Банкеръ Weekly

Общество и политика

КЛЮКАРКИТЕ НА ВЛАСТТА

Ако не се постигне съгласие за избор на правителство с този мандат, всякакви политически конфигурации за власт стават безсмислени. Нужно е националноотговорно правителство, с национални експертни фигури.Това изявление не дойде във вторник от Позитано 20, както нормално би си помислил човек. То всъщност е коментар на КНСБ. Синдикалната централа реагира обидено, когато във вторник депутатите бламираха заседанието за гласуването на проектокабинета на Сергей Станишев. Не можело, когато очакваме евронаблюдатели след месец, в парламента да се държат така, порицаха депутатите от КНСБ. Ден по-рано другата синдикална централа, КТ Подкрепа, оцени положително проекта на Станишев в частта му за сливането на евроинтеграцията с външната политика и това, че цял вицепремиер ще се занимава с бедствията и авариите. Синдикалистите на Тренчев свенливо изразиха някои опасения по отношение на мегаминистерството на енергетиката и икономиката, както и тъга, че нямало министерство на високите технологии. Понеделнишката реакция на Подкрепа прозвуча като леко прибързана благословия за правителството на Сергей Станишев. Всъщност и двата синдиката през последния месец демонстрираха завидна толерантност и загриженост за държавните дела. При това със силно партиен уклон. Да си помисли човек, че евроангажиментите на страната са легнали лично на техните плещи. И да се чуди човек дали двамата не се разсърдиха окончателно на НДСВ, когато социалният министър в оставка Христина Христова заяви в началото на юли, че през есента трябва да има ново преброяване на синдикати и работодателиза национална представителност. Броенето може да е по сега съществуващата наредба, каза Христова, но се обмисля възможност и да се сменят критериите. След това изявление като по команда и двамата синдикални доктори започнаха да порицават НДСВ, че блокирало преговорите за новото правителство.КНСБ и Подкрепа започнаха да се цупят на тристранката още през март 2002 г., когато на кръглата маса да си приказват с министри бяха поканени Промяна на Димитър Диманов, НПС Промяна и АДС. Лидия Шулева, по онова време социален министър, им напомни, че социалният диалог не е само за две синдикални организации. Тогава КНСБ и КТ Подкрепа внесоха жалба в съда, защото конкурентът им нямал нужната членска маса. Последвалите близо едногодишни сръдни и препирни предизвикаха едно вяло и неособено представително броене на синдикалните зайци. Последното преброяване на синдикалните организации и тяхната членска маса се проведе в края на 2003 година. През април 2004-а КНСБ и Промяна бяха признати от Министерския съвет за национално представителни синдикати. На 25 ноември 2004 правителството обяви и Промяна за национално представителен профсъюз. С влизането на формированието на Димитър Диманов в тристранката отношенията между двамата доктори - Желязко Христов и Константин Тренчев и царистите съвсем охладняха. Не е тайна, че правителството на Симеон Сакскобургготски обмисляше и промени в Закона за социалния и икономически съвет. Идеята беше гражданската квота в него да представя занаятчиите, земеделските производители и фермерите. Което естествено би поставило под въпрос монопола на КНСБ и Подкрепа в социалния диалог. И би иззело от тях и други синдикални благини.Логично е в след всичко това докторите да хукнат да спасяват каквото могат от баницата и да пренасочат политическите си симпатии другаде. Няма значение, че само преди четири години, през лятото на 2001 г., преди тогавашните парламентарни избориПодкрепа агитираше за царя Шефовете на отделните браншови подразделения на Подкрепа, инструктирани в централата в София, раздаваха усърдно листовки и плакати, а синдикалните помещения на площад на Гарибалди бяха осеяни с портрети на царската фамилия. Агитацията влезе и в някои държавни институции. Шефът на Главно данъчно например например се беше видял в чудо със структурата на Подкрепа в подопечното му управление. Наложи му се със заповед да припомни на служителите си, че според Данъчно-процесуалния кодекс и според тогавашния Закон за политическите партии и за изборите служителите на данъчната администрация нямат право да осъществяват партийна агитация на работните си места, независимо чии симпатизанти са - на СДС, на БСП или на Симеон Втори. Четири години по-късно, по време на последната предизборна кампания, единствено от синдикат Промяна демонстрираха открито привързаността си към царската партия. На 21.06.2005 г. в централата на НДСВ в Пловдив местните структури на синдиката предадоха на кандидатите за народни представители от НДСВ решението на националното ръководство на организацията да подкрепи царските кандидат-депутати в цялата страна. Двамата доктори Тренчев и Христов запазиха ледено мълчание. Както по отношение на сините, така и спрямо жълтите. Проговориха - и то доста усърдно, по време на консултациите за бъдещото правителство. След изборите. За да размахат пръст на НДСВ, че не кандисва да влезе в тройната коалиция. Вероятно дългият опит