си политически партньори Иван Костов и Стефан Софиянски. В същото време царският приятел Софиянски се обедини в Български народен съюз със земеделците на републиканката Анастасия Мозер. Отгоре на всичко му се налага да търпи и популистките набези на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, също част от коалицията. Впрочем ВМРО е исторически противник на БЗНС и ако г-жа Мозер не иска да си спомни, то историята не забравя, че след Нишката спогодба от 1923 г. македонските войводи нападат първо земеделците, а след това започват борба срещу комунистите.Странните компании в дясното пространство изненадаха всички. И самите политици. Попитани за мотивите за обединенията си, те започват да заекват. Трудно обяснява не само Анастасия Мозер, но и Александър Праматарски, който напусна земеделката, на чийто гръб изкара вече два мандата в парламента, и се присъедини към Надежда Михайлова, изневерявайки на Иван Костов - Европейската народна партия искала така! Това изречение го преповтаря и Мозер, която ще се изправи на изборите срещу двамата си бивши съюзници от местните избори през 2003-а - Любен Дилов-син (в Бургас) и Праматарски (в София). Причина за подобни конфигурации е страхът от изпадането извън парламента. Лидерите на партиите се страхуват за местата си в Народното събрание, а тези, които са извън него, виждат, че единствено в коалиция имат шанс, коментира соцдепутатът Георги Божинов. Според него нямало коалиции, основани на някакви идеологически и политически принципи, а само на борбата за места. Само смяна на системата ще гарантира, че подобни неща няма да се случват повече, затова в следващия парламент ще предложа нов закон за мажоритарни избори, обеща Божинов пред БАНКЕРЪ.Сменят се само партньорите, като на танцино играчите са едни и същи, само че са в различни части на залата. Достатъчно е да погледнем само промените от местните избори през 2003-а, припомни независимата депутатка Елка Анастасова. Тя не приема, че Осмай Октай е социалдемократ, нито че Яне Янев или Дилов-син са десни.И ако за Александър Праматарски все пак може да се каже, че е демократ и либерал (партията му дири корените си още в края на ХIХ век), то за Дилов-син и Яне Янев това е трудно да се твърди. Впрочем на парламентарните избори през 2001 г. Гергьовден на Дилов-син се яви с общи листи с воеводите на Каракачанов и коалицията им не успя да влезе в Народното събрание заради няколко стотни от процента. Две години по-късно движението приюти младежките лидери на СДС, които напуснаха синята партия в знак на протест срещу олигархията на върха, а Дилов-син стана собственик на вестник, за чийто директор назначи ексшефа на младежкото СДС Мирослав Боршош. За местните избори през есента на 2003-а пък Гергьовден заедно с БЗНС-Народен съюз и Демократическата партия спретна коалиция, наречена шеговито Баба, дядо и внуче, а Дилов-син беше издигнат за кмет на София. Кандидатурата не успя. След първия тур пък Надежда Михайлова обяви, че в местния парламент ще работят съвместно с тях в така наречената дясна коалиция, включваща и ССД на Стефан Софиянски. Резултатът са и досега несекващи публични раздори в Столичния общински съвет. Твърди се обаче, че тайничко се разбирали... Иначе учредителите на Гергьовден твърдят, че като създавали движението, то било опит да бъде организиран по някакъв начин свободният дух на антиконформизма, а те са проникнати от ясното съзнание, че бъдещето на България зависи от възможността на отделни нейни граждани да влияят върху съдбата й. Мнението, че бъдещето на България зависи от това, какво правят отделните й граждани и че пасивното поведение не води доникъде, споделя и лицето на кампанията на Коалиция на розата - 28-годишната актриса Йоана Буковска. Но тя и да си има свои възгледи, едва ли решаващо повлиява върху идеологията на коалицията - социалдемократическа, ама не съвсем... Ясно защо - вече споменахме Осман Октай, Гюнер Тахир и Жорж Ганчев. Но пък розата е красиво цвете... Още едно обединение разбуни тези дни духовете на депутатите в парламента - това между Политическо движение Социалдемократи на Николай Камов и Партия Български социалдемократи на Георги Анастасов. Макар и двамата да са социалдемократи и да участват в предстоящите избори под шапката на Коалиция за България, Камов явно сондира и умува върху възможности да напусне лявата коалиция след изборите, коментираха депутати. Те припомниха, че преди години Камов, който бе депутат от БСП, напусна партията и отиде при социалдемократа Александър Томов. После се скара с него и създаде собствено Политическо движение Социалдемократи, с което участва в обединението Нова левица. Така стана отново партньор на БСП, само че в Коалиция за България - единствената формация, която обединява организации и партии само с леви убеждения. Голямата болка на Камов обаче е, че ПЕС така и не го припозна, което според депутати е основната причина да се обедини с Български социалдемократи на Анастасов. Тя е първата българска партия, приета в организацията на европейските социалисти.За всички е ясно, че властта бива употребявана. Когато обаче тя е средство за постигане на добра цел, това е приемливо за избирателите. Неприемливо е, когато се превърне в самоцел. А иначе смяната на партньорите не променя играта и това е ясно на всеки гласоподавател. Както народно се изрази депутатът от Български народен съюз Моньо Христов - коалициите са миш-маш, няма принципи, има само разпределения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във