Банкеръ Weekly

Общество и политика

КИТАЙСКАТА РУЛЕТКА НА ЗАПАДНА ЕВРОПА

Европейските планове за вдигане на оръжейното ембарго, наложено на Китай, стават все по-сериозен дипломатически проблем и са на път да предизвикат нещо като вторична инфекция на позатворената иракска рана. Отказът на Европа от ембаргото, което бе наложено на Китай след драматичните събития на площад Тянънмън през 1989 г., като нищо може да стане следващата трансатлантическа ябълка на раздора и да наруши радикално досегашното равновесие в политиката на Запада към Китай. Иначе казано, неоценимият пазар Китай може да излезе много скъпа стока за американо-европейските отношения. Споровете за китайското оръжейно ембарго са проблем първо за световната политика, защото дразнят нервната система на трансатлантическите отношения в един доста неподходящ момент. Времето след голямата разправия, в която отношенията между двата бряга на Океана затънаха в иракските пясъци, е твърде кратко, за да понесе товара на толкова различния подход към страна като Китай. При това тази липса на общи условия на играта никак не кореспондира с другите големи неразрешени проблеми - като тези с иранските ядрени амбиции или с режима в Северна Корея. Тази липса само може да мотивира поредното излишно самочувствие на тези режими заради разногласията на Запада. Още повече че Китай не е нито Ирак, нито Иран, а ядрена сила, която седи в подковата - както наричат Съвета за сигурност на ООН. Много реалистично звучат експертите, когато прогнозират, че Китай ще бъде голямото стратегическо предизвикателство за следващите петдесет години - независимо че едва ли в краткосрочен план китайците могат да се намесят в съществуващата международна йерархия. Съединените щати и Европейският съюз вече месеци наред са в позиция тип италианско преследване и застъпват противоположна външнополитическа аргументация. По време на февруарската си обиколка в Европа, когато американският президент Джордж Буш преоткриваше Стария континент, той много настоятелно и без много шум за пред медиите приканваше европейските съюзници да се откажат от плановете за вдигане на оръжейното ембарго срещу Китай. Във Вашингтон гледат крайно негативно на тази идея, защото това може опасно да промени баланса на регионалните сили в региона. Даже неоспорваният авторитет в разиграването на китайския робер Хенри Кисинджър е твърде смутен. В едно интервю за германския вестник Велт ам зонтаг Кисинджър се изрази така: Аз съм един от най-големите привърженици на тесните отношения с Китай. Но оръжейното ембарго не е най-добрата тема, за да се води тази битка. Европейците казват: ние ще вдигнем санкциите, но няма да изнасяме оръжия. Защо тогава да рискуват да предизвикат този огромен спор?. И без очевидната убеденост на Кисинджър е сигурно, че европейските усилия да се вдигне ембаргото несъмнено ще провокират реакция от страна на Съединените щати.За разлика от Вашингтон, водещи европейски столици като Париж и Берлин имат съвършено различна версия и изглеждат почти решени да видят края на ембаргото. По време на посещението си в Япония тези дни френският президент Жак Ширак за пореден път се обяви за вдигане на ембаргото с доводи, че то няма да доведе до радикална промяна, че няма да наруши сегашните строги ограничения в експорта на оръжие и че няма да предизвика доставки на чувствителни оръжия за Китай. Това между впрочем е теза и на германския канцлер, който също е за вдигане на ембаргото. И Шрьодер на свой ред дебело подчертава, че Пекин няма да получи оръжия от Германия. Противниците на ембаргото например твърдят, че то досега не е било от полза за промяна на състоянието на човешките права в Китай, нито е променило радикално китайската политика към Тайван. Има и друго. Въпросът за китайското оръжейно ембарго е проблем не само за трансатлантическите отношения, но той затормозява и се явява като препъникамък за общата европейска външна политика. Причината е, че китайският въпрос няма еднозначен отговор сред страните членки на Европейския съюз, които се очаква до края на юни да имат решение. Ако правителствата в Париж и Берлин са за премахване на санкциите, тези в Лондон и Стокхолм твърдо се противопоставят. Великобритания и Швеция, както и някои други европейски страни засилиха отрицателното си отношение ,след като в Китай демонстративно бе приет закон, който забранява отделянето на Тайван. Хавиер Солана, който отговаря за общата външна политика на Европейския съюз, бе много ясен, като каза, че този закон, който съдържа заплаха за решаване на тайванския проблем с немирни средства, е предизвикал сериозни размишления в Европейския съюз, защото противоречи на европейската позиция. Този закон, в който се казва, че в света има само един Китай, бе приет от китайския парламент само с двама въздържали се и дава пълномощия за военен удар, ако Тайван поиска да се отдели от континентален Китай.Освен всичко това оръжейното ембарго над Китай започва да създава и вътрешнополитически проблеми за някои отделни страни. Примерът е с Германия, където заради него социалдемократите и зелените от управляващата коалиция се изправиха един срещу друг. Тези дни германският канцлер бе принуден да припомня на Бундестага и особено на коалиционния си партньор - зелените, че според конституцията външната политика се прави от правителството. Нещо, което Шрьодер прави за първи път и което се приема от коментаторите като голям риск от негова страна, ако си отвори фронт срещу парламента или предизвика криза с коалиционните си партньори. Поводът, заради който германският канцлер припомни конституционните права на правителството да прави външната политика на страната, стана все по-нарастващата съпротива срещу вдигането на китайските оръжейни санкции даже и сред управляващата партия. Външнополитическите експерти на социалдемократите твърдят, че вдигането на ембаргото ще бъде лош сигнал. Неотдавна в статия за списание Foreign Affairs Франсис Фукуяма, известният професор от университета Джон Хопкинс, предрече, че създаването на функционираща система за сигурност в Източна Азия ще бъде една от най-належащите задачи през втория мандат на американския президент Джордж Буш. Според Фукуяма Китай винаги е бил загадка за Съединените щати - нито еднозначно приятелски настроен, нито еднозначно неприятелски настроен. Но винаги е бил стратегическа заплаха и важен търговски партньор, затова Съединените щати могат да избират два начина на действие. Единият е да държат Китай във възможно най-голяма изолация и да правят коалиция от останалите азиатски страни, за да ограничат растящата сила на Китай. Другата възможност е да обвържат Китай в международните институции, за да държат в граници китайските амбиции и да заложат на сътрудничеството. Американската дилема, представена по този начин от Фукуяма, изглежда, съвпада с китайското раздвоение на Европа между стратегическото предизвикателство и търговските интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във