Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАСПИЙСКИЯТ НЕФТ ЩЕ БЪДЕ ИЗЛИШЕН ОЩЕ ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ

Перспективите за усвояване на залежите от нефт в Каспийския район зависят от това, какво ще бъде съотношението между търсенето и предлагането му, ще има ли и пазари за него и къде се намират те.


Днес в източното полукълбо, където трябва да се отправи каспийският нефт, съществуват два основни пазара за течното гориво - Азиатско-тихоокеанският район и Западна Европа, всеки от които потребява приблизително еднакви количества нефт (съответно 800 и 750 млн. т за 1995 година). В началото на идващия век търсенето на нефт ще нараства. Според прогнозата на Международното енергийно агентство към 2010 г. нетният прираст на годишното потребление (т.е. прираста на потреблението плюс компенсацията за снижаването на собствения добив в района) в Европа може да съставлява около 150 млн. т, а в Азия - близо 535 млн. тона.


Варианти на бъдещите нефтени доставки


Сега основните потребности на двата посочени пазара се покриват с доставки на близкоизточен нефт. Излишъкът от мощности за добиване на близкоизточния нефт е за около 500 млн. т годишно, което превишава всички прогнозни оценки за добиването на каспийския нефт. Следователно той неминуемо ще се сблъска с жестока конкуренция от страна на държавите от Персийския залив. При това най-важният елемент в нефтената конюнктура ще стане Ирак. Рано или късно икономическите санкции от Ирак ще бъдат снети и нефтът на тази страна ще се влее като мощен поток на световния пазар.


Разработката на каспийските находища ще върви паралелно с реализирането на новите проекти в руската нефтогазова промишленост. Така че Каспийският район ще има още един съперник в борбата за преразпределяне на нефтените пазари в източното полукълбо.


Отчитайки тези начални фактори, нека разгледаме два от възможните сценария за доставките на каспийски нефт: западен и източен.


Първият сценарий


предполага, че основният поток от каспийски нефт ще постъпва в Европа. При по-нататъшния анализ ще изхождаме от предположенията, че проектът за експорт на нефт от Казахстан е реализиран, а строителството на петролопровода Баку-Джейхан е осъществено. Какъв е потенциалният обем нефт, който в този случай може да постъпи на пазара в началото на идващия век?


Обемът на доставките от Казахстан е очевидно ограничен от проектната пропускателна способност, която е 28 млн. т след реализирането на първата фаза. В идеални условия, приблизително към 2015 г., обемът ще се покачи на 67 млн. тона.


Азербайджан още сега може да използва нефтопровода Баку-Новоросийск с пропускателна способност 17 млн. т, а след края на тази година и нефтопровода Баку-Супса, по който преминават 7 млн. т годишно. Прокарването на тръби до пристанището Джейхан може да добави още 40 млн. т, с което горната граница на износа на азербайджански нефт става 64 млн. тона.


Според прогнозите на Арабския нефтен изследователски център до две-три години след отменяне на ембаргото Ирак вече ще може да добива около 120 млн. т нефт годишно, а към 2010 г. - цели 300 т годишно. Освен това към 2010 г. Тимано-Печорският басейн ще може да дава повече от 40 млн. тона.


Нека съпоставим тези прогнози с предполагаемото нарастване на търсенето на нефт в Европа.


2000 година.


Прогнозируемият ръст на търсенето на нефт в Европа е 30 млн. тона. Износът на казахстански нефт остава на сегашното равнище (5 млн. т), Азербайджан може да даде не повече от 10 млн. т, износът от Ирак (дори ако бъдат свалени санкциите) също вероятно ще остане на предишното си равнище - около 15 млн. т, Тимено-Печорският басейн ще започне да дава нефт явно след 2000 година. Сумата от предлагането съставлява практически тъкмо тези 30 млн. т, които балансират пазара. Но това е възможно само при едно трудноизпълнимо условие: ако доставките от традиционните източници (Северна Африка, Близкия и Средния изток) не нарастват. Затова допускането, че съществува свободна ниша на пазара в Европа за каспийския нефт, е твърде съмнително.


