Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАПИТАН ДЯДО НИКОЛА МИНАВА В ЧАСТНАТА АРМИЯ

Едно от малкото печеливши предприятия в Габровския регион е химическият завод за производство на пластмасови тръби Капитан Дядо Никола. За 1997 г. той е отчел 500 млн. лв. нетна печалба, а в пасива на баланса му не фигурират задължения към банки, бюджета, Държавно обществено осигуряване... Капитан Дядо Никола е и най-атрактивното предприятие в пул Химия. Според представителите на приватизационния консултант на тази група - английската фирма Res Co, съчетанието между добър завод и добро управление увеличава шансовете на Капитан Дядо Никола за бърза и успешна продажба.


Всъщност за бърза приватизация в случая едва ли може да се говори, тъй като процедурата за раздържавяването на габровското дружество бе открита още на 22 ноември 1994 година. Но досега само 25% от активите му са приватизирани, и то благодарение на масовата приватизация. Най-много акции - 13.64% от капитала, тогава придобиха индивидуални бонови инвеститори. Приватизационният фонд Света София притежава 10% собственост, Асенова крепост е с 1.35% и с една акция в книгата на акционерите е записан фонд Отечество.


Освен масовите раздържавителни процедури в историята на Капитан Дядо Никола фигурира и един неуспешен опит за касова приватизация. Пред есента на 1997 г. за продажба са обявени 55% от капитала му, но информационни меморандуми закупуват само трима кандидат-купувачи, един от които е работническо-мениджърското дружество Капитан Дядо Никола Пластик АД. Агенцията за приватизация оценява с незадоволителен офертите на останалите две фирми и за преговори допуска само колектива на габровското предприятие. През септември 1997 г. работническо-мениджърското дружество предлага за завода 2.17 млн. щ. долара. Тази оферта обаче е три пъти по-ниска от първоначалната цена, обявена от АП - 6.2 млн. щ. долара, и сделката се проваля.


Очевидно и правителството е наясно, че от Капитан Дядо Никола могат да се изкарат добри пари, след като го включва в списъка си за целева приватизация за 1998 година. На 20 май 1998 г. Министерският съвет обаче разбира, че малко е поизбързал с тези си намерения и коригира първоначалното си решение. Договорът с английската фирма Res Co е сключен в края на миналата година и тя разполага с 18 месеца за продажбата на габровското предприятие. Поради тази причина и без излишна тържественост Капитан Дядо Никола е извадено заедно с още няколко дружества от списъка за целева приватизация. Ръководството му научава за това решение от пресата, кой знае защо решава, че така автоматично отпада и от пуловата приватизация и пред работническо-мениджърския екип отново изплува надеждата да стане собственик.


Наистина объркването трае само няколко дена. Въпреки това и работници, и мениджъри не са се отказали от идеята си и противно на възприетата тактика големите предприятия да се продават на стратегически инвеститори, смятат, че Капитан Дядо Никола има добро бъдеще и при работническо-мениджърска приватизация. Техните аргументи са, че в момента заводът за пластмасови тръби не се нуждае от спешни инвестиции за подобряване на производствените мощности, а единствено от спешна приватизация, тъй като само по този начин нещо от спечеленото ще може да остава в заводската каса. Държавната политика декапитализира предприятията. Тези дружества, които имаха големи задължения, бяха вкарани в ликвидация и финансова изолация, а тези, които нямаха дългове, продължават да се декапитализират, категорично е ръководството на Капитан Дядо Никола. Със същата категоричност то твърди, че със спестените средства само от две частни години заводът ще може сериозно да се обнови.


Основната задача, с която трябва да се справи мениджмънтът на габровското дружество, е да намери нови пазари. Капитан Дядо Никола е построен с намерението да задоволява с 80% от своето производство поливното земеделие, а останалите 20% да пласира в строителството и бита. Днес обаче поливно земеделие не съществува. По принцип излишните PVC-тръби могат да се насочат към Водоснабдяване и канализация, но и там мястото е заето. При отпускането през октомври 1995 г. на т.нар воден заем на стойност 57 млн. щ. долара от Световната банка , е било договорено, че тръбите ще осигури френска фирма от Порт Амусон. Обещанията на тогавашния градоначалник на София Александър Янчулев, че тръбите ще дойдат от Габрово, вероятно не са били приети насериозно дори и от самия него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във