Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАПИТАЛОВИЯТ ПАЗАР - ЕДНА НЕСБЪДНАТА МЕЧТА

Капиталов пазар в България няма и затова той няма нужда да бъде развиван. Това е само част от становището на висш правителствен чиновник по проектозакона за публичното предлагане на ценни книжа. А иначе за да съществува един капиталов пазар, той има нужда от две основни неща - пазар и капитали. Като инфраструктура българският пазар е на едно прилично източноевропейско ниво. За съжаление у нас не е възможно да се набере капитал чрез фондовата борса, просто защото такъв няма на разположение. Единствената положителна роля на тържището е, че то доказа, че може да служи като добро място за приватизационни сделки, което гарантира бързината им и елиминира възможностите за корупция.


НАЧАЛОТО


За акции у нас се заговори за пръв път през 1991 г., когато се родиха над 20 борси. След това дойде сривът на пирамидалните структури и търговията практически спря. Всичко започна отначало в средата на 1995 г., с приемането на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. После вдигна гребен първата вълна на масовата приватизация и... отшумя. Тя трябваше да захрани борсата, която проведе първата си търговска сесия на 21 октомври миналата година. По това време портфейлните инвеститори и някои донорски организации започнаха да правят първите си проучвания за състоянието и перспективите на нашия повторно зараждащ се капиталов пазар. През юни 1997 г. на него бе посветен докладът на прекаралия 36 години на Wall Street американски мениджър Флетчър Ходжис. Анализът бе поръчан от Американската агенция за международно развитие. В изследването между другото се четат и следните редове:


В работата си се доверих основно на знанията и предположенията на местните играчи, които, според мен, са високоинтелигентни и добре образовани. Ако те отстъпват с нещо на своите западни колеги, то е само по отношение на опита. За да се играе шах, трябва да има шахматна дъска. Когато тя се появи, българите ще бъдат едни от най-добрите играчи.


Г-н Ходжис препоръча правителството да състави програма за пускане на емисии на големи и добре известни компании на борсата. За пример той даде дейността на председателя на Нюйоркската фондова борса Бил Доналдсън, който посещавал лично шефовете на набелязаните компании и ги убеждавал да направят формациите си публични. Според Ходжис българските финансисти, занимаващи се с търговско и инвестиционно банкиране, имат нужда от допълнително обучение, най-вече по отношение на оценяването на кредитните обезпечения и на възможността за реализиране на печалби чрез капиталовия пазар. Американският експерт показа и двата основни финансови източника за развитие на пазара - създаването на пенсионни фондове и активизирането на Държавната спестовна каса.


Година след като заключенията и съветите на Флетчър Ходжис видяха бял свят, те все още са валидни. Подготовката на новия закон за публичното предлагане на ценни книжа продължава вече половин година и едва ли ще бъде окончателно приет от парламента по-рано от края на октомври.


Сега на официалния пазар се търгуват книжата на пет бивши приватизационни фонда, на две предприятия и на една банка. Акциите на Химмаш едва ли ще се появят повече на борсата, след като се концентрираха в един мажоритарен собственик - все още неизвестен. Няколко инвестиционни фонда са собственици на пакети от прословутото дружество Елкабел и явно нямат намерение да допускат други инвеститори, тъй като обемът на сключените сделки е под 10 акции на седмица. Акциите на БРИБАНК в началото се търгуваха най-вече чрез кросови сделки, а след това обемът им също падна значително.


ПУБЛИЧНОТО ДРУЖЕСТВО


Приватизационните фондове се родиха като класически публични дружества. Мениджърите им вложиха свои пари в начинанието, като въпросните инвестиции им осигуриха участие в капитала под 1 процент. Останалите 99% станаха собственост на дребни акционери, които повярваха на професионализма на учредителите, направили парични вноски. По-късно в повечето от фондовете мениджърите се опитаха да увеличат капитала в своя полза, като по този начин намалят значително дела на дребните акционери. Причината за това е повече от прозрачна - създателите на фондове просто не бяха склонни да получат само 1% от печалбата, а да подарят на останалите си акционери другите 99 процента. Може би затова в новия проектозакон за публичното предлагане на ценни книжа се предвижда създаването на управляващо дружество, което ще поеме кормилото на инвестиционното дружество. Главната цел е да се разделят - от правна и организационна гледна точка, собствениците и мениджърите. Това ще позволи ясно и прозрачно да бъде решен и въпросът с възнаграждението на мениджърите.


