Банкеръ Weekly

Общество и политика

КЛУБ ВЪЗРАЖДАНЕ СЕ ЛЮСПИ КАТО ПАРТИЯ

Още преди бизнесклуб Възраждане да закръгли година от създаването си, трима от учредителите му вече затръшнаха вратата зад гърба си. Сдружението на официалните едри бизнесмени е създадено на 17 септември 2001 г. по инициатива на банкера Емил Кюлев, председателя на MG корпорация Илия Павлов, собственика на Орел-Г холдинг Добромир Гущеров, шефа на НОВЕ холдинг Васил Божков, заместник-председателя на Медиа Холдинг Тошо Тошев, собственика на радио Дарик Радосвет Радев, на Електромашинари Холдинг Борислав Дионисиев и главния редактор на в.Монитор Петьо Блъсков. Всички те са избрани и в управителния съвет на новия съюз. Шефът на РОСЕКСИМБАНК Емил Кюлев става председател на клуба за първата година. Според правилника на бизнесорганизацията на председателския пост (на ротационен принцип) за по една година ще се изреждат всички членове на управителния й съвет. Още с възникването си сдружението (което пренесе амбициите на някогашното Г-13) декларира грандиозни планове. Но основната му цел е да въздейства върху развитието на българската икономика най-вече чрез упражняване на пряко влияние върху правителството. Идеята на възрожденците бе да принудят новия кабинет да създаде съвет за икономически растеж, в който клубът да доминира чувствително над останалите бизнесорганизации и така да определя стратегическите решения за развитието на различните отрасли и на националната икономика като цяло. Съдбата обаче рядко е благосклонна докрай. Голяма част от министрите се противопоставиха на идеята. В крайна сметка в новия икономически съвет към правителството клуб Възраждане се сдоби само с един представител, точно както и останалите участници - Българската търговско-промишлена палата, Съюза на българските работодатели и т.н. Първият неуспех на клуба стана причина и за първата кадрова загуба. След като стана ясно, че сдружението няма да може да доминира в новия съвет (а и не само по тази причина), главният редактор на в.Труд демонстративно го напусна. Според собственото му обяснение - по етични причини. Думите му станаха съвсем ясни само седмица по-късно, когато Труд внезапно се превърна в един от най-яростните разобличители на Новото време. Изнасянето на секретна стенограма за обсъждането на договора с Краун Ейджънтс от тайно заседание на Министерския съвет на страниците на всекидневника съвпадна подозрително по време с отказа на министрите да подарят привилегирована позиция на възрожденците в новия Съвет за икономически растеж към правителството. Оказа се, че извън съюза Тошо Тошев може да бъде далеч по-полезен на съратниците си, отколкото като негов член (да не говорим за несъвместимостта на възгледите между него и Петьо Блъсков).Втори захвърли възрожденските доспехи координаторът на клуба Стоян Денчев. Но само седмица преди Денчев да обяви окончателното си решение, в отговор на въпрос на в.БАНКЕРЪ новият шеф на сдружението Васил Божков гръмко заяви в кулоарите на парламента: Денчев никога не е бил един от нас. Очевидно координаторът е съобразил, че е безсмислено да се противопоставя на волята на новия председател и тихомълком се оттегли (особено след като му се наложи да се извини заедно с Кюлев на главния секретар на МВР Бойко Борисов заради неадекватната защита на Васил Божков). Запознати твърдят, че истинската причина за абдикацията му всъщност били близките му отношения с Илия Павлов. А от известно време Васил Божков не мелел брашно с шефа на MG корпорация. След като Денчев напусна Възраждане, в MG корпорация се върна и PR-ът на клуба Николай Палашев. Собственикът на НОВЕ холдинг Васил Божков наследи Емил Кюлев на председателското място точно след като организацията навърши първата си година, а мандатът на банкера изтече. Мястото на Кюлев по принцип е трябвало да заеме шефът на Орел Г холдинг Добромир Гущеров. Няколко интриги обаче променят сценария. Още преди да превали първата си годишнина, под натиска на конкурентни интереси бизнесклубът започва