Банкеръ Weekly

Общество и политика

КЛАНЪТ ОПЕНХАЙМЕР: ПРОЦЪФТЯВАЩАТА АНОМАЛИЯ

Империята на диамантите De Beers е пред сериозно изпитание. Колапсът на азиатските валути, последван от рецесията в Япония, повлия и върху продажбите на диаманти, които спаднаха. В същото време неограничените запаси от камъни на Ангола, Русия и Австралия са готови да залеят пазара и да създадат сериозни проблеми на De Beers. По този повод разговаряме с Никита Лобанов-Ростовски, който от 1987 до 1997 г. бе финансов консултант на De Beers и курираше руското направление на корпорацията.


Г-н Лобанов, как може да се формулира философията на фамилията Опенхаймер?


- Тя е по-близка до традициите на японската делова идеология, отколкото до принципите на американския бизнес. Преведено на достъпен език, това означава, че Опенхаймер си поставят стратегически, а не краткотрайни цели и като следствие търси дълговременен и стабилен партньор. Казано по друг начин, философията на Опенхаймер може да се формулира като вечен живот на компанията, което я отличава от разпространената американска максима максимална печалба. Главната особеност на този клан е в това, че независимо от огромните размери на компанията тя изцяло се контролира от семейство Опенхаймер. До този момент лидерите му бяха необикновено надарени делови хора. Извън съмнение е фактът, че De Beers е единственият последователен и много успешен монополист след Втората световна война. Но тази година бащата, Хари, който вече надхвърли 90-те години, предаде управлението на своя син Ники. По-рано бащата наблюдаваше бизнеса в Южна Африка, а неговият братовчед сър Филип отговаряше за работата на Централната търговска организация (Central Selling Organisation (CSO) в Лондон. Те никога не пристъпваха периметрите си и никога не се бъркаха един друг в работата си. Заедно със сър Филип по руското направление работеха Монти Чарлз и Теди Доу - и тримата са ветерани от военното разузнаване по време на Втората световна война.


Щрихираната от вас картина някак трудно се свързва с постоянните опити на страните производителки и страните, обработващи суровината, да се освободят от контрола на картела. А африканските страни производителки отдавна говорят за желанието си да създадат свой съюз, по подобие на ОПЕК за нефтодобива.


- През 70-те години ОПЕК можеше да диктува твърди условия и непомерни цени на нефта на Европа и Америка. Но по някое време пазарът започна да се задъхва. Тази политика на ОПЕК предизвика икономически спад. Много по-внимателната De Beers се старае повече да се приспособява и по-малко да диктува условията. Защото икономиката не прощава грешките - по-големи или по-малки. Забележете нещо важно - австралийската компания Аграил вече печели много по-малко от времето, когато напусна картела De Beers. Това е резултатът от желанието й за самостоятелност.


Как тогава да си обясним, че при подобна гъвкавост на De Beers картелът настойчиво противодействаше за създаването на обработваща промишленост в Русия?


- Не става дума за никакво противодействие, защото съществуват съвсем прости сметки. Ако за работния ден на един шлифовчик на диаманти в Индия се заплащат 50 цента, в Китай тази надница е вече 1.5 долара, а в Русия - 20 долара. Защо да се създава губещо производство в Русия? Самата Русия трябва внимателно да следи икономическите процеси по света, а не по навик да търси врагове и експлоататори. Ще ви дам един пример за руско-съветския стереотип на възприемане на фактите. Бившият директор на Болшой театър и много известен хореограф постановчик Юрий Григорович, мой стар приятел, беше предоставен на Опенхаймер - баща и син. Те се сближиха и сър Филип, братовчедът, дори кръсти на негово име един от своите знаменити расови жребци. Това е много рядка чест в тези кръгове. Но и това не попречи на Григорович да бъде уверен, че Опенхаймер грабят Русия, купувайки якутските диаманти по-евтино.


Г-н Лобанов, ако не ме лъже паметта, неотдавна председателят на Руския комитет по ценните метали Евгений Бичков твърдеше, че през 90-те години Русия ежегодно губи не по-малко от 500 млн. долара от разликата в цените, по които De Beers купува якутските диаманти, и цените, по които те се продават по света.


