Банкеръ Weekly

Общество и политика

КЛОПКИ ПРЕД ЛЯВАТА ПОЛИТИЧЕСКА ВЪЛНА

Очакванията за убедителна изборна победа на БСП в наближаващите редовни парламентарни избори изглеждат вече толкова твърди, че основната тема в предизборните коментари на тази тема не е дали, а как БСП ще спечели тези избори. Ще получи ли абсолютно парламентарно мнозинство, или не, ще се коалира ли с някого и с кого, партийно ангажиран или партийно дистанциран премиер ще посочи.Няма съмнение, че подобен изход - победа на БСП - е твърде вероятен. Но такава категоричност на прогнози, правени близо година преди изборите, би следвало да бъде подплатена с достатъчно солидни аргументи. А, честно казано, аз не виждам да има такива.Като че ли най-сериозният аргумент за електоралното надмощие на БСП, приеман от наблюдателите почти без уговорки, са резултатите от демоскопски сондажи, които сочат, че към момента БСП би взела 22-23% от гласовете на избирателите, а най-сериозните й конкуренти са малко над 10-те процента. Това несъмнено е аргумент, но не толкова безспорен, ако подложим на внимателен анализ тези данни. Въпросните 22-23% съответстват на около 1 400 000 избиратели. Ако някой си направи труда да разгледа данните от демоскопски сондажи през последните пет години, той ще забележи, че този е устойчивият процент българи, които се определят като гласоподаватели на БСП при подобни допитвания. Само че през 1999 и 2000 г. приблизително толкова, даже малко повече, събираше СДС, а през 2001 г. по-голям процент декларации за изборна подкрепа привличаше НДСВ. Впечатлението за доминация на БСП идва оттам, че основните й конкуренти събират значително по-малка електорална подкрепа през последните две години. Иначе за това време подкрепата за БСП не се е изменила значимо.Втора особеност: на всички проведени през този период избори с партийно участие (1999, 2001 и 2003 г.) БСП не е успяла да вземе тези 1400000 гласа, а на последните местни избори получи по-малко от 700 000. Но - нека добавим - въпреки това ги спечели.Има нещо иронично в обстоятелството, че парламентарните избори през 1997 г. се смятат единодушно за най-големия политически провал на БСП, а тогава тази партия спечели повече гласове, отколкото на всички последващи избори.Казаното дотук има един смисъл - нека внимаваме с прогнозите. Няма никакви признаци на лява политическа вълна, но има достатъчно основания да твърдим, че обществото изпитва силна умора и разочарование от сегашния политически елит и тя се проявява по-силно в отношението към политическите конкуренти на БСП. Когато всички политически играчи уморено кретат към финала на предизборното политическо състезание, може да спечели този, който най-добре се влачи по трасето, но е възможна и изненадваща атака от задна линия.Следователно основният въпрос, който следва да се обсъжда, е - възможно ли е да изскочи нов политически заек от храстите? И кой може да бъде той? Аз съм убеден, че на идващите парламентарни избори ще има изненада и че тези, които залагат на днешното статукво, ще сбъркат твърде много. И още - тази изненада няма да дойде отляво. Отляво БСП ще вземе своите около милион гласа, които няма да бъдат достатъчни за убедителна победа на социалистите, а е възможно да не бъдат достатъчни изобщо за победа на изборите. Кои са потенциалните възможности за промени в сегашната ситуация?Възможно е изненадващо силно представяне на сегашните управляващи. Има тенденция към стабилизация на отношението към НДСВ. Разочарованието от Симеон Сакскобургготски не прерасна в онази вълча омраза, която обзе хората в края на мандатите на предишните две правителства. Ориентацията на управляващите към популистки действия в областта на икономиката е очевидна и с тенденция към засилване. Това може да се окаже ефективно.Възможно е общественото внимание да се прикове към процесите вдясно и това да доведе до засилване на влиянието на всички десни партии. От създаването си досега ДСБ се развива изненадващо добре, макар че Иван Костов продължава да е мразен от мнозинството българи. Въпреки атаките срещу неговия лидер ССД разширява влиянието си, главно в провинцията. СДС като че ли има потенциал да излезе от най-острия етап на вътрешната си криза. А около две трети от гласуващите на избори български избиратели правят традиционно десен политически избор.Накрая - би следвало да се очаква появата на съвършено нов политически субект, който, най-общо казано, да изразява много силната тенденция към прагматизъм в политиката. Мисля, че ще се намерят и кандидати за такава роля, и пари, и организационни варианти. Подобна ниша надушва Новото време и се опитва да я изпълни, но му пречи черупката на НДСВ. Ако искате да се ориентирате какво би могло да направи такова обединение, вижте резултатите на аморфните местни коалиции през миналата година, обединени обикновено около личности, а не от идеологии.Колкото и да е рисковано, бих заложил на този вариант - парламентарните избори в България през 2005 г. да бъдат спечелени от партия или коалиция, която още не съществува. Или - най-малкото - подобна партия или коалиция ще има ключова роля в бъдещия парламент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във