Банкеръ Weekly

Общество и политика

КЛЮКИ И ВЕРСИИ ОБВИХА МЪЛЧАНИЕТО НА ЦАРЯ

Българската политика винаги се е развивала по сценарий. И точно когато изглеждаше, че нещата излизат извън него, се оказа, че отново сме свидетели на поредния политически водевил.
Много са версиите, които се мъчат да обяснят странните на пръв поглед действия на Симеон II. Всички те търсят отговорите, които самият монарх отказва да даде.
Какви интереси има низвергнатият цар в българската политика? Собствените си цели ли преследва с обявеното си желание да участва в парламентарните избори, или по-скоро някой друг дърпа конците? Кой би могъл да се възползва от неговите слабости или сантименти и с какви мотиви би го направил? До тези принципни въпроси напоследък се подредиха и много други, далеч по-дребни, но не по-малко важни питания.
Как например се случи така, че една толкова проста процедура като учредяването на партия, през която безпроблемно са минали вече над 240 знайни и незнайни формацийки, затрудни юридическите корифеи на царя? Как цял отбор адвокати и всякакви други специалисти подготви най-непрецизните от началото на прехода партийни документи? Възможно ли е такива груби несъответствия със закона, каквито е констатирала съдия Таня Райковска от Софийския градски съд, да се обяснят като пропуск по невнимание или незнание?
При толкова много въпроси без отговор мнозина стигнаха до най-простото предположение - че царят никога не е желал да регистрира партия. И всичко е било един голям блъф. Аргументите в тази посока са много и немалко политици вече говорят за тях. Часове след решението на съда в понеделник (23 април) заместник-председателят на СДС Димитър Абаджиев заяви, че допускането на толкова много груби и принципни нарушения на предвидените от закона процедури навежда на мисълта, че всъщност отказът на магистратите е предварително преследван резултат. Същата версия бе подкрепена и от лидера на Движение Гергьовден Любен Дилов-син. Той бил свидетел на оказан политически натиск от страна на управляващите, независимо от всички пропуски, движението да бъде регистрирано. Съдът обаче отстоял позицията си и Дилов го поздрави за това.
Разбира се, веднага се открои и абсолютно противоположната позиция. Според заместник-председателя на ДПС Емел Етем и съпартийците й, съдът е взел чисто политическо решение. Съобщение до медиите в същия дух пусна и движение Социалдемократи. Тези разсъждения обаче не бяха подкрепени от царските хора. Аз не бих могъл да си позволя и да помисля такова нещо, коментира още същия ден пред медиите секретарят на движението Пламен Панайотов.
Но най-шокиращото становище изрази социологът Кънчо Стойчев. Той мисли, че не царят трябвало да се съобрази със закона и да изготви перфектни документи, а съдът да се приспособи към него и предвид специалната ситуация да регистрира движението му.
Много вестници свързаха неудачния царски устав с отпътуването на Стоян Ганев от страната в деня на откриване на делото. Той се бил разсърдил, че съмишлениците му са подали документите с толкова много пропуски, и си стегнал куфарите. Само два дни по-късно същите медии вече разглеждаха напълно противоположната теза. Именно Ганев бил създателят и вдъхновителят на грешните документи. А си заминал, защото знаел какво предстои и нямал намерение да отговаря на ничии въпроси. Само че дни преди учредителното събрание на царското движение Ганев заяви пред Нова телевизия, че веднага след като приключи работата си с монарха, която нямала нищо общо с изборите, щял да си тръгне. А няколко дни след отпътуването си, вече от Америка, той категорично отрече да е имал нещо общо с всичко това.
Всъщност дори и бившият външен министър да е писал съвсем сам устава, дори и да го е донесъл готов от САЩ, каквито приказки се носеха, в края на краищата той е попаднал в ръцете на цяла група подбрани от царя юристи. Не наивно, а направо нелепо би било да се допусне, че те са се затруднили да прочетат и схванат същността на две кратки и разбираеми закончета. Като този за политическите партии и за юридическите лица с нестопанска цел, където точно е казано какви органи на управление и процедури на вземане на решения трябва да предвижда всеки партиен устав. Излиза, че всички тези юристи са имали за задача по-скоро уставът да не бъде приет и са работили в тази посока, което изглежда безумно.
