Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАСПИЙСКИЯТ НЕФТ ЩЕ ВЪЗРОДИ ПЪТЯ НА КОПРИНАТА

ВАЛЕРИ ТОДОРОВ


Тридесет и две държави и тринадесет международни организации бяха представени на учредителната конференция в Баку под егидата на ЕС, посветена на възстановяването на Великия път на коприната, свързващ с общ транспортен коридор Европа, Кавказ и Азия. Практическият старт на проекта ТРАСЕКА бе конференцията на ЕС в Брюксел през май 1993 г., когато към програмата за развитие на стратегическия транспортен коридор се присъединиха независимите държави от Кавказ и Централна Азия. Четири години по-късно на междинния пункт Сарахс бяха свързани железопътните магистрали на Иран и Централна Азия. Новопостроената гара бе осветена с договор между Азербайджан, Грузия, Туркменистан и Узбекистан за взаимно предоставяне на режим на свободен транзит. Само от транспортните икономии при превоза на памук Узбекистан сега печели годишно 12 млн. щ. долара, а от увеличаването и от ефективността при обработката на контейнери в пристанищата си на Черно море Грузия печели годишно 9 млн. щ. долара. Към железопътната магистрала, свързваща


Грузия и Азербайджан, бе създаден паралелен морски път за доставка на казахстански нефт с танкери от пристанището Актау до Баку. Там нефтът се прехвърля в цистерни за превозване до Европа.


Над 50 държави извършват сега превози по транспортния коридор Европа - Азия. Дванадесет държави, сред които и България, станаха


учредителки на проекта ТРАСЕКА


Европа - Кавказ - Азия, финансиран от ЕС и Европейската банка за възстановяване и развитие. Девет държави: Азербайджан, България, Грузия, Киргизия, Молдова, Румъния, Турция, Узбекистан и Украйна бяха представени от президентите си. Армения бе представена от младия министър-председател Армен Дарбинян, което бе и най-високото посещение на арменски държавник в Баку след войната между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах. От 1988 до 1994 г. в конфликта за тази спорна територия загинаха над 35 000 души. Официално Баку и Ереван не поддържат дипломатически отношения. Затова интересът към арменския премиер бе подчертан, макар че Дарбинян избягваше изявления, а предложенията му бяха посрещнати хладно от домакините и от турския президент Сюлейман Демирел.


Арменският министър-председател Дарбинян предложи освен отваряне на търговските пътища между двете страни и изграждане на жп линия от арменската столица Ереван през азербайджанския анклав Нахичеван (откъдето е родом азербайджанският президент Гейдар Алиев) към Турция и Иран, а също да бъде реконструирана жп линията от турския град Карс до Армения. В изказването си на конференцията в Баку Армен Дарбинян подкрепи предложенията за продължаване на коридора ТРАСЕКА към България и Балканите за свързване на двата бряга на Черно море, както и за включването на България, Румъния и Украйна към споразумението от Серахс.


Дарбинян и българският президент Петър Стоянов бяха сред по-младото поколение политици, представени на форума в Баку. Грузинският президент Едуард Шеварднадзе, азербайджанският президент Гейдар Алиев, молдавският президент Петре Лучински са бивши членове на Политбюро на ЦК на КПСС. Към бившата висша съветска номенклатура принадлежат и киргизкият президент Аскар Акаев и узбекистанският президент Ислам Каримов. Шеварднадзе и Алиев са бивши генерали от КГБ и преживяха по два опита за покушение. И двамата бяха атакувани от младите министри на отбраната, герои от войните в Абхазия и Нагорни Карабах. Любопитното е, че атентаторите потърсиха убежище в Москва, което предизвика твърдения за


дългата ръка на Кремъл


Отношенията между Азербайджан и Русия охладняха значително след разкритията на председателя на Комитета по отбраната на Държавната дума генерал Лев Рохлин - убит при неизяснени обстоятелства във вилата си, че Русия е доставяла нелегално огромни количества военна техника и оръжие на Армения в най-горещата фаза на сраженията за Нагорни Карабах. По внушение от американските петролни кампании Баку едностранно започна експлоатация на онази част от Каспийския шелф, която призна за национална зона. Русия и Иран до този момент се придържаха към договора от 1920 г., с който петте каспийски страни обявяваха морето за вътрешен басейн с общи ресурси. Останала в изолация, Москва гъвкаво смени през последните месеци политиката си в Каспийския район за изненада на Иран.


Транспортният проект ТРАСЕКА, който ще погълне между 1 и 2 млрд. щ. долара, е още един удар за Русия, която на учредителната конференция в Баку бе представена от заместник-министъра на транспорта Евгений Казанцев. Той подчерта невъзможността на Москва да се присъедини към многостранното споразумение ТРАСЕКА, защото правилно трябва да се свържат вземаните решения с предишни споразумения. Казанцев напомни, че повечето от страните от ТРAСЕКА имат подписани двустранни и многостранни споразумения с Русия. Според руския заместник-министър на транспорта превозването на товари по Транссибирската магистрала ще струва от 1.5 до 2 пъти по-евтино и ще става почти два пъти по-бързо.