да се разтърсва от задълбочаващи се противоречия. Времето е достатъчно, за да се очертаят границите между любимците на властта, за каквито минават предимно Илия Павлов и Емил Кюлев, и доведените й деца. Очевидно е също, че сблъсъкът между двете групи е предстоящ. Капката, която прелива чашата, сипа главният секретар на МВР Бойко Борисов. Той публично свърза Васил Божков с част от хората, участвали в престрелките в столицата в началото на есента. Тогава председател на съюза все още бе Емил Кюлев. Но той бързо взе решение и заедно със Стоян Денчев официално дистанцираха Възраждане от шефа на НОВЕ холдинг. Както традиционно се случва у нас обаче, нещата скоро се преобърнаха. Главният секретар взе думите си назад, а наскърбеният шеф на НОВЕ потърси начини за разплата. Както се казва: Приятел в нужда се познава. И един от най-близките му хора в клуба - Добромир Гущеров, услужливо преотстъпва реда си за председателския пост. Така Гущеров даде възможност на разярения хазартен бос по-лесно да разчисти сметките си. Напускането на Денчев и на Палашев, които дойдоха в администрацията на клуба от MG корпорация, последваха точно същата логика. Конфликтът между различните лобита на властта в клуб Възраждане вече се коментира и в политическите среди. Имената на Илия Павлов и Емил Кюлев се спрягат като основни спонсори и клиенти на управляващото жълто мнозинство, а останалите им колеги сближават все повече позициите си с лидерите на социалистическата партия. Именно с това нововъзникнало разделение се свързва и оттеглянето на Добромир Гущеров. Преди седмица той разпространи до медиите декларация, в която обяснява, че напускал клуба по настояване на членовете на Българския съюз на частните предприемачи Възраждане, чийто председател е от десетина години. Двете организации, независимо от съвпадението на имената си, нямат нищо общо. БСЧП Възраждане бе създаден от Добромир Гущеров в самото начало на деветдесетте години като противовес на доминирания по това време от Валентин Моллов Съюз за стопанска инициатива на гражданите. Та в декларацията се твърди, че участието на Гущеров в бизнесклуба не му давало възможност да работи по изпълнението на програмните задачи и цели, приети от делегатите на III конгрес на БСЧП Възраждане, чрез ефективно взаимодействие с органите на държавната власт, синдикалните организации, съюзи и браншови камари. В депутатските среди веднага започна да се говори, че оттеглянето на Гущеров е свързано с желанието му да влезе в политиката и това вероятно щяло да стане чрез кампанията за общинските избори догодина - на страната на левицата. Депутати от БСП потвърдиха споменатите слухове и припомниха, че Гущеров вече се е пробвал в кметската надпревара през 1995 година. Профука пари колкото за трима наши кандидати и спечели всичко на всичко 3 хиляди гласа, лаконично коментират в левия кулоар.Засега с Гущеров списъкът на напусналите клуб Възраждане приключва. Но вероятно скоро ще бъде продължен. Практиката показва, че точно както политиците, така и бизнесмените ни не умеят да работят заедно дълго време, дори и заради рекламирана кауза, каквато в случая е националният капитал. Противоречивите интереси и навикът да вземат еднолични решения принуждават бизнесмените да се отлюспват по-бързо от политиците. Преди девет години, при управлението на проф. Беров, едрият национален капитал също направи опит да обедини усилията си, за да контролира преразпределението на тогава все още държавната икономика. Заверата, останала в историята като Г-13, обаче се разпадна със скандал и взаимни упреци. Емил Кюлев и Красимир Стойчев обвиниха колегите си, че се занимават с нечист бизнес, и обединението се разсъхна. Въпреки че Емил Кюлев нарочно подчерта в началото, че няма паралел между Г-13 и бизнесклуб Възраждане, и фактите, и имената на учредителите показват, че става въпрос за един и същ опит на почти едни и същи хора да яхнат държавата. А дали са се поучили от грешките си, времето скоро ще покаже.

Facebook logo
Бъдете с нас и във