Какви обаче биха могли да са мотивите за подобно поведение на Симеон II? Защо ще влезе толкова шумно в българската политика, за да излезе така безславно?
Днес дори и най-прецизните наблюдатели не са съвсем наясно дали Симеон изобщо влезе в българската политика. И дали ще успее да отговори на огромните обществени очаквания, които сам създаде с появата си на местната политическа сцена. Не един и двама са на мнение, че царят не би се включил в парламентарна надпревара, която не би му осигурила максималната подкрепа, за да мотивира по-късно искането си за референдум например. В най-добрия случай социолозите му даваха около 20 процента. А това е далеч от заявените царски претенции при пристигането на Симеон II от Мадрид: Ако на тези избори получа вашата категорична подкрепа, мои сънародници...
В същото време няма и категоричен знак, че монархът е решил да свие знамената. Няма ли отказът на съда да регистрира царското движение да се използва като внушение, че останалите политици се страхуват от него и пречат с всички средства на опитите му да дели политическо пространство с тях? След съдебното решение се прокрадна тезата, че Симеон бил толкова обиден, че възнамерявал да се оттегли в Мадрид, но нищо от последвалите му действия не подсказа такива пораженчески намерения. Напротив, още на следващия ден след съдебния отказ Симеон II заяви: Това е много сериозна тема, която трябва да бъде внимателно обсъдена, защото надеждите, подкрепата, ентусиазмът на хората са нещо, с което не може да се играе и да се подценява. Изявление, което достатъчно красноречиво говори за намеренията му да не се отказва от политиката, поне засега.
Още в деня на лошата новина царят тайно се е срещал с някои политически лидери като Красимир Каракачанов от ВМРО, Димитър Иванов от парламентарната група на Христо Бисеров, с председателя на Отечествен съюз - Гиньо Ганев, а два дни по-късно и с политолога Емил Кошлуков. Почти сигурно е, че Симеон пропусна сроковете за пряко участие в изборите, но пък може да стори това чрез ВМРО или други малки монархически формации, които вече са се регистрирали в ЦИК за участие в изборите. И той явно ще се опита да запази високата политическа активност по формулата, която беше приложена с ОНС преди четири години и ще продължи да утвърждава впечатлението, че е единствената алтернатива.
Единственият начин всички въпроси около царската авантюра да получат своите отговори е разкриването на източника на нейното финансиране. По време на годишната среща на ЕБВР изданието Имърджънт Маркетс цитира (във вторник, 23 април) неуточнени дипломатически източници, според които кампанията на Симеон II се финансирала от руската мафия. Самият монарх заяви, че уважава банката, познава я доста добре и поради тази причина не може да приеме такива приказки от неназовани дипломатически източници. В сряда от ЕБВР поясниха, че изданието, публикувало информацията, е независимо и не отразява становища на банката.
Въпреки огромното внимание, демонстрирано към всички действия на монарха до този момент, информация за спонсорите на кампанията му не е излязла. Някои наблюдатели и журналисти се опитват да идентифицират финансовите благодетели на Симеон по странични фактори - като например охранителната фирма, която използва. Или по кръговете, в чието обкръжение царят и неговите представители най-често се появяват. Споменава се фактът, че точно в периода на подготовката за влизането си в българската политика Симеон II тайно приел в мадридския си дом шефа на бившата Мултигруп Илия Павлов и колегата му от Нове холдинг Васил Божков. Всички заключения дотук обаче се правят само на основата на косвени белези и никой от екипа на монарха досега не е посочил финансовите източници на цялата политическа инициатива на Симеон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във