Банкеръ Weekly

Общество и политика

KEEP COOL, ЕВРОПА-2

За последните пет години два пъти се налага да напиша статия с едно и също заглавие. Първият път беше през септември 2000 г., когато бившият комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген в едно интервю за в. Зюддойче цайтунг предложи референдум за разширяването на Европейския съюз. Идеята на Ферхойген събуди не само невралгията на Източна Европа, която чакаше да заеме европейското си място, но и на западноевропейците, които имат перманентен страх, че някой ще им разхвърля подредената част на Европа. Това беше времето преди най-голямото разширяване на Съюза, когато въпросът защо да се разширява обединена Европа имаше готов и безспорен политически отговор. Въпросът изглеждаше безкрайно остарял и заради икономическите отговори, които бяха очевидни и добре пресметнати с въвеждането на еврото. Актуален беше само въпросът кога и идеята да се питат гражданите на Европа за разширяването ми изглеждаше не само неподходяща като време, но и като спекула с ирационалните страхове на гражданите, подмамени от сладката политическа отрова на преходните периоди... Тогава, впрочем, германският външен министър Йошка Фишер трябваше да успокоява бившия вече председател на Европейската комисия Романо Проди с думите: Keep cool, германското правителство не стои зад тази идея за референдум. После през 2004 г. се случи най-голямото разширяване в историята на Европейския съюз и интервюто на Ферхойген бе забравено.Сега се налага да напиша статия със същото заглавие: Keep cool, Европа. След пет години ми е трудно да си представя какъв щеше да е резултатът, ако имаше подобно допитване за най-стратегическия проект - разширяването. Ако не друго, то изричането на идеята за такъв референдум все пак е било едно много сериозно предупреждение. Факт е, че само година след разширяването на изток и половин година, откакто тържествено бе подписана конституцията, в Европа цари чувство на несигурност. Изглежда, настроението на гражданите на Европейския съюз никога не е било толкова лошо, щом като французите са готови да накажат политиците си и изобщо европейската политика, като кажат едно не на европейската конституция. Списание Шпигел пък обвини депутатите в Европейския парламент, че със затворени очи през тунела разрешават на Европейската комисия да подпише Договора за присъединяване с България и Румъния и си позволяват арогантно да пренебрегнат страховете и опасенията на своите граждани. Ако се погледнем в огледалото на сп. Шпигел, излиза, че ние, българите, трябва да се усещаме като другоселци от друг континент и като хора, на които мястото им никак не е в Европа. Следва да се попитаме, а къде е тогава? В Близкия, Средния или Далечния изток? То очевидно не е там. Както е очевидно, че когато си говорим за брутен вътрешен продукт, е уместно да си спомним за горящите бариери Босна и Косово, за сринатия търговски път и изолираността от инвестиции, за общите европейски сметки, които сме плащали заедно, за да бъдем остров на стабилността в годините след голямата промяна. Ако не си спомним това, трябва да признаем, че в Европа има остатъчни проблеми от 1989 г., че наистина я караме със затворени очи през тунела, и като излезем от него, нищо чудно да се сблъскаме отново с...Берлинската стена. Този път обаче тя ще е друга. Това ще бъде стената на недоверието и на спекулацията със страховете на гражданите, независимо дали те са германци, французи или българи. Което ще е просто непочтена игра извън европейските правила. За нас, българите, това също е част от дискусията, защото най-после за първи път реално една дата ще бъде обща в политическия календар и на Европа, и на България. И това никак не се връзва със сцената как Зевс отвлича Европа. Люксембургският параф на Договора от 25 април 2005 г. е точно тази дата, на която България получава един голям европейски отговор на един голям български въпрос за българските граници на европейска Европа. Крайно време беше този отговор да бъде даден, защото само членството на България в Европейския съюз ще уравновеси мястото й в европейските отношения. Европейско-българският договор ще бъде важна част от отговора на големия въпрос за границите на континента такива, каквито ги е написала географията, историята и културата и такива, каквито сега ги признава политиката. От 25 април 2005 г. България допълва хрониката на европейското разширяване и ще може да приеме, че най-после е минала през политиката на отворени врати. Тази дата, впрочем, реално слага началото на края на прехода. Някога един от строителите на Европа - французинът Жан Моне, пророкувал, че тя ще се създаде сред кризи и ще представлява сборът от решенията, които ще се намерят за нейните кризи. Намираме се в криза. Това е добър признак. Обратното щеше да значи , че нищо не променяме, казвал със завидно спокойствие Моне в най-трудните начални моменти от голямото европейско начинание. Когато нямало отговор на въпроса какво да се прави, Моне отговарял: Продължаваме, продължаваме, продължаваме. Обединена Европа действително не само е родена в кризи, но тези кризи винаги са били необходимата политическа хомеопатия за нейното здравословно състояние - още от момента, когато става дума само за въглища и стомана, през общата валута еврото и разширяването до референдумите за нейната конституция. Моментът изглежда прекалено подходящ да се припомни европейското хладнокръвие на този велик французин. Няма как Европейският съюз да е направил грешка с българския си договор и да я кара със затворени очи през тунела само защото голямата европейска цел е в конфликт с временни вътрешни неразбории. Така че keep cool, Европа, да продължаваме напред, защото не е възможно на Западна Европа да и е добре, ако източната й част се чувства зле. И обратно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във