- Бившият Съветски съюз поддържа делови отношения с картела в продължение на 30 години и печелеше от това доста добре. Така от 56 хил. долара през 1959 г. сър Филип Опенхаймер, ръководителя на CSO, увеличи търговския оборот със Съветския съюз до 1 млрд. долара през 1991 година. И въпреки всичко се смяташе, че руският суровинен експорт за милиард долара годишно прави De Beers богат, а Русия бедна.


Все пак руснаците имат някакви основания за вълнение. Както става ясно, De Beers са съсобственици на неотдавна откритите залежи от диаманти в Арахангелска област. При това картелът решително отказа да допусне Русия до участие в ценообразуващата политика на De Beers. Единственото, което Русия - суровинен източник на 1/3 от диамантите в света - успя да постигне, е създаването на наблюдаващ съвет...


- Няма нищо страшно във факта, че De Beers притежават архангелски акции. Още повече че това местонаходище получава възможност да се оборудва с добра техника и да използва диамантения добив по подходящ начин. Впрочем Русия също можеше да стане член на съвета на директорите на De Beers - на срещата през 1992 г., за която ще разкажа по-нататък, картелът направи подобно предложение. De Beers се съгласи да продаде свои акции, обезпечени с диаманти от Гохран (Държавното хранилище - б.а.), а не срещу живи пари. Сега единствената страна производител, която е акционер в картела, е Ботсвана. Русия получи наистина уникален шанс, но не се възползва от него. Затова се задоволява само с участие в наблюдаващия съвет, но това далеч не е същото. Всичко произлиза от факта, че в бившия Съветски съюз диамантите се считаха на стратегическа суровина и всички операции с тях се провеждаха с резолюцията строго секретно. Това и до днес ражда митове. Например в Русия още не вярват, че само благодарение на усилията на De Beers цените на суровите диаманти, т.е. на суровината, не са паднали вече половин век.


Това сигурно струва доста на De Beers?


- De Beers всяка година влага за реклама по 200 млн. щ. долара. Освен това в Централната търговска организация винаги се намира запас от диаманти, който съответства на годишната потребност на световния пазар от брилянти. Стойността на този неприкосновен запас възлиза на повече от 4 млрд. щ. долара. По същество това са замразени милиарди, които при други условия биха могли да носят 7% годишна лихва, или общо 230 млн. долара. Направете сметките - излиза, че стабилността на диамантения пазар струва на De Beers по 480 млн. долара годишно. Прибавете към това, че картелът - независимо от ценовата ситуация на пазара и конюнктурата - винаги купува по 75% от договорения в контракта обем на диамантите. Това също са замразени пари, при това никак не е малко, дори за гигант като De Beers.


Как вие лично попаднахте в компанията De Beers?


- Струва ми се напълно случайно. До 1987 г. ръководството на De Beers имаше ограничени контакти с някои от висшите чиновници от Главалмазолато и Министерството на финансите на СССР. Но много им се искаше да пробият - да стигнат до някои хора, които вземат стратегическите решения по диамантения добив и търговия, т.е. до някого от ЦК на КПСС или КГБ. Някой, не знаем и до днес точно кой, е предложил моята кандидатура. Биографията ми бе напълно подходяща за подобна цел - баща ми е убит от българските служби за сигурност, а самият аз съм заклет противник на тоталитаризма. Освен това имах известни познания за диамантения бизнес: някога работих като геолог в мините на Южна Африка и имах контакти с диамантените търговци от Западна Африка. А от 1970 г. пътувах редовно до Москва като вицепрезидент на Wells Fargo Bank в Сан Франциско, която всяка година отпускаше на Съветския съюз кредити от по 100 млн. щ. долара. Деловите ми контакти помогнаха да създам връзки с някои от ръководителите на Централната банка, Министерството на финансите и дори КГБ.


