Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАПИТАЛОВИЯТ ПАЗАР ОЧАКВА БАНКИТЕ

Г-н Прохаски, вие сте член на Съвета за структурна реформа. Обсъждали ли сте въпроса как ще изглежда българската икономика след пет години?


- Да, този въпрос е разглеждан многократно, но основните параметри са заложени в Програмата на правителството Година 2001. Общата картина обаче в никакъв случай не се разглежда в подробности, така както едно време се планираха петилетките. Защото идеологията на правителството е друга - да подкрепя пазарните механизми в интерес на българския и чуждестранния частен капитал, който ще създаде отрасловата структура на бъдещата нова българска икономика. Единственото, което правителството може и трябва да прави, е да създава по-добри условия за осъществяване на целите на частния капитал, като привлича чуждестранни инвестиции и премахва административните и бюрократични пречки пред частната инициатива.


Наскоро разгледахме Програма за оздравяване на стоманодобива, работи се много сериозно и по преструктурирането на енергетиката и телекомуникациите. Работи се и в подкрепа на високите технологии. Предполагам, че до месец-два ще станат ясни и някои предложения в тази насока. Но всички тези действия не бива да нарушават общия принцип - правителството да не се намесва силово в икономиката, като дава на един отрасъл особени преференции за сметка на друг.


В повечето западноевропейски страни ролята на държавата е точно такава: да премахва пречките пред естественото отмиране на старите отрасли и да създава благоприятни условия за развитие на новите. Държавата създава условия и за финансово преструктуриране, за подобряване на заетостта. Но ако правителството започне да дава оценки за отрасловото развитие на икономиката, то си присвоява права, които не са му дадени.


В този смисъл докъде се простира периметърът на правителството?


- В едно пазарно стопанство всичко се движи от интереса и усилията на собственика на капитала. Затова правителството трябва да открива процесите, които се развиват в икономиката съобразно онези преимущества, които националната икономика има спрямо своите конкуренти - като образователен ценз на населението, наличието на суровини и традиции в страната, нейното географско местоположение. Но в никакъв случай не бива изкуствено да се финансират някои отрасли, да им се създава парникова среда, която най-често не е здравословна за тяхното развитие.


Колкото до отраслите, които губят значение в националната икономика, правителството трябва да работи за преодоляване на сериозни икономически, политически, финансови и социални проблеми, без държавата да поема общия удар от едно такова изчезване.


Преструктурирането е немислимо без прякото насърчаване на малкия и средния бизнес. Но и политиката на сегашното правителство напомня за обичта на мащехата...


- Наистина досега почти нищо не се правеше за насърчаването на малкия бизнес, но напоследък усилено се работи и по този въпрос. Предстои Агенцията за малки и средни предприятия да представи своите разработки пред обществеността.


Най-важното е, че се намериха източници за кредитиране на малките и на средните фирми - ДСК, ОББ и няколко чуждестранни банки, като Райфайзенбанк подготвят специални програми, осъществяването на които ще се отрази благоприятно върху дребния бизнес.


Смятам, че е възможна дори една частична гаранция за тези кредити по линия на ДФРР. Но засега това е само една идея.


Наблюдава се възстановяване на финансовата стабилност, без да е налице едно по-осезаемо възстановяване на общественото доверие в банките... Опасно ли е това движение на две скорости?


- Това е естествен процес, който не може да бъде преодолян изкуствено. След финансовия срив през 1996 г. доверието към финансовата система и към банките ще се възражда постепенно. Вече са забелязват и първите признаци за това. Очакваният ръст на българската икономиката, развитието на конкуренцията и по-широкото предлагане на инвестиционни проекти ще насърчи навлизането на по-активни участници на банковия пазар. Този процес ще се усили със старта на банковата приватизация и мисля, че в края на годината банките ще са в много по-различно положение.


Безспорно има и някои регулативни проблеми - например ограниченията, с които се сблъскват банките по отношение на размера на кредитите, които могат да предоставят. Вероятно те ще се решат в хода на тяхната приватизация и последваща рекапитализация.


Според вас защо банките не взеха активно участие в първия етап от капиталовата търговия?


- Защото нямаха голям интерес. Първо, пазарът бе твърде непрозрачен и много подчинен на специфичните интереси на приватизационните фондове, които целяха единствено да оформят своите портфейли. Третият фактор бяха абсолютно непрозрачните операции по изкупуване на акциите от работническите колективи.


Занапред обаче цялата търговия ще преминава през основните институции на капиталовия пазар - фондовата борса и централния депозитар. Всички публични дружества ще се регистрират в Комисията по ценните книжа и в депозитара, за да се следи особено внимателно движението на техните акции и изплащането на дивидентите. Всичко това отваря огромни възможности пред банковата система.


Кредитните институции ще могат да печелят като попечители на акциите на големите дружества - една огромна работа, в която банките ще навлизат все по-активно, съдейки по техния подчертан интерес.


Освен това днес милиони български граждани са акционери и тяхното число ще се запази с втората вълна на масовата приватизация. Ето защо банките все по-изгодно ще включват своите клонове като бюра на инвестиционни посредници, чрез които ще се купуват и продават акции от емитенти, листирани на официалния борсов пазар. Занапред тази търговия ще е ясна и прозрачна, с публично оферирани цени, които ще бъдат и публично известни. Така дребните инвеститори биха могли по-спокойно да използват банковата система, за да влагат своите спестявания в корпоративни ценни книжа. Това ще формира сериозни обороти и за банките и аз съм убеден, че много скоро някои финансови институции със сериозни клонови мрежи ще се ориентират към инвестиционните услуги.


