Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАША В ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛЕ НА ДЕСНИЦАТА

Какво ще роди политическата страст след девет месеца, когато се очертават предстоящите избори за местна власт? Времето, бременно с напрежение около кризата с Ирак, не само че не измества темата за местната власт, но дори я облича в светска суматоха. Защото картата за неутралитет на България във войните или позицията за присъединяване към военните действия на САЩ ще бъде разигравана от днес до финала на изборите, независимо дали ще бъдат местни, или парламентарни. Отцепването на нова порция депутати от НДСВ налива масло в огъня на тези, които искат по-скоро да има предсрочни парламентарни избори. Но каквито и когато и да бъдат те в рамките на тази година, интригата ще бъде оцветена не в жълто, а в синьо. Защото още от края на 2002-ра е увиснал въпросът ще има ли обединена десница. Изненади вляво не се очакватДори настоящият лидер на Български демократичен съюз Радикали и бивш изявен седесар Евгений Бакърджиев признава, че левицата е консолидирана. Около БСП и Коалиция за България се обединяват ПД Социалдемократи на Николай Камов, ОБТ на Кръстьо Петков, БСДП с двете му крила Георги Анастасов - Петър Агов, БКП на Алексанъдр Паунов, леви земеделци, еколози, роми. Засега само Евролевицата на Алексанъдр Томов стои встрани и мисли как да се продаде по-скъпо, но така, че да не изглежда, че се предлага, а че я търсят, защото без нея не могат. Картината вляво е доста по-ясна от тази вдясно. По всяка вероятност социалистите ще повторят печелившата за тях формула от миналите избори с издигането на независим кандидат, подкрепен от различни политически сили. Тази формула създава илюзия за превес на мажоритарния елемент в изборите и отговаря на нагласите на хората да гласуват за личности, а не за партии. А и дава възможност на центристки и десноцентристки партии да подкрепят ляв кандидат и обратното - левицата да подкрепи десноцентристки или десен кандидат. Така нещо, което при едни обстоятелства може да се нарече безпринципна коалиция, при друга формулировка става принципно обединение. Интригата е вдясноДали и доколко биха могли да се обединят десните партии около СДС е въпрос с много неизвестни, който изисква немалки компромиси от страна на евентуалните участници в иначе желаната на теория обединена десница. Много малко вода е изтекла от времето, когато Стефан Софиянски и Евгений Бакърджиев откъснаха парчета от синята партия, за да се върнат безпроблемно сега отново там, откъдето избягаха. Напуснаха като бунтари, но няма да се завърнат като блудни синове. Ще искат да бъдат приети като равноправни партньори. Но много малко време е отмерил часовникът, за да може СДС да прости на отцепниците и да повярва безрезервно на бившите си съпартийци. И да седне на масата на преговорите с тях, все едно че до вчера не са били заедно, че не си знаят и кътните зъби, къщите, гаражите и приятелските кръгове. И на гаргите обаче е ясно, че обединена десница без СДС е все едно да забъркаш супа без вода. Ще преглътнат ли Софиянски и Бакърджиев горчивия хап да бъдат препечените хлебчета, които плуват в чинията на СДС? И дали пък хубавото Наде няма да ги избута встрани просто защото не обича кротони. Ще може ли Евгений Бакърджиев да си държи езика зад зъбите, ако стане равноправен партньор на СДС, след като сега като кандидат-обединител на десницата заявява: Надка и Костов да си приберат вересиите, двамата да си вземат обратно и пенсионерите, и полупоетите и полученгетата. И как тези три партии - СДС, БДС Радикали и Съюз Свободни демократи, и още поне няколко ще излъчат един кандидат за кмет на София, след като СДС обяви, че като втора по големина политическа сила синята партия е длъжна да издигне свой кандидат за столицата. Стефан Софиянски от своя страна иска кметския стол за трети мандат - въпреки изявленията, че може да се откаже в името на единна друга кандидатура. И коя трябва да бъде тя? На Надежда Михайлова, за да я направят за смях, защото откъдето и да го погледнеш, не е редно лидер на партия да се кандидатира за градоначалник. Било и на столицата. Как Евгений Бакърджиев ще застане зад кандидат-кмет, издигнат от СДС, след като подскача като петле и се пъчи геройски, че ако сините предложат Иван Костов, то тогава той трябвало да се жертва, за да го пребори. Глупости на търкалета, които си разменят чрез медиите и които говорят единствено че личните им взаимоотношения все още вземат връх и трудно могат да отстъпят място на принципните и балансирани предложения за решения. Колкото до останалите партньори вдясно, от рода на Евродесница, БДФ на бившите легионери, Съюз на репресираните, десните сини социалдемократи (има и такъв нонсенс в българската политическа палитра), не си струва да се говори. Каквото с тях, това и без тях. Дето се казва, пълнеж за бройка. Земеделците на Мозер от сегашната коалиция ОДС май имат намерение сами да се пробват в местните избори, така че може би трябва да бъдат отписани от сметката на обединената десница. Кои остават тогава? ВМРО на Каракачанов, атрактивираният Гергьовден, Гражданската партия за България на Богомил Бонев и Екип-ът на Христо Бисеров. От тях също може да се очакват изненади. Вдясно от центъра остава и движението на Симеон Втори, но НДСВ не влиза в сметкитена всички останали отдясно. И най-вече на СДС, за когото управляващите жълти са основен опонент. Защото по логиката на Раковски 134 СДС и НДСВ са опозиция и управляващи, ерго, не могат да бъдат в един кюп по време на избори. Стефан Софиянски и Евгений Бакърджиев обаче не мислят така. Според тях, НДСВ и СДС са естествени партньори и двамата бивши СДС-лидери дърпат чергата на бъдещата десница към НДСВ. СДС съответно тегли на обратната посока, защото дори и да иска, не може да излезе от естествената си роля на опозиция на управляващите жълти. Ако радикалите и свободните демократи са с НДСВ, тогава трябва да са против СДС. Пълна каша. Или, казано с думите на самия Бакърджиев, десните сили са в състояние на разпад и противоборство. Могат ли да бъдат преодолени разпадът и противоборството? На теория - да, на практика - като че ли не. Старото плашило БСП вече май не им върши работа. Противопоставянето комунисти - антикомунисти отдавна вече дава фира. И носи само минуси на пропагандаторите й. Май единственият начин да се обедини десницата е, първо, да си смени някои лидери, за да разбере обществото, че новият водач - примерно на радикалите, няма да мрази до гроб Иван Костов или че новият лидер - да кажем, на свободните демократи, освен че няма да се страхува от Филчев, ще има какво друго да предложи на СДС за каузата обединена десница освен собствената си кандидатура за кмет. Синята лидерка Надежда Михайлова е убедена, че обединението вдясно ще се състои, и обяви по една от многото телевизии, че новопоявили се формации се определят вдясно. Но за да спечели изборите, тези новопоявили се формации трябва да станат известни освен на нея и на гласоподавателите. За да решат те дали им харесват толкова, колкото и синята лидерка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във