Банкеръ Weekly

Общество и политика

КЛИНТЪН - ПЕРСПЕКТИВЕН КАДЪР ЗА ... КРЕМЪЛ?

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров

Клинтън в Кремъл? Може да изглежда абсурдно, но не и невъзможно, твърди руският публицист Сергей Гризунов. Като изключим случая с Моника Люински, бившият американски президент не може да бъде обвинен в някакви тежки грехове. А и моралът в Русия е такъв, че едва ли някой ще вземе да преживява особено любовния му роман с някаква си стажантка. Ако се върнем назад към всенародната акция на в. Комсомольская правда, тя установи, че повечето рускини бяха на страната на американския президент. За осем години той успя да направи американците и по-доволни, и по-богати. Ето, такива хора й трябват на Русия, разсъждава Гризунов. Двеста хиляди долара годишно е нормалната заплата в редица големи европейски и американски компании. И в Русия има поне няколко такива - от Кремъл до Газпром, които биха сметнали за чест да предложат изгоден трудов договор на американския президент, който едва ли ще остане да пържи яйца на сенаторката от Ню Йорк Хилари Клинтън, твърди публицистът Сергей Гризунов.

Задачите създават лидерите

Разбира се, Бил Клинтън сигурно държи в джоба си поне няколко предложения, далеч по-изгодни от това. Американският президент би могъл да поддържа стандарта си само от четенето на лекции. Лекция в чужбина на бившия съветски президент Михаил Горбачов струва около 50 000 долара. На Клинтън може да му платят и повече. Мизата на бившите руски премиери за лекция е 15 000 долара, а за министрите - според популярността - от 3000 до 5000 долара. Грях е блестящ международен мениджър като Клинтън, след като предаде властта на приемника си, да стои без работа. Защо да не му се предложи работа в Русия или свързана с Русия? Бил Клинтън е рекордьор сред американските президенти по визитите си в Москва. Добре познава руските проблеми, както и руския елит. Публичните му дебати в Русия показаха, че привлича симпатията на зрителите и участниците, независимо от вечното руско-американско съперничество. Когато на лидер от такъв мащаб се предложи добър договор и се постави интересна задача, той може да се справи чудесно. Например бившата министър-председателка на Норвегия Гру Харлем Брунтланд прекрасно се справя с мисията си в Световната здравна организация. А канадската гражданска Вике-Фрайберг, която се върна в Латвия като президент?


Колкото и да изглежда на пръв поглед екзотична идеята Клинтън в Русия, в нея има доста здрав прагматизъм. До инагурацията на новия щатски президент остават още два месеца, но особени проблеми за Москва с новата вашингтонска администрация не се очакват. Макар и не идеален, диалогът досега позволяваше да се решават възникващите въпроси без забавяне. Събитията в Югославия доказаха, че Русия не трябва да бъде пренебрегвана като партньор. При доминиращото положение на САЩ в света партньорството може да се формулира и без излишна твърдост. В отношенията между Москва и Вашингтон останаха малко илюзии. Брежнев и Никсън, Горбачов и Рейгън успяха да се разберат и по противоракетните системи (ПРО), и по ядреното разоръжаване. Любопитно е мнението на външнополитическата съветничка на Буш Кондолиза Райс за отношенията с Русия, изразено още преди изборите: Новата администрация трябва да признае Русия като велика държава. И да разбере, че ние имаме огромен дневен ред по въпросите на сигурността. Дълго време държахме ракетите си нацелени една срещу друга. Днес обаче ядреният проблем не е Русия, а Иран и Северна Корея. Ще потрябва поне едно поколение преди Русия да стане страна с процъфтяваща пазарна икономика и демокрация. Ние не можем да бъдем странични наблюдатели, но и не можем да вършим всичко вместо тях, отбелязва Райс. Според нея досега Вашингтон е бил прекалено ангажиран във вътрешните въпроси на Русия, като е бил принуден да признае за реформи неща, които са далеч от тях и за реформатори - личности, които ограбиха собствената си страна. Ние сме длъжни да кажем истината. Мисля, че руснаците ще я приемат и отношенията ни ще се подобрят, подчерта Кондолиза Райс.


Както и да се развиват по-нататък позициите на новата администрация по руския въпрос, линията на Вашингтон очевидно ще се втвърдява. Руснаците ще бъдат оставени да пресушават собственото си блато. Едва ли може да се очаква отслабване на разногласията по Югославия и Балканите, Иран и Ирак, Китай и Северна Корея, Близкия изток, разширяването на НАТО. Едва ли Москва може да си затвори очите пред демонстративната визита на Мадлин Олбрайт в Северна Корея и постигнатото споразумение с американска помощ там да бъде построена атомна електроцентрала от същия тип, каквато Русия строи в Иран под неодобряващия поглед на Вашингтон.