Технически проблем


за новия коридор Европа-Кавказ-Азия са двата нови ферибота на Каспийско и Черно море и сложните кавказки планински маршрути. Москва предлага по-интензивно натоварване на нефтеното трасе Баку - Новоросийск. Заради опасенията за сигурността на превозите през Чечения Русия строи тръбопровод, заобикалящ опасната територия, което не се харесва на Турция, лобираща за маршрут през грузинското черноморско пристанище Супса до турското черноморско пристанище Джейхан.


Украйна предлага от Супса да тръгне още един нефтен маршрут - към пристанище Одеса, където в момента се строи терминал за обработка на танкери. От Одеса нефтът ще се транспортира по тръбопровод до западноукраинския град Броди и оттам - до Западна Европа. Украинските експерти твърдят,че до две години този коридор ще е готов.


Румънският президент Емил Константинеску призова на конференцията в Баку за използване на пристанището Констанца и разположените наблизо петролни рафинерии. Ние не сме конкуренти, а партньори - подчерта по време на двустранната среща с Константинеску българският президент Петър Стоянов. Въпреки че бе изключително любезно посрещнат от домакина Гейдар Алиев, румънският президент не бе настанен в хотела на най-почетените гости от страните учредителки.


На срещите си с азербайджанския президент Гейдар Алиев узбекския президент Ислам Каримов с президента на Грузия Едуард Шеварднадзе и с президента на Украйна Леонид Кучма, Петър Стоянов подчерта необходимостта от


свързването на двата бряга на Черно море


Грузинските пристанища Поти и Батуми са ключови точки в морските маршрути на ТРАСЕКА. Подкрепена бе идеята строящата се железопътна фериботна линия Варна - Поти да се свърже с фериботната линия Варна - Иличовск. До края на февруари железопътният терминал в Поти ще бъде завършен. Линията Поти - Иличовск - Варна ще е първата стъпка към реализирането на идеята, изказана на учредителната среща на Черноморското икономическо сътрудничество - за изграждане на фериботен пръстен по Черно море.


В речта си на конференцията в Баку президентът Петър Стоянов отбеляза предимствата на пристанище Варна, което е връзка към коридор N7 - Дунав-Рейн и пристанище Бургас - незамръзващо нефтено пристанище, разположено в близост до най-голямата на Балканите нефтена рафинерия. Турският президент Сюлейман Демирел даде рамо на идеята да бъде свързан трансконтиненталният транспортен коридор Европа-Кавказ-Азия с балканския коридор N8 - Дуръс-Тирана-Скопие-Гюешево-София-Пловдив-Бургас-Варна (Истанбул). Президентите Стоянов и Демирел се разбраха да свикат международна конференция на всички страни, заинтересовани от развитието на коридор N8. Любопитното е, че едно от основните разклонения на историческия път на коприната е стигало до Албания, а Азербайджан е бил наричан Кавказката Албания.


На конференцията в Баку бяха учредени Междуправителствена комисия и постоянен секретариат. Проектът за банка бе отложен. Подписани бяха четири споразумения, засягащи автомобилните и железопътните превози, морското корабоплаване и митническите облекчения. Деветнадесет държави подписаха многостранното споразумение за транспортния коридор Европа- Кавказ- Азия (ТРАСЕКА), четиринадесет се присъединиха към политическата декларация. Централноазиатските държави, които нямат излаз на море, в перспектива ще получат комбиниран достъп до основните пристанища на Черно и Средиземно море. Основният транспорт в Кавказ и Централна Азия е железопътният. Чрез изграждането на нова инфраструктура ще се отпуши пътят към каспийския нефт и ще се съживи търговията в отварящите се пазари. Коридорът ТРАСЕКА ще осигури облекчен режим за превози от Португалия и Испания до Китай, Япония и Индия.


Борбата за алтернативни маршрути


на нефта и газа, на стратегическите суровини и стоки изостря противоречията в интересите. В Кавказ, Централна Азия и на Балканите са най-горещите точки. Но тези три района са най-големият кръстопът на религиите, етносите и цивилизациите. След известно забавяне България успя да възстанови на нова основа отношенията си с Азербайджан, Грузия, Армения, Туркменистан, Казахстан и Узбекистан. Държави с нарастващо геополитическо влияние заради транзита на каспийски нефт и новите транспортни маршрути. Въпреки твърденията,че запасите на нефт в Каспийско море са надценени, това ще е най-привлекателният район за инвестиции на следващия век.


Проектът ТРАСЕКА е икономическо предизвикателство, което ще свърже с транспортен мост световните суровини и световните технологии. Опасенията на развитите европейски страни са, че доходите от нефта може да бъдат използвани за оръжие. Затова икономическото умиротворяване чрез осигуряването на оптимален икономически шанс за държавите от стратегическия транспортен коридор ще поглъща все повече внимание. Влизането на България сред страните учредителки на ТРАСЕКА е солиден политически толеранс и дава възможност да лобираме за нефтените и транспортните разклонения на коридора Европа- Кавказ-Азия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във