2005 година.


Търсенето в Европа нараства на 74 млн. тона. По това време Казахстан ще може да предлага 28 млн. т, Азербайджан ще достигне максималния добив от находищата през от първата фаза - около 40 млн. т, Ирак ще участва със 120 млн. т (при положение че санкциите са снети), половината от които могат да бъдат отправени към Европа. Още около 18 млн. т може да предложи Тимано-Печор. Всичко това сумирано прави 150 млн. т нефт, които могат да бъдат предложени на европейския пазар. Половината от този обем вероятно няма да намери потребител и това е повече от достатъчно, за да се срине пазарът, дори без да се отчита нефтът на ОПЕК.


2010 година.


Прирастът на търсенето съставлява 150 млн.т, а предлагането (като сума от износа на прикаспийските държави, Ирак и Русия) - 225 млн. тона. Получава се същата ситуация, както през 2005 година.


Изводът е очевиден: до 2010 г. вкл. излизането на каспийския нефт само на европейския пазар неминуемо ще доведе до силно падане на цените.


Това може да се избегне по два пътя. Първият - като се установи контрол върху обемите на добива. Проблемът обаче е, че реални механизми за осъществяването на такъв контрол в света няма.


Вторият път е да се потърси начин за разпределяне на потоците нефт от Каспийския район, Русия и Ирак между европейските и азиатските пазари.


На азиатския пазар се очертава принципно различна ситуация от тази в Европа: при равни други условия (т.е. без да се отчитат доставките от ОПЕК) дефицитът на предлагането на този пазар расте и към 2015 г. може да превиши обема от резервни производствени мощности на ОПЕК. Налага се изводът, че този проблем може да се реши, като част от новите проекти се ориентират към азиатския пазар. Но трябва да се има предвид, че редица находища са твърдо обвързани към определени пазари. Тимано-Печорският нефт може да отива само в Северозападна Европа. Европейският пазар по-скоро ще се ограничи от азербайджанския нефт, независимо от наличието на принципни възможности той да бъде отправен на изток. Излиза, че от разглежданите страни само Ирак и Казахстан разполагат с определена свобода да избират накъде да отправят износа на въглеводородите си. Очевидно оптималният вариант е основният обем иракски нефт да бъде ориентиран към азиатските потребители.


И така


източният сценарий


предполага, че част от каспийския, казахстанския и туркменския нефт ще се отправят към Азия. Да си представим, че в този случай казахстанските доставки за Запада остават на равнището на сегашния експорт (5 млн. т годишно) и целият прираст на износа се осъществява за сметка на източното направление.


Възниква въпросът къде? Гражданската война в Афганистан и напрегнатите отношения между Ирак и САЩ създават очевидни трудности за строителството на тръбопроводи през тези страни. Сега с някаква увереност може да се говори само за един реално осъществим маршрут - в Китай, в рамките на проекта с Китайската национална нефтена компания. При това обемът на доставките ще бъде твърдо ограничен от проектната мощност на този тръбопровод - 20 млн. т годишно. Но тук трябва да се има предвид, че износът на нефт от Каспийския район в Азия ще изисква много големи разходи, които съществено ще повишат цената му.


Отново стигаме до извода, че реализацията на източния сценарий няма да промени кардинално ситуацията на нефтения пазар - излишъкът от предлагането на каспийския нефт все едно ще се запази.


Анализът на разглежданите дотук сценарии за разпределяне на каспийския нефт на световния пазар показват, че те са нереалистични. Първо, защото и двата ще доведат до ценови колапс европейския пазар. И второ, защото западните страни ще ограничават потоците на подконтролния им каспийски нефт, за да не се допусне излишно падане на цените. Впрочем бъдещата роля на Азия в определянето на световната конюнктура не е напълно ясна. Възможно е нейното търсене да поеме част от нефта на ОПЕК, която да е достатъчна, за да освободи европейския пазар за каспийските въглеводороди.

Facebook logo
Бъдете с нас и във