За разлика от фондовете предприятията от първата вълна на масовата приватизация станаха публични насила. Те бяха включени в нарочния списък, съставен от правителството, одобрен впоследствие и от парламента. Някои от директорите на фирмите се опитаха по всякакъв начин да ги изкарат от списъка, но малцина успяха. След края на търговете между шефовете на фондовете и директорите се проведоха поредици от срещи за изясняване на бъдещата им съвместна работа. Естествено това, което най-много засягаше директорите, бе да запазят местата си и в повечето случаи те го постигнаха. След като фондовете влязоха в собственост, нито един от тях не реши да привлече средства за инвестиции чрез капиталовия пазар. Всички предпочетоха да използват за тази цел парите, получени като дивидент от печелившите предприятия, и приходите от продажбата на притежаваните акционерни пакети. При съществуващата ситуация у нас е изключително трудно да се правят спекулативни инвестиции. Това е причината за липсата на портфейлни инвеститори. А тези, които закупуват предприятия, предпочитат след това да ги затворят.


Страната ни има, макар и неголям, вътрешен потенциал за привличане на инвестиции на капиталовия пазар, но потенциалът засега стои заключен в банките. Единствената кредитна институция, която е активна в търговията с акции, е БРИБАНК. В същото време в баланса на повечето държавни и частни трезори срещу корпоративни ценни книжа стои знакът нула. А това означава недоверие към възможностите на предлагащите се на борсата дружества. В същото време банките са изключително важни за капиталовия пазар, тъй като тяхната основна роля е да бъдат поематели на емисиите на публичните дружества.


ПОЕМАНЕТО


се оформя обикновено с договор между дружеството и синдикат от банки и инвестиционни посредници. Понякога посредниците се задължават за известен период от време да се намесват на пазара, докато цената се стабилизира. Освен това те се задължават да закупят част от емисията, което й носи една допълнителна стабилност - другите инвеститори възприемат това като своеобразна гаранция за доброто качество на акциите. За дружествата е изключително важно акциите им да се котират добре - колкото по-добра е цената, толкова по-евтино ще бъде бъдещото финансиране, независимо дали то ще става с нови емисии акции, или облигации. Банките обаче все още не дават добра оценка на въпросните дружества и очевидно имат причини за това.


У нас, поради начина на провеждане на масовата приватизация, емисиите нямат свой поемател. Цената на борсата също няма особено значение, тъй като набирането на ресурс чрез капиталовия пазар е практически невъзможно. Предприятията се справят чрез използването на три основни начина за финансиране - банков кредит, помощ от холдинга, който притежава мажоритарен пакет, или чрез бартерни сделки. А според неписаното правило навсякъде по света колкото повече са поемателите на една емисия акции, толкова по-добре е за нея. Наличието на сериозен синдикат от институции, готови да участват в първоначалното изкупуване на емисията, означава, че и те - поемателите, са се запознали отблизо с финансовото състояние на съответната компания, а това дава допълнителна сигурност на по-дребните купувачи, че представените им в проспекта данни са достоверни. На нашия пазар обаче един от основните проблеми си остава


ИНФОРМАЦИЯТА


На 31 октомври 1998 г. изтича срокът, до който дружествата, приватизирани в първата вълна на масовата приватизация, бяха освободени от задължението да изготвят проспект. Все още не е ясно дали ще има ново удължаване на времето, но засега в Комисията по ценните книжа и фондовите борси не е постъпил за разглеждане нито един проспект, а дружествата са близо 1000. Положителен е фактът, че с промените в Закона за ценните книжа всички публични дружества бяха задължени да се регистрират в комисията и да предоставят актуални счетоводни данни. За съжаление обаче чуждестранните инвеститори нямат нужното доверие към подписаните от нашите заклети счетоводители баланси. Малко са фирмите, които си позволяват да поръчат одит от фирма, членуваща в голямата петорка, защото таксата за услугата е значително по-висока. Пък и този тип одити не попречи на шестнайсет банки да фалират, което значи единствено, че и голямата петорка е действала у нас по български.


Проблемите на близо 1000-те компании идват и от факта, че съществуват значителни разлики между международните и нашите счетоводни стандарти, което прави данните за българските компании абсолютно несравними с тези на публичните дружества в развитите страни.


В Западна Европа и в САЩ фирмите дават информация за себе си всяко тримесечие. Предложението, направено в нашия проектозакон за публичното предлагане на ценни книжа, предвижда аналогична информация да се появява на светло всеки шест месеца, а при емитиране на облигации - на всеки три месеца. Някои данни трябва да бъдат публикувани веднага, но все още Комисията по ценните книжа не е приела наредба, в която да регламентира точно списъка на данните. Сегашният текст в закона е доста обтекаем - казва, че става въпрос за информация, която може да повлияе на цената на ценните книжа. Влияещите фактори обаче са твърде много...


