Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАПИТАЛОВИЯТ ПАЗАР Е ВСЕ ОЩЕ БЕДНОТО ДЕТЕ

Г-н Маринов, защо при пускането на емисията на бургаското
предприятие Елкабел посредниците ФБК Елана
и БРИБ не се ангажират с покупката на известно количество акции,
каквато е обичайната практика?


- Има такъв момент и това е нещо, което ни притеснява.
Но законът не определя точно какъв е обхватът на операцията поемане
на емисия. В чужбина това е много добре уредено, а има и
традиционна практика. Според наредбата за избора на инвестиционни
посредници например се изискват гаранции за поемане на емисия.
Все още не използваме този критерий, защото посредниците ни са
много млади. Нито една сериозна банка не се е явила като кандидат
за посредник - всички оферти, с изключение на предложенията от
Българо-руската инвестиционна банка, бяха абсолютно несериозни.
Въпросът за поемането на емисиите и гаранциите е много сериозен,
но той е и един от многото, които тормозят нашия капиталов пазар.
Според мен обаче в конкретния случай това е най-малкият проблем,
защото дружеството е добро и ще се продаде. В договора за Елкабел
все пак има една форма на гаранция - там се казва, че това, което
остане непродадено на борсата, посредниците са задължени да го
продадат на половин цена на гише. С други думи те твърдят, че
имат клиенти на тази цена. Освен това продажбата на гише е един
краен вариант, който едва ли ще се наложи за книжата на Елкабел.
Но невинаги ще е така. Та в обобщение - засега нито има практика,
нито има ясен законов текст, който да урежда задълженията на поемателя.


Чий професионализъм - на банките или на инвестиционните
посредници, предлага повече предимства в борсовата търговия?


- По принцип е хубаво инвестиционната дейност да
се разграничава от чистото банкиране. Банките събират депозити
от населението и от фирми и предоставят кредити - това е чистото
банкиране. Инвестиционното банкиране е нещо по-различно и в много
държави то е уредено чрез отделни закони като отделен тип дейност.
Има страни, където има ясна разлика между инвестиционни банки
и традиционни търговски банки. Другаде дейността е смесена, както
в Швейцария. Въпросът е как ще се разпореди законодателят у нас.
Към момента се очертава една тенденция на много по-голям професионализъм
у банките - тези, които имат инвестиционна дейност, и тези, които
са инвестиционни посредници. Става въпрос за познаване на пазара
на ценните книжа, познаване на законите и дружествата, които се
търгуват. Има и обратни случаи, когато посредници предлагат цена
от 8000-9000 лв. на акция, а банки предлагат 1000-1500 лв. на
акция. Просто хората там не са наясно за какво става дума. Но
това е и обяснимо - банките са прекалено заети с други неща. Тези
банки, които развиват инвестиционни отдели, ще станат пълноправни
партньори на т.нар. инвестиционни посредници.


Как виждате развитието на програмата на министерството
за приватизация чрез борсата, като се знае, че липсва цялостна
стратегия за развитието на капиталовия пазар?


- Вие сте абсолютно прав. Няма цялостна стратегия.
Правителството е прекалено затрупано със законодателна дейност.
Капиталовият пазар е все още бедното дете. А за мен е много важна
продажбата на Елкабел, защото аз се надявам, че тя
ще бъде успешна. Инвеститорският интерес, който тя ще предизвика,
ще бъде една допълнителна реклама за това, че е необходимо по-сериозно
отношение към капиталовия пазар, по-добро регулиране и една цялостна
държавна политика, която да обхваща всички брънки на веригата
депозитар, борса, емитенти, посредници. Ние все още
нямаме дефиниция на публично търговско дружество. Ако не организираме
защита на правата на дребните акционери спрямо различни методи
на тяхното ощетяване, които са напълно законни в момента, ние
няма да привлечем инвеститорите, които ни трябват. А е време в
България да влезе един нов вид инвеститор - портфейлният инвеститор,
който в света държи над 80% от свободните капитали. Стратегическите
инвеститори от рода, да речем, на IBM, който купува нов завод,
или на Solvay, който прави разширение на Соди - Девня,
да, това са чудесни инвеститори, но това не са всички инвеститори
на света. Има много други, които липсват у нас, защото не сме
си приготвили законодателството така, че да ги приемем.


Как виждате осъществяването на проекти за замяна
на дълг срещу собственост?


