Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАРЛОВСКИ ФИРМИ НАХЛУЗИХА ПРОТИВОГАЗА НА КРЕДИТИ ЗА НАД 524 МЛН. ЛЕВА

Бизнес с хеликоптери, с резервни части за тях и с около един милион противогаза замисля през 1992 г. карловската фирма РСК С ООД. По това време създателите на ограничено отговорното дружество вече имат зад гърба си двегодишен опит в търговията с Русия, Украйна и Армения и чрез първородните си КФ РСК и ЕТ Салина са изградили канали за получаване на банкови кредити. РСК C ООД си осигурява фирмен плацдарм на територията на ОНД, като регистрира в Москва дъщерно акционерно дружество от закрит тип А/О РСК С. Освен това сключва договор за сътрудничество с Вертолетный завод имени Миля, с който създава и съвместното предприятие МИ-Интер. Другите партньори на РСК С в Русия и Украйна са Гелиос и Иглор. Благодарение на един от тях дружеството успява да купи кораба Вермонт, спечелил си по-късно славата на дунавския летящ холандец. Разбира се, тази бурна дейност на фирмата и на събратята й РСК и Салина се финансира с кредити - 87 млн. лв., взети от ДСК, ТБ Карлово, Земеделска кооперативна банка, БЗК и Стопанска банка. Сега тази сума може и да не изглежда кой знае колко голяма, но заемите са вземани през 1991 и 1992 г., когато валутната им равностойност е над 4.3 млн. щ. долара.


В момента РСК С ООД и гравитиращите около него две фирми дължат на банките над 524.8 млн. лв., но валутната им равностойност в края на април 1998 г. е само 291.6 хил. щ. долара.


Историята започва преди осем години


На 30 август 1990 г. Пловдивският окръжен съд регистрира колективната фирма РСК. Нейни собственици са Янко Василев Димитров и Янко Хараламбев Хараламбев. Новата фирма работи съвместно с ЕТ Салина, собственост на Крушка Влъчкова Апостолова. Но всъщност истинският съдружник на двамата янковци чрез Салина е Илия Апостолов. Карловските бизнесмени развиват активна търговска дейност, като купуват и хранителни стоки, касетофони, самобръсначки и какво ли още не.


В бизнесоперациите си те неминуемо опират до банките. На 30 май 1991 г. КФ РСК моли ДСК за едногодишен кредит от 5 млн. лева. Интересното е, че заемът е поискан не от клон на касата в Карлово. Фирмата отива да се моли чак в подразделението на ДСК в Смолян и очевидно се моли добре, след като получава 5 млн. лв. още в същия ден. Кредитът е едногодишен и трябва да се върне с 45% годишна лихва. С парите КФ РСК финансира редица търговски операции. Тя успява да купи изгодно от Минералсувенир- Кърджали, 6000 грама 14-каратово злато по цена 148 лв. за грам, което пък залага пред клона на БЗК във Видин срещу кредит от 2 млн. лева.


Салина също е получила своята порция от ДСК, ползвайки заем от 5 млн. лева. Освен това тя взема два кредита от БЗК за около 10 млн. лева.


На 26 юни, през успешната за двамата кредитополучатели 1991 г., в Карлово се ражда и РСК С ООД. Съдружници са Янко Василев Димитров, Янко Хараламбев Хараламбев и Илия Димитров Апостолов. Така карловското фирмено дуо се превръща в трио, като соловата партия в него е запазена за най-младия му участник.


Първият кредит


на РСК С ООД е отпуснат на 30 декември 1991 г. отново от клона на ДСК в Смолян. Заемът е за 10 млн. лева. Ако се съди по молбата на фирмата, тези пари тя ще постави на срочен депозит в БЗК - Силистра, като гаранция за валутни разплащания, които банката ще извършва от името на РСК С ООД с чуждестранни клиенти. Кредитът трябва да се върне до 31 декември 1992 г. при 52% лихва.


В началото на 1992 г. ограничено отговорното дружество взема заеми и от Карловската търговска банка - 15 млн. лв., и от Земеделска кооперативна банка - 2 млн. лева. Днес и двете банки не съществуват. През 1994 г. първата се сля с ТБ Сердика, която година по-късно влезе в консолидацията БИОХИМ. Още през 1993 г. пък Земеделска кооперативна банка заедно с ТБ Пловдив формира консолидацията ХЕБРОСБАНК. Сега част от безнадеждните вземания от РСК С ООД се водят в балансите именно на тези две кредитни институции. В началото на 1992 г. обаче кредиторите едва ли са очаквали подобна развръзка. Това е и годината, през която РСК С започва да разширява дейността си в Русия и Украйна.


Кредити с противогази


Първо, РСК С ООД сключва договор с Електросталския химико-механичен завод за покупката на 800 хил. граждански противогаза тип ГП-5 и от 300 хил. до 1.2 милиона тип ГП-7 Супер. Споразумението е плащането да се извърши в рубли чрез А/О ППП Гелиос - един от руските партньори на карловската фирма. На 19 април започва подготовка за доставка на първата партида от 2000 противогаза. До експедицията стоката се съхранява в складовете на Международната асоциация за медико-социална помощ в Москва, а охраната и обслужването се осигуряват от Военнопромишлената инвестиционна компания и от Комитета за защита на Русия. Стойността на 2000-те противогаза е общо 565.2 млн. рубли, или 3.8 млн. щ. долара.