Битката за енергоносителите и оръжията

Борбата за пазарите става изключително чувствителна зона в руско-американското съперничество. Две сфери илюстрират тънката игра на нерви и позиции. Например през 1999 г. САЩ запазиха позициите си на най-голям доставчик на оръжие в света с 49.1% от продажбите (47.6% през 1998 г.). Втора е Великобритания с 18.7%, трета е Франция с 12.4%, а Русия е четвърта с 6.6 процента. Русия е изнесла оръжия за 2.7 млрд. долара, но според оценки в Москва реалният й потенциал е 4.5 млрд. долара. Пречка е американският натиск върху потенциални партньори. За сметка на доставки за Китай, Индия и Иран Москва значително успя да нахвърли дори собствените си очаквания. Но САЩ например блокираха доставката на руско-израелския вертолет Ка-50-2 Ердоган за Турция (на стойност 4.5 млрд. долара), както впрочем и на танковете Т-90. Москва дори забрави за турската подкрепа за чеченските сепаратисти, за турския геноцид срещу арменците през 1915-1923 г. Затова пък Русия успя да придвижи проекта Син поток, според който турците ще получават 30 млрд. куб. метра руски природен газ годишно по тръбопровода по дъното на Черно море.


В борбата за трасетата на газовите и нефтените тръбопроводи интересите на Русия се сблъскват не само с американските интереси, но и с турската политика, а и с противоречията между държавите от ОНД, които сега гравитират около неотдавна създадената Евразийска икономическа общност и ГУАМ (Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова). Към ГУАМ много предпазливо се прикрепи и Узбекистан. Извън двете общности остава Туркмения, чиито газови проекти изострят противоречията не само между двете общности в ОНД. Туркменистан сключи договор и с Русия, и с Украйна за доставка по 35 млрд. куб. м природен газ годишно. Украйна обаче може да загуби своята сделка, ако Туркменистан избере маршрута по дъното на Каспийско море през Азербайджан и Грузия до Турция. Киев предлага да заплаща 50% с бартер, докато Анкара плаща без забавяне в твърда валута. Освен това САЩ и ЕС се стремят да намалят зависимостта на страните от ОНД от руските енергоносители. Маршрутът през Грузия може да бъде възприет като политически вариант, макар че времето работи срещу него, тъй като той е още на хартия, а през 2002 г. в Турция ще започне да постъпва природен газ по руско-турския проект Син поток. Най-слабото място на Транскаспийския тръбопровод е нерешеният статут на Каспийско море. Преди да започне строителството му, трябва да бъде получено съгласие на всички каспийски страни. Русия едва ли ще се съгласи. Освен това тя вече предложи на Туркменистан да превозва неин газ по тръбите на Газпром. Русия купува годишно 20 млрд. куб.метра газ от Туркменистан, а още 10 млрд. куб. м по нейни тръби вървят към Украйна. В същото време Ашхабад сключи договор с турската компания Боташ за продажба в течение на 30 години по 16 млрд. куб. м туркменистански природен газ на турската граница на цена 78 долара за 1000 куб. метра. Туркменистан или надценява ресурсите си, или играе двойна игра. Балансът на интересите между стратегическите играчи - Русия, САЩ и Турция, най-вероятно ще бъде търсен в транзита на нефт.


След дълги колебания най-сетне миналия месец окончателно бе решено строителството на нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан да започне догодина. Новата азербайджанска стратегия едва ли е разработена без помощ отвън. Повечето американски експерти признават, че този нефтопровод би бил ефективен само ако по него се транспортира и нефт от каспийския шелф на Казахстан. Казахстанският президент Нурсултан Назърбаев демонстрира лоялност към Москва и вече заяви, че казахстанският нефт ще тече към Европа през Русия. От казахстанския нефт решаващо зависи и проектът Новоросийск-Бургас-Александруполис.

Шахматното поле Русия - Европа - САЩ

Проектът за обща енергийна политика между Русия и ЕС на фона на растящите цени на енергоносителите може да внесе нови аргументи на енергийния пазар. Европа е готова вместо сегашните 130 млрд. куб. м газ да внася от Русия до 200 млрд. куб. метра. Газпром вече сключи сделка за създаване на консорциум за строителство на газопровод, заобикалящ Украйна, през Полша и Словакия. В консорциума участват италианската SNAM, френската Gas de Franсe и немските Wintersсhall и Ruhrgas. Европа е в деликатно положение, защото Полша е против този газопровод, който може да усложни отношенията й с Украйна. Но запасите в Норвегия се изтощават. Борбата за енергоресурсите и маршрутите сега се превръща в огромно шахматно поле, лежащо между Русия, ЕС и САЩ. Стремежът на европейците към повече самостоятелност се вписва в стратегическата линия на Москва за създаване на повече полюси на влияние извън границите й. Така американското превъзходство най-малкото няма да изглежда тотално.


Новият американски президент ще встъпи в длъжност година след своя руски колега. За Кремъл и Белия дом няколкото месеца до януари догодина ще бъдат време за внимателна преценка на силите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във