Банкеръ Weekly

Общество и политика

КМЕТСКИ ДУШМАНИ В ИЗБОРНАТА КОЛА

В най-активния предизборен месец на агитация страстите в партийните централи около листите с общинските съветници са сведени до блажено спокойствие. Кандидатите, подредени в редички, кой по-напред, кой по-назад, са регистрирани и повече няма никакво мърдане. Който се е вредил на първите места, очаква да бъде избран. Който е на по-задно място, си знае, че е само фигурант, но се успокоява с мисълта, че що е време напред, все избори ще има. И всеки мераклия се надява да дочака звездния си час. Сега общинските съветници са оставили на кандидат-кмета да се вихри и да показва на електората най-добрите страни от своята персона, като особено набляга на обещанията и с щедра ръка пръска над избирателите слънчеви намерения за промени във всички сфери на обществения живот. Така до самия изборен ден - 26 октомври, каруцата, натоварена с общински съветници, ще се тегли от техния, избран по различен принцип (партиен, коалиционен или от инициативен комитет) кандидат-кмет. Той е лицето и моторът на кампанията им. Затова често се слага и за водач на листата, белким изтегли поне първите няколко кандидати в зоната на избираемостта, гарантираща им участие в т. нар. местни парламенти. Това правило важи особено за големите партии, които със зъби и нокти се борят за мнозинство в общинските съвети. В малките партии битката е по-скоро за престиж, участие с листи за общински съветници заради самото участие и без реален шанс за успех. И за да бъдат все пак забелязани, примамват в листите си личности, които са известни я от естрадния подиум, я са рода на някой талантлив поет или са спечелили популярността си просто защото са добри в областта, в която работят. Суетата ходи по хората, не цъфти по дърветата. И я впрягат в кампаниите си лидери на измислени политически формации, които застават в светлината на прожекторите само по време на избори. За да прочетат предизборните си встъпителни или заключителни слова по телевизията. Защото ако в техните листи няма нито едно известно име, никоя медия няма да напише и ред за тях. Ако обаче се разчуе, че например Лили Иванова подкрепя кандидатурата на Андрей Гюрковски за кмет на София, всички почитатели на неостаряващата прима ще научат, че е имало и такъв кандидат-градоначалник, отпаднал в последния момент от надпреварата, защото прецени, че не си струва заради амбиция или суета да се раздели с френското си гражданство. Кмет и общински съветници са в един впряг, но съвместната им работа в очите на обществеността определено е разделена на две отделни и неравностойни части. Каймака обира кметът. Каквото хубаво стане в общината или града, то се смята за негова заслуга. Забожда му се на ревера като трикольор на национален празник. За общинските съветници и дума не се обелва. А те са тези, които могат да бламират кмета, дори могат да го свалят от власт. Ако те не харесат идеите на градоначалника, могат да не ги гласуват. И така нито едно кметско решение да не види бял свят. Да му почернят дните, дето се казва. Издъни ли се обаче в очите на обществеността някое кметско решение, да речем като данданията около цените на билетите за градския транспорт в София, тежестта се прехвърля на общинския съвет. Ами той е гласувал за това предложение, решението е негово, не е на кмета. Той само е предложил.Затова голямата битка на големите партийни централи в местните избори е да изиграят така бюлетините си, че да имат свой кмет и свое мнозинство в общинските съвети. Тогава кмет и общински съветници винаги са на едно мнение и могат да си гласуват всички решения, които подкрепят политиката на собствената им партия, без въобще да ги интересува мнението на другите общински съветници. Не така стоят нещата, когато кметът и общинските съветници са от различни политически сили. Тогава едните блокират решенията на другия и проблемите на града и общината могат да отидат на втори план. Което не е най-доброто за града и общината, но затова пък е демонстрация на партийна сила. Идеалният вариант е, когато кмет и общински съветници загърбят партийните и политическите си пристрастия и се ръководят в работата си единствено от интересите на града, общината и хората. Но тъй като не живеем в идеално време, си е чисто губене на време дори да говорим за идеалния вариант. И понеже Господ си знае работата, може поне малко да ни доближи до по-добрия модел, при който в общинските съвети нито една партия да няма мнозинство. Тогава решенията може да се гласуват и по-трудно, но за сметка на това е по-вероятно да бъдат единствено в интерес на обществото. Затова би било добре народните представители да проумеят, че ако променят избирателния закон така, че и общински съветници да могат да се избират мажоритарно, ще се подобри качественият състав на общинските съвети. И в него няма да преобладават партийни функционери от първите редове, а професионалисти от първите редици. Ех, мечти-и-и, както се казваше в една реклама, май за бира.

Facebook logo
Бъдете с нас и във