В развитите пазари важен източник за данни са рейтинговите агенции като Moody's, Standart and Poor's и IBCA. Рейтингите са задължителен атрибут особено при пускането на емисии облигации, защото оценката на агенциите определя лихвения процент по книжата. През определен период от време експертите правят проверки и ако това се налага, променят рейтинга. Практиката показва, че едно повишаване на оценката не се отразява съществено на пазара, но понижаването почти винаги има сериозно значение. Агенциите естествено не използват само официална информация, а разпитват клиенти и доставчици на съответната компания, като се опитват да използват всички възможни източници. Затова в оценките им немалка роля играе и субективният фактор. А който иска да бъде инвеститор, трябва да познава механизмите на пазара.


ОБРАЗОВАНИЕТО


В рекламата на една българска банка примамливо стои твърдението, че инвестирането в ценни книжа ще се изучава от децата още в началните паралелки, но тази перспектива всъщност е твърде далечна. Да не говорим, че за възрастните в момента тя е направо илюзорна. В последните години българинът понесе два големи удара, предоверявайки се на финансовите институции. Първият бяха пирамидите, а вторият - банковите фалити. Ако пирамидалният нокдаун бе чиста изненада за потърпевшите, защото повечето не се замислиха, преди да пожелаят големи, лесни и бързи печалби, тези хора знаеха, че не става дума за държавното тото и въпреки това поеха изключително сериозен риск, който някои не успяха да преживеят. Вторият удар - фалитът на банките - разруши вярата на хората, че държавата, с която те отъждествяваха банките, се грижи за тях. Изчезна онова доверие, което стои в основата на стабилността на всяка една икономика. Постигнатата след въвеждането на Валутния борд стабилизация върна част от спестяванията на гражданите обратно в банковите трезори, но последвалият сериал с кредитните милионери по списъка Каракачанов направи банките много предпазливи при отпускането на нови заеми.


ИЗПУСНАТИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ


При липсата на образование и добра воля не е чудно, че страната ни изпуска много възможности, и то при сегашната конюнктура на международните финансови пазари. Задълбочаващата се криза в Русия и обявеният там тримесечен мораториум върху плащанията по държавния дълг карат големите портфейлни инвеститори да търсят сигурност, каквато, за съжаление, нашата страна не е способна да им предложи. Затова и капиталовият ни пазар преживява спадове от над 10% седмично от началото на кризата. Обемът на сключените сделки е символичен.


Облигациите биха могли да решат проблема на много от големите български предприятия, осигурявайки им краткосрочното оборотно финансиране. Промените в законодателството бяха направени и вече е възможно да се пускат облигации за сума, 10 пъти по-голяма от капитала на съответното дружество. Досега в Комисията по ценните книжа и фондовите борси обаче бе внесен само един проспект за емисия на облигации от ProSoft. Но след като бе върнат на два пъти, шефовете на компанията явно са се отказали от идеята. Осведомени източници коментираха, че обезпечението на лихвените плащания о емисията било главно ноу-хау, което обаче не спечелило симпатиите на членовете на комисията.


Сериозен интерес към облигациите проявиха и доста общини. А свогенската дори започна набирането на средства, без да знае, че съществува закон и Комисия по ценните книжа и фондовите борси.


Общинските облигации са една възможност за финансиране, която може да се използва основно от големите градове като София, Пловдив, Русе, Варна, Бургас. Те са тези, които разполагат с достатъчно стойностна недвижима собственост, която е ликвидна и може да служи като обезпечение на облигационен заем.


Банките обаче все още предпочитат да дават търговски кредити, защото по тях доходността е по-висока от тази, която биха получили при общински или корпоративни облигации. В тази ситуация явно потенциалът за инвестиции може да дойде само от чужбина. Това би станало не само ако законите ни бъдат максимално близки до световната практика, но и ако местните участници на пазара - предприятия, посредници, Комисията по ценните книжа, борса и банките покажат нужната добра воля и професионализъм.


Преди около година на семинар, организиран в София от авторитетното английско списание Тhe Economist, чуждестранен инвеститор зададе риторичния въпрос: Вашите банки не инвестират в предприятията, а вие искате ние да го правим!


Ако българските играчи обаче не покажат воля да печелят в собствената си страна, едва ли чужденците ще го сторят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във