Мислите ли, че е реално изпълним замисълът на правителството за бързо преструктуриране на собствеността през фондовата борса? Днес има само едно листирано дружество, а всеки друг кандидат ще трябва да чака минимум 6-9 месеца, докато получи одобрение на своя проспект?


- Статистиката показва, че на борсата има оживление. Затова не разбирам откъде дойдоха оценките, които прозвучаха през последните дни в пресата, че фондовата търговия едва ли не спира, тъй като няма какво да се търгува. Вярно е, че през периода януари-април постоянно падат обемите на блоковите сделки, но ако разгледаме обема на нормалните сделки, представляващи истинската борсова търговия, истинското търсене и предлагане, то за периода януари-април всеки месец имаме реално увеличаване на обемите.


Какво ще стане оттук нататък?


- Съветът на директорите на БФБ-София реши да преструктурира капиталовия пазар, за да постигне едно по-добро и по-ясно оформяне на неговите отделни сегменти.


Занапред официалният пазар ще се раздели на три: официален А пазар, паралелен пазар В и временен пазар С - всичките в рамките на официалния пазар. Различията между тях ще бъдат в качеството на книжата, които се предлагат, съобразно тяхната пазарна капитализация; броят на финансовите години, през които емитентът съществува; изплатените дивиденти и т.н.


Това, което съвсем ясно разграничава официалния пазар от свободния, е изискването за проспект, одобрен от Комисията по ценните книжа и за текущо разкриване на информация дори там, където по закон тези документи не се изискват, както при фирмите от масовата приватизация. В този случай фондовата борса ще изисква наличието на информационен меморандум, нещо като по-малък проспект, който обаче няма да се одобрява от Комисията по ценните книжа.


Ние решихме напълно да либерализираме свободния пазар. Законът премахна досегашната винкулираност за акциите на публичните дружества и от тях няма да изискваме дори нотариално заверени устави. Няма да изискваме и разкриване на информация. Това е задължение на инвестиционните посредници. Следователно книжата на всяко акционерно дружество, което е регистрирано като публична компания в Комисията по ценните книжа, ще могат да се търгуват от всеки, който притежава от тях.


Но какви мерки се подготвят за насищане на официалния пазар с книжа?


- Проведохме среща с всички бивши приватизационни фондове. Голяма част от тях отговарят на изискванията за листиране на официалния пазар. Единственият им проблем е, че имат само двугодишна история. Затова те могат да кандидатстват само за регистрация на официалния С пазар. Говорихме и за конкретните процедури, по които това може да стане - с внасянето на актуализиран проспект в Комисията по ценните книжа, в Централния депозитар и на фондовата борса. Мисля, че за това ще са необходими не повече от две седмици, ако бившите приватизационни фондове предприемат всички необходими стъпки.


Предвиждаме да предложим на редица големи държавни компании, частично приватизирани в боновото раздържавяване, чиито акции в момента се търгуват особено активно на свободния капиталов пазар, да изготвят свой информационен меморандум и да разкрият текуща информация за своята дейност. Това ще им позволи да бъдат регистрирани и на официалния пазар. Надявам се, че ще успеем да сторим това в близките месец-два, за да увеличим броя на дружествата, които се търгуват на официалния пазар на БФБ.


Предвиждаме и допълнително насищане на фондовата борса с книжа. Съветът по структурна реформа реши да пусне на борсата още в началото на май миноритарните пакети с акции, собственост на държавата, във вече приватизирани дружества, за да задоволим търсенето на портфейлните инвеститори.


До края на май ще е готов и списъкът с дружествата, чиито акции ще бъдат пуснати на пазара заедно със съответната информация. За тези, за които се прецени, че е удачно, най-вероятно ще се приложи схемата, използвана при Елкабел АД - листиране с последваща продажба на мажоритарния пакет. За фирмите, които ще бъдат приватизирани по други пътища, се предвижда продажба на миноритарни пакети чрез борсата. До края на май в Съвета за структурна реформа ще бъде внесен и списъкът на дружествата, подготвяни за листиране на борсата. Продажбата на техните акции ще осигури активна борсова търговия до края на годината и през цялата 1999 година.


Всичко това ще привлече по-големи портфейли инвестиции. Не искам да крия, че вече имаме запитвания и за листиране на борсата с последваща търговия на акции и облигации на съществуващи частни акционерни дружества. Става въпрос за някои от най-добрите частни фирми.


Г-н Прохаски, не забрави ли и това правителството банките, след като и досега не е намерено решение на въпроса за суапа дълг срещу собственост с последваща продажба на придобитото дялово участие на фондовата борса?


- Това е добра идея, но доскоро тя не бе добре уредена законово. Ако една банка направи такава размяна на дълг срещу собственост и смята, че може да продаде на фондовата борса придобитите акции, няма пречки. Всичко е въпрос на преценка на банката, защото наистина мисля, че това е една добра възможност за рекапитилизиране на финансовите структури.

Facebook logo
Бъдете с нас и във