Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАПИТАЛОВИЯТ ПАЗАР ИМА НУЖДА ОТ ПРОЗРАЧНОСТ И ИНФОРМАЦИЯ

Г-н Петков, смятате ли, че подаването на документи за лицензиране на СФБ Капиталов пазар трябва да стане след приемането на новия закон за ценните книжа?


- В момента има действащ закон, според който организацията на един извънборсов пазар трябва да бъде поверена на специално лицензирана фирма. В последния вариант на проектозакона за ценните книжа също се предвижда да има такава фирма, но без права да управлява самия пазар. Това ще е едно търговско дружество, което ще предоставя услугите, свързани с обслужването на извънборсовия пазар.


На този етап обаче борсата не може да натовари капацитетните си възможности само с търговията на официалния пазар. Даваме си сметка, че тя се нуждае от подкрепа и смятаме, че сега може би не е наложително пазарът да се отделя. Когато обаче той се развие и се увеличи броят на листираните на борсата предприятия, просто ще е невъзможно за една институция да го обслужва. В този смисъл ние не сме склонни законово да се предопределя търговията да става само на борсата, въпреки че един извънборсов пазар ще е в реални конкурентни отношения със сегмента свободен пазар на фондовата борса.


Като бивша борса, която разполага с качествен продукт, СФБ Капиталов пазар може да се използва засега само като информационна база. Но какво пречи тя да се използва и за всички предварителни етапи преди сключване на сделка - там да се показват котировките, да се заложи информация за емитента, за ценните книжа? Добре е този потенциал да се съхрани и затова предложихме на борсата да ни стане партньор в СФБ Капиталов пазар. При желание на АТБ биха могли да се включат и търговските банки - т.е. ние не претендираме да имаме пълен контрол върху дружеството.


Всъщност това не е ли предложение за осъществяване на едно старо споразумение между БФБ-София и СФБ Капиталов пазар за размяна на акции?


- За това споразумение много се говори и според него е трябвало още до средата на миналата година двете дружества да си разменят пакети от акции, при което борсата да стане, едноличен собственик на СФБ Капиталов пазар, а акционерите на Капиталов пазар да получат адекватно участие в борсата. Ние смятаме, че това споразумение може да се осъществи, но не и в първоначалния му вид. Размяната днес може да стане като пакетът акции на борсата формира около 30% от увеличения капитал на СФБ Капиталов пазар. БАЛИП пък е готова да придобие 55% и това ще даде възможност да се обединят усилията и потенциала на двете дружества.


Какви са основните проблеми, които стоят сега пред инвестиционните посредници?


- Досегашната, спокойно можем да я наречем хаотична, търговия на извънборсовия пазар и липсата на концентрирана информация за нивата, на които се сключват сделките, водеха до значителни отклонения в цените на търгуваните ценни книжа. Това даваше възможност за формиране на доста големи печалби на инвестиционните посредници, но не способстваше за развитието на пазара.


Ясно е, че на пазара ще има някакви отклонения, защото всеки излиза на него с различни намерения - един да спекулира, а друг да купува пакети с цел придобиване на контрол над дадено предприятие. По принцип обаче разликите в цените би трябвало да са логични, а не в пъти. При борсовата търговия има изискване за максимално отклонение в цените, докато на извънборсовия пазар тези отклонения може да са по-големи, защото става въпрос за ценни книжа с по-ниско качество. Но и там е необходимо да има някакъв лимит. В бъдеще печалбата на инвестиционните посредници трябва да се формира не от по-голямата цена на единични сделки, а от по-големите обеми.


В момента недоволството на посредниците идва от това, че борсата не е в състояние да обслужи един по-активен пазар. Убеден съм, че се прави всичко възможно за обезпечаването на повече компютри, но със сегашните два компютъра търговията върви много бавно. А и самият факт, че тя е само присъствена и с лимитирано работно време, допълнително ограничава активността на пазара. Основното обаче, което липсва на капиталовия пазар и специално на извънборсовата търговия, е прозрачност и информация.


Защо търговските банки не са активни на капиталовия пазар? Те не взеха участие и при учредяването но асоциацията на инвестиционните посредници?


- Причините са комплексни. Всъщност за банките тази дейност е вторична. Единици са тези, като БРИБАНК, да речем, които в заглавието си се определят като инвестиционни банки, а и цялата им политика е потвърждаване на инвестиционното начало в тяхната дейност. За банките сделките на капиталовия пазар са едно незначително приходно перо. Там акцентът е върху типичната банкова дейност, докато инвестиционната дейност е по-специализирана. Неслучайно в някои страни, като САЩ например, банките са я извели в специализирани дъщерни дружества.


Същевременно банките разполагат с клонова мрежа, имат и значително по-голям финансов потенциал зад гърба си и това им дава едно голямо предимство на капиталовия пазар. Но те не го използват. Аз разбирам въздържането им от участие в асоциацията. Те си имат своя асоциация, очаква се и създаването на специален комитет към АТБ, който ще се занимава с капиталовия пазар. Това поставя в една по-различна плоскост потенциалното интегриране на всички посредници. Но това, което не може да се реши на базата на пълното обединяване чрез членство в една организация, може да се реши чрез съгласувани действия, споразумение чрез единни документи, които да се приемат от двете институции - АТБ и БАЛИП.


Какъв е според вас потенциалът на капиталовия пазар у нас и откъде може да дойде по-голямо предлагане на акции?


- Аз съм съгласен, че развитието на капиталовия пазар в България е непосредствено свързано с развитието на фондовата борса. Пазарът може да се развие, ако се прояви интерес от чужбина. Вътрешният капитал не е достатъчен за една активна търговия.


Чуждестранните инвеститори, първо, се интересуват от борсата. Там са големите предприятия, там е повечето информация. Дори и да има достатъчен ресурс у нас, за да се извърши приватизацията, то той при всички случаи не е достатъчен за последващото инвестиране, което трябва да направи нашата икономика работеща. От тази гледна точка е изключително важно какво ще е положението на борсата.


Когато чуждестранни инвеститори попитат къде се търгуват ценните книжа у нас и разберат действителното положение на нещата, казват: Добре, това се търгува на борсата, а кое всъщност е борсата, защото тя в момента е един извънборсов пазар? Борсата трябва да избяга от това. Чуждестранният инвеститор е необходимо да знае, че на нея се търгуват качествени книжа, които отговарят на европейските стандарти, и има по-голямо разкриване на информация. Тя е публично достояние и търговията на нея е стриктно регулирана. Днес потенциалът на пазара е ограничен в рамките на раздържавяването и преструктурирането на собствеността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във