Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАТО УМРЕ КУПУВАЧЪТ, УМИРА И ПРОДАВАЧЪТ

Миналия месец абонатите на кабелните телевизии в столицата (а вероятно и извън нея) бяха сюрпризирани с нови такси - средното увеличение на цената на услугата надхвърля 60 (шейсет!) процента. За някаква промяна към добро в качеството на приемания сигнал никой не се сеща. Най-много хубавицата в кварталния офис, която събира парите, да ви каже нещо за нови програми. Вие нито сте ги видели, нито ще ги видите. Просто до един незаконните (не по тяхна вина) кабелни оператори в България започват да събират пари за бъдещите си лицензи.


Такива работи като продаване на акции например (общоприет начин за увеличаване на капитала и разширяване на дейността при капитализма) у нас няма. Кредити също почти няма по причини, за които БАНКЕРЪ многократно е писал. Е, не става съвсем ясно къде са отишли спечелените в последните няколко години пари. Възможно е те да не са и толкоз много - зарибяването на пазара на кабелните телевизии започна с ниски цени, а след като повече от 50 на сто от градска България е махнала антените, с цените може да се действа спокойно.


Това е само един пример. Сред стотици. Всъщност, що се отнася до


увеличаването на цените


и особено в сферата на бита, нищо в България не се е променило.


Няма по-свещено тайнство в страната ни от ценообразуването. И държавните монополисти (ВиК, енергетика, топлоснабдяване...), и кварталният бакалин с охота ви разправят за дълговете, разходите, цената на долара и прочие станали банални вече неща, но досега никой от тях не е извадил и най-простичка калкулация, за да разбере горкият потребител защо плаща точно толкоз, а не по-малко или повече.


Освен всичко останало това е и една от причините за


несекващите статистически скандали


когато данните на статистиката драстично се разминават с видимата с невъоръжено око действителност. Работата е там, че статистиката борави с данните, подадени от фирми, предприятия, учреждения, а числата в тях са доста далеч от ръкописните етикети върху стоките. Това е основната причина НСИ да отчита едва ли не отрицателна инфлация, от правителствените кръгове сериозно да се заговори дори за дефлация, и то с подобаващата за такова икономическо явление тревога, а обикновеният потребител да се чуди как стават тези неща, след като портфейлът му си е все така тънък, а пазарската чанта - все така лека.


Информацията на статистиката е необходима не толкова за да създава политически комфорт на управляващите (изобщо не е за това!), а за да бъде основата за вземането на своевременни и верни управленски решения.


Няма да твърдим, че икономиката се движи от десетте Божи заповеди, но и


пълната икономическа безнравственост


не й помага.


Всеки бакалин, който знае цифрите (от 0 до 9, другото са числа), ще ви каже аксиомата, че в търговията се печели от оборот, а не от високи цени. Деформираното завишено ценообразуване изкривява и съсипва пазара, свива го, като по този начин свива и търговията, и производството, и финансите. Потреблението се свежда до физическото оцеляване, парите се обръщат в нещо сигурно и се скриват за още по-черни дни, банковите трезори опустяват, кредитът пресъхва, производството изчезва. Армията на безработните расте, изсмуква последните средства от бюджета, обезлюдават се цели региони. Като в Родопите например.


Това всъщност преживяхме в края на 1996-а и началото на 1997 година. Банално е, казвано е много пъти, но ще го повторим: цената на икономическата стабилизация и растеж е не само


въпрос на пари, а и на доверие


И в цялата тая работа няма нито само политика, нито само институции. Има една злостна черта на българския характер - неспособността за тежки, продължителни усилия, за постоянен, а не щурмовашки труд. В стопанството не се иска онова, което се е искало за атаката на Одрин - непомерен риск, храброст, нечовешко, но кратко усилие на духа и тялото. В стопанството се иска постоянство. Странно е колко сме издръжливи на мизерия, а неиздръжливи на работа. Не е ясно кога точно сме изгубили това качество, както не се знае и притежавали ли сме го изобщо.


Ако застанете на Гранд плас в Брюксел, все ще се намери някой да ви разкаже за достолепните сгради, обградили площада. На гилдията на търговците, на производителите на това и онова - градени между ХV и ХVIII век. Богатство, създавано и трупано столетия. Може и историческата ни съдба да е виновна, сигурно е така, но за 120 години свободно държавно съществуване България не съумя да реализира собствения си потенциал. Има причини за това - пет войни, преврати, революции, ужасяваща геополитическа, пък и само политическа зависимост.


Но го има и другото - тъпото желание да се надхитряме примитивно, а в последните години направо по


правилата на сталинския ГУЛаг


- ти умри днес, аз ще умра утре. Защото такава е съдбата на гаражния търговец, който бута нагоре цените на простичките си стоки, както Сизиф е бутал камъка си. И със същия резултат - след като умре купувачът, умира и продавачът - и като е толкоз просто за разбиране, човек се пита дали не сме олигофрени. Примерът с гаражното магазинче, в действителност се отнася почти за всички. И до ден днешен не е съвсем ясно защо изобщо бе нужно да се прави гаражна икономика, когато специално пригодени и търговски, и производствени площи и помещения се рушаха и носеха само загуби на собствениците си - държава и общини. А те си ги бяха гушнали яко, не ги продаваха и загубите се плащаха пак от данъкоплатеца. Удивление предизвиква фактът, че на деветата година от рухването на комунизма и неговата доктрина още не е заработил основният инструмент на капитализма - фондовият пазар, борсата. А той е


рисков, но ефективен регулатор


на пазарната икономика. И - да се върнем към началото - може би, ако го имаше, кабелните оператори не биха посягали единствено към химикалката и ценоразписа, за да решат проблемите с лицензите и развитието си.


Впрочем нека не си задаваме отговори. Някои твърдят, че в България се ражда див капитализъм и навярно е така. Но негова акушерка бе дивата борба за политическа и икономическа власт, несъобразена нито с правни, нито с нравствени норми. Е, което е заченато в пожар и изродено с клещи, ще живее сакато. Поне още едно поколение.


Девет години наблюдавахме (и участвахме) в колективното самоубийство на един народ точно във времето, когато се очакваше новото му възраждане. Обяснения за това има, пък и бяха давани много. Ала обясненията сами по себе си не помагат.


Институциите - парламент, правителство - по-бързо или по-бавно ще очертаят правилата на играта. Може би ще се откажат и от неприсъщото им задължение да раздават картите - в житейското казино всеки сам си е крупие. Политиката вероятно най-сетне ще се превърне в това, което е по света - възможност за предлагане на различни и разумни алтернативи на обществото. То ще си избира.


Не е работата да повтаряме непрестанно Престъпление и наказание. И без друго малцина вече четат Достоевски. Знаем също, че идеални общества не съществуват. Както не съществуват и идеални хора.


Но има и добри общества, състоящи се и от добри хора. Такава България ни се ще.

Facebook logo
Бъдете с нас и във