от близостта до управляващитепрез последните 15 години са подсказали на лидерите на КНСБ и Подкрепа къде е бъдещият властови ресурс и коя партия е все още склонна да си отглежда синдикати. Тук някои злобари си спомниха, че тази година Желязко Христов получи от президента Георги Първанов орден Стара планина първа степен по случай стогодишнината на синдикалното движение у нас. Всъщност докторът бе предложен за високото отличие от трима министри от жълтото правителство. Но пък президентът определя кой да бъде отличен. Желязко Христов винаги е бил по-гъвкав от колегата си Константин Тренчев по отношение на властта. През последните две години от управлението на Иван Костов д-р Тренчев открито нападаше правителството на сините. През 2000 г. прословутата касета, уличаваща син държавен чиновник в корупция, разбуни духовете, но се оказа монтаж. Компроматите, размахвани от лидера на Подкрепа, често излизат кьорфишеци... Д-р Желязко Христов, който оглави КНСБ през 1997 г., бе значително по-толерантен към сините. Много често наблюдателите посочваха като основна причина за това наличието на човек на КНСБ в правителството на Иван Костов. Министърът на труда и социалната политика Иван Нейков дойде първо в служебния, а сетне и в костовия кабинет, след като бе заместник-председател на синдиката. Хората на Подкрепа Димитър Манолов и Тотю Младенов получиха при сините и после при жълтите по-скромни постове - съответно в Националния осигурителен институт и в Главната инспекция по труда.Като управляващи сините не бяха особено щедри към хората на Промяна, които през януари 1997 г. на практика им организираха протеста пред Народното събрание и барикадите по улиците. Вероятно точно заради това през последвалите четири години такситата на членовете на Промяна бяха готови във всеки един момент да отидат пред парламента и пред Министерския съвет, за да свалят Костов от власт. КНСБ протестираха най-малко именно по време на синьото управление. Д-р Христов се задоволи само с ритуално гонене на беднотията с кукери пред Министерския съвет. Не е ли абсурдно на митинг, организиран от синдикат, събрал хиляди протестиращи, на трибуната до синдикалния лидер да застане лично социалният министър? До Иван Нейков пък тогава застана и шефката на парламентарната комисия по социалните въпроси Светлана Дянкова. Митингът долу викаше оставка , а от трибуната настояваха не искаме ничия оставка. Толкова за местния синдикален цирк през последните години. Ако продължим с примерите, ще удавим трудещите се в пълна безнадеждност. Току-виж забравили, че в нормалните страни нормалното поведение на синдикатите е да защитават интересите на работещите. Да участват в създаването на социални закони, а не да поставят неизпълними социални искания в нарочно избран политически момент. Да мотивират свободното сдружаване на работещите, а не да отглеждат местни синдикални феодали, които Кодексът на труда пази от уволнение. Макар според работодателите в повечето случаи да става дума за откровени некадърници без особени професионални качества. В много от организациите на бюджетна издръжка работодателите не могат да се ориентират кой синдикат е легитимен и коя синдикална централа го храни. Сигурно затова всеки намек за ново преброяване звучи на докторите някак неприятно. Работодателите си траят, за да не нададат синдикалистите вой до небето. Мълчанието е провокирано от факта, че се харчи не изработеното, а отпуснатото от държавата. Иначе частниците не са склонни да позволяват на синдикатите да им извиват ръцете. А от синдикалист частник не става, както твърдят запознати. И припомнят, че у нас, за капак на всичко, синдикалистите често са опитвали да съвместяват ролите си с тези на политици и на работодатели. Приватизационният фонд на КНСБ Труд и капитал възникна например с първата вълна от масовата приватизация в средата на деветдесетте години. По замисъл фондът трябваше да имитира някаква приватизация. Едни работническо-мениджърски дружества трябваше да спасяват едни предприятия. Само че наред с придобиването на собственост на спасените предприятия им трябваше и свеж капитал. И работата приключи с фиаско. Както впрочем повечето синдикални акции у нас. Фондът се прекръсти и стана нещо като държавно ведомство. Пак по това време Подкрепа пък се пробва с пенсионен фонд, но работата бързо се развали. Опитаха наскоро и с бюро за пращане на български учители в Америка, но и това произведе само скандал. Впрочем, ако мероприятията по възкачването на правителство на БСП и ДПС на власт успеят, ще бъде интересно с колко заместник-министри и шефове на агенции ще захранят изпълнителната власт КНСБ и Подкрепа? Засега слуховете са, че Тотю Младенов от Подкрепа ще бъде единият заместник на социалния министър. А другият вероятно ще бъде Николай Ненков, заместник-председателят на КНСБ.Колкото до синдикалните лидери Христов и Тренчев, те ще продължат да са добре хранените клюкарки на властта. Приказливи, доволни чичковци, дето много дрънкат и нищо не вършат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във