Това бе причината да се срещна с един от висшите ръководители на De Beers Теди Доу. След това фирмата половин година ме проверява в Англия и САЩ. И чак след този срок ме представиха на сър Филип Опенхаймер. Работата ми трябваше да бъде секретна и за нея трябваше да се отчитам само на трима души - сър Филип, Доу и Монти Чарлз. Даже другият сътрудник - на De Beers руснакът Георгий Василчиков (с него моята фамилия дружи вече цели три поколения) не трябваше да знае какво правя. Спомням си как през 1988 г. се опитах писмено да изложа предлаганата от мен стратегическа дейност в СССР. Беше ми забранено да пиша каквото и да е! Защото в De Beers е строго задължително правилото никакви решения да не се фиксират писмено. Това донякъде обяснява защо опитите на икономическите разузнавания да се доберат до важни сведения за De Beers никога не са дали резултат.


Как все пак успяхте да намерите общ език с руските чиновници?


- Първата среща с диамантените чиновници в нова Русия през 1992 г. започна като филмов екшън. Ние - изпълнителният директор на CSO Хари Рейф, помощникът му и сегашен представител на De Beers в Москва Рой Кларк и аз пътувахме към вход 11 на Белия дом, където ни чакаха на заседание на току-що създадената Комисия за реорганизация на диамантено-брилянтния комплекс на Русия. Бог знае защо, но всички входове на Белия дом бяха блокирани от охраната. Тогава нашият шофьор Владимир Панов, ветеран от съветските авантюри в Египет и Афганистан, погна форда по стъпалата. Нещо подобно на онзи знаменит кадър от филма Броненосецът Потьомкин, в който детската количка се търкаля по огромното одеско стълбище. И до днес нямам обяснение за пасивността на охраната, която преспокойно можеше да открие огън по нас. Но след тези перипетии, точно в уговорения час, съпредседателят на комисията Леонид Гуревич (бивш заместник-председател на Роскомдрагметал - Руския комитет по ценните метали - б.а.) и участниците в срещата ни чакаха в залата - все едно че нищо не се е случило.


Кога се изчерпа вашата мисия на емисар в сянка на De Beers за Русия?


- Като извънщатен служител на De Beers аз имах достатъчно независимост и нерядко си позволявах да изкажа мнения, различаващи се от мнението на голямата част от ръководителите. Но тази ми позиция помагаше при планиране действията на компанията. Към края на 1996 г. стана ясно, че да се прогнозира каквото и да е в Русия е невъзможна работа. В диамантения отрасъл на страната се преплитат толкова конфликтни интереси и толкова много отсъства стратегическото мислене, че прогнозите се оказаха безмислени. В същото време различни съвместни предприятия предприемаха паралелни доставки, които се провеждаха секретно от De Beers и директивно от правителството - за попълване на бюджета. Защо тогава не се проведе нито един публичен конкурс или аукцион за диаманти?


Основен изпълнител на решенията на властите бе избраният за срока 1992-1996 г. председател на Роскомдрагметал Евгений Бичков. но той правеше паралелните доставки неуспешно. Пример за това е историята за 180 млн. долара чрез подставената фирма Golden ADA. (На 6 януари 1998 г. съсобственикът й Андрей Козленов бе арестуван в Гърция, а скоро се осъществи и депортацията му в Русия - б.а.)


Секретността на Гохран допринася за злоупотребите: инвентаризация по актуалните цени на световния пазар не са правени никога и това позволява да се изнасят диаманти буквално с торби. Нещо подобно прави и Якутското правителство: запасите от диаманти в Сахакомдрагмет (Сахалински комитет по ценните метали - б.а.) се използват за доставка на продоволствия и отопление на бартерен принцип, при което търговците вземат диаманти с купища и комисиони до 40 процента. Такива купища позволяват дори на некомпетентни хора да реализират печалба от паралелната препродажба на Запад. Обнадеждаващото е, че годишния обем на такива доставки е незначителен и достига до около 100 млн. щ. долара. De Beers ги приема като ужилване от комар...


София-Лондон


(Следва)

Facebook logo
Бъдете с нас и във