На 12 май 1992 г. РСК С сключва с Йоли Интертрейд договор за продажбата на 1 милион броя граждански противогази ГП-7 Супер. Цената е 32 щ. долара за брой, а общата стойност на договора - 32 млн. щ. долара. Плащането трябва да стане след доставката на стоката чрез неотменяем акредитив, открит в БЗК от Йоли Интертрейд в полза на РСК С ООД. Карловската фирма обаче не разполага със средства, за да плати на Електросталския химико-механичен завод. За да разреши проблема, тя отново решава да прибегне до кредити, като този път иска


50 млн. лв. от ДСК-4, София


Договорът е сключен на 18 май 1992 г., а парите е необходимо да се върнат до 18 ноември 1992 г. с годишна лихва ОЛП плюс 11 процента. Обезпеченията по заема са вземанията по договорите за доставка и за реализация на противогазите и акредитив в БЗК, валиден до 20 май 1992 година. Парите, които усвоява карловското дружество по този заем, са около 34.8 млн. лева. Не е ясно дали средствата са ползвани по предназначение - за плащане на противогазите или с тях са финансирани други операции. Но е факт, че в края на същата тази година банките кредиторки намират в складовете на РСК С ООД 1500 противогаза. Факт е и че отпуснатият за мащабната сделка кредит, подобно на останалите, теглени от РСК С, така и не се погасява. Поради тази причина ДСК блокира усвояването на останалите 15.2 млн. лв. от него.


Противно на очакванията


проблемите с обслужването на кредитите като че ли още повече подклаждат амбицията на карловската фирма за бизнес с Русия. На 10 юни 1992 г. в Москва тя регистрира споменатото вече акционерно дружество от закрит тип А/О РСК С. Собственици на 100% от учредителния капитал са карловските бизнесмени. В началото на юли 1992 г. руската и българската РСК С, чрез партньора си МП Иглор, купуват кораба Вермонт и плащат за него 2.8 млн. рубли. Той е записан в балансите на руското А/О РСК С.


На 26 август 1992 г. РСК С ООД и Вертолетный завод имени Миля сключват договор за съвместна дейност и създават смесеното предприятие МИ-Интер. Месец по-късно МИ-Интер е оправомощен да бъде официален дилър по продажбите на граждански хеликоптери у нас с марката Ми. На базата на този договор карловската фирма успява да внесе в България няколко десетки комплекта вертолетни витла и други резервни части за Ми-17 и Ми-8. Според твърденията на шефовете на РСК С ООД руската й дъщерна фирма е собственик на два вертолета Ми-17 и на пет вертолета Ми-8, които се намират на летище Люберцы край Москва и на полигона на Московския вертолетен завод. Оказва се, че карловци разполагат с впечатляваща собственост - кораб, седем хеликоптера, резервни части плюс останалата търговска стока на склад. Впрочем корабът и хеликоптерите са собственост на руската им фирма и точно тази подробност ще се окаже ключова за банките, които са ги кредитирали. Общият размер на заема на РСК С ООД достига 53.5 млн. лв., а задълженията на ЕФ Салина и на КФ РСК - 35.4 млн. лева. Така през есента на 1992 г. цялата карловска група виси с 88.9 млн. лева. В началото на ноември същата година се провеждат няколко срещи между ръководството на РСК С и ДСК, на което дружеството поема редица обещания за обслужване не само на своите дългове, но и на присъдружните си фирми.


Вермонт - корабът-призрак


От несбъднатите обещания първи се уморяват в РДСК - Смолян. На 11 ноември 1992 г. клонът обявява РСК С ООД за неплатежоспособно и моли Пловдивския окръжен съд да открие процедура за обявяването му в несъстоятелност. Искът на смолянския клон е за около 14.5 млн. лева. За обезпечаването му той иска от магистратите да запорират основните и оборотните средства на карловското дружество - речен кораб Вермонт с офертна цена 3.8 млн. щ. долара, стоки в контейнер - за 2.5 млн. лв., четири броя комплекти вертолетни перки за хеликоптер Ми-8 - за 8.5 млн. лв., стоки на фирмата в складовете на ЗИТ Традекс - 3.5 млн. лв., граждански противогази - за 1.5 млн. лв., и други стоки - за 500 хил. лева. На 13 ноември 1992 г. съдът допуска обезпечението. Кредиторите слагат ръка върху част от стоките и вертолетните перки. Хеликоптерите в Русия обаче са недосегаеми за тях.


Корабът Вермонт, който е хвърлил котва на русенското пристанище две седмици преди издаването на обезпечителната заповед, е арестуван. Но и той се оказва твърде голям залък за кредиторите. Причината е, че и корабът е собственост на руското А/О РСК С, което нищо не дължи нито на ДСК, нито на банките кредиторки.


До средата на декември 1992 г. карловските бизнесмени обещават, че ще прехвърлят собствеността и на хеликоптерите, и на кораба Вермонт от балансите на руската си фирма в своите. Обещанията обаче отново не са спазени. Нещо повече, след продължителни срещи, договаряния и обяснения през пролетта на 1993 г. съдът сваля запора върху кораба и той напуска негостоприемния за него русенски бряг. Така кредиторите са лишени от най-скъпоструващото и ликвидно обезпечение. Вермонт е можел да бъде продаден поне за 3 млн. щ. долара (около 100 млн. лв. по това време), но за тези, които са отпуснали заемите, остават потребителските стоки в контейнери и къде ли още не, вертолетните перки и 1500 противогаза. Общата им стойност тогава не надхвърля 30 млн. лева. А само към ДСК карловската фирма дължи почти 90 млн. лева. Още 34 млн. лв. тя има да връща на БЗК, на Карловската търговска банка, на Земеделската кооперативна банка и на Стопанска банка, които са се присъединили към делото по несъстоятелността. То се точи до 28 октомври 1994 г., когато Пловдивският окръжен съд постановява откриване на процедура по несъстоятелност на РСК С ООД. Процедура, която и до днес не може да приключи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във