- В програмата на правителството е записана една
много важна задача: че ще създаде прозрачен пазар на дългове в
България. Но решението й страда заради хилядите проблеми, които
ни оставиха в наследство нашите предшественици. На България й
е необходимо първо създаването на пазар на краткосрочни дългови
инструменти - такова нещо няма. За пазар на облигации не може
и да се мисли, защото не са влезли в сила промените в Закона за
счетоводството и промените в Търговския закон, които ще позволят
на дружествата да емитират облигации над това, което в момента
им е разрешено, а то е до 50% от търговско регистрирания капитал,
което е една нищожна част. Примерно Кремиковци може
да емитира до 9 млн. марки облигации, което е смешно за един такъв
гигант. Директорите на предприятия въобще не са запознати с пазара
на дългови инструменти - това е обвинение, което отправям директно
и към инвестиционните посредници, и към банките, които би трябвало
сами да търсят възможност за създаването на такъв пазар. Те би
трябвало да предлагат своите услуги на предприятията, да ги уведомяват
за възможностите, които имат. За съжаление в момента има много
законови пречки, оставени ни в наследство, резултат и от хиперинфлацията
в миналото, които не ни позволяват да стартираме краткосрочния
и дългосрочния дългов пазар. Все още единственият производител
на дългови инструменти, както във всяка държава, е Министерството
на финансите, но трябва да има и други.


Кои са държавните дружества, които могат да станат
публични?


- Всяко добро предприятие, което печели, включително
и Кремиковци, Стомана - Перник, корабостроителниците
във Варна, Русе и Бургас - това са предприятия с доказани валутни
приходи, те могат спокойно да издават валутни облигации, които
да бъдат търгувани на световните борси или чрез депозитарни разписки
у нас. Качеството на тези инструменти няма да е много високо,
но пък лихвите в България са достатъчно високи, за да накарат
някои инвеститори да купуват и такива инструменти. За всеки влак
си има пътници - не бива да се говори: Ние в България сме
толкова зле, ние сме толкова нещастни, ние имаме толкова нисък
кредитен рейтинг, защо въобще да се занимаваме с развитието на
капиталов пазар. Точно обратното - именно издаването на
такива инструменти при лихвените равнища, които имаме в България,
е изгодно за българските и за чуждестранните инвеститори. Погледнете
свръхликвидността на банките. Защо в момента банките вместо да
си държат парите на разплащателна сметка в БНБ без лихва, да не
купуват 30-, 60- или 90-дневни облигации от предприятия, които
за този срок просто няма как да фалират и няма как да не платят.
Нашата индустрия е в състояние да прави това.


Как се справя Кремиковци с набирането
на оборотен капитал?


- Събира кредити и прави бартери, което е една безумна
политика, но това е политиката на необходимостта. Съществува опасението,
че ако ние издадем облигации за 9 млн. г. марки - тези облигации
биха могли да бъдат конвертирани по Търговския закон и с тях да
се купи комбинатът твърде евтино. Заради това опасение държавата
не би пристъпила към подобна стъпка. Но ако има възможност да
се направят промени в Търговския закон, така че да се избегнат
такива крайности, ако се направят и промени в Закона за счетоводството,
така че истинският капитал на Кремиковци, след преоценката
на активите, да даде основата за издаването на облигациите, то
тогава това ще бъде възможно. Мисля, че Кремиковци
много лесно ще се самофинансира с краткосрочни ценни книжа, вместо
да разчита на бартери, които по принцип са неизгодни.


Актуална ли е в момента идеята за увеличаване на
капитала на Кремиковци с книжата по ЗУНК?


- Това е опция, която е гласувана от общото събрание
и надзорният съвет може да я използва, ако се яви сериозен купувач
и агентите по продажбата преценят, че това ще бъде един плюс за
сключване на бърза приватизационна сделка.


Смятате ли, че преоценката на активите на Кремиковци
ще увеличи цената на продукцията на комбината?


- Този, който смята, че българската индустрия може
да бъде конкурентна благодарение на своята декапитализация, не
е прав. Това е една самоубийствена тактика, която се използваше
от правителството на Луканов и други правителства, за да се стимулира
някакъв икономически ръст. Това е ръст назаем и резултатите от
него се видяха и по времето на Виденов и на Луканов, това бяха
опити просто да се залъжат българските граждани. Беше едно геройство
от страна на ръководството на финансите, че се реши на тази толкова
необходима стъпка като преоценката на активите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във