Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАПАН ИЛИ БЛАГОСЛОВИЯ ЗА БУШ?

Точно преди две години бе разрешен най-големият вътрешен спор в администрацията на Джордж Буш. Това стана за една нюйоркска минута: така нарекоха времето между първия удар по Световния търговски център и рухването на втората от кулите му. След тази минута инициативата веднага попадна у онези, които предлагаха мащабен план за насилствено коригиране на връзките между Америка и Арабския свят. Самият Буш, някогашен тексаски изолационист, стана главен изразител на този гигантски проект.В центъра на всичко си остава израелско-палестинският конфликт, за чието разрешаване Буш и администрацията му заложиха буквално всичко. Затова последните новини от Йерусалим и ивицата Газа са ужасяващи за американския президент.Ето как трябваше да задейства планът: премахваме главния стълб на арабската кауза от Багдад и тогава палестинците ще трябва, искат или не, да се откажат от оръжията като средство за решаване на спора. Това пък би унищожило влиянието на Арафат и би дало шанс на умерените сили в Палестина. Тяхната поява и премахването на Саддам, най-опасния враг на Тел-Авив, щеше да окуражи израелците за известни териториални отстъпки и други компромиси. Самите араби чудесно разбират, че Америка има нужната сила, за да принуди Израел да изпълнява резолюциите на ООН. И също толкова добре разбират, че няма да го направи. От една страна, защото не бива да се стига до сътресения в годината преди президентските избори. От друга, защото Вашингтон разчита почти изцяло на израелския опит и умения в битката с международния тероризъм. Ако Буш бе успял да умиротвори Близкия изток, щяха да му простят дори фиаското с липсващите оръжия за масово поразяване в Ирак. Както и астрономическата цена на втората война в Залива. Както и изтощителното присъствие в Афганистан. Но той не успя и трите отворени рани в международната му политика започват да гангренясват. Затова и на върха се усеща известна нервност - особено в начина, по който се търсят съюзници (НАТО в Афганистан, ООН в Ирак). Междувременно, както каза в речта си главният прокурор Джон Ашкрофт, споменът от 11 септември 2001 г. започва някак да избледнява. Демократите усещат всичко това и третират Буш с все по-малко респект. В едва започналата предизборна кампания той вече отнесе повече удари, отколкото последните му петима предшественици, взети заедно. И все пак президентът запазва няколко коза в ръкавите си. Първо, враговете му така и не успяха да извадят на сцената достатъчно силна фигура - някой, който да изглежда като президент, а не само като кандидат. Второ, те не могат дори да доближат Джордж-младши, когато става дума за набиране на средства за кампанията. И трето, по израелския проблем те са дори по-силно обвързани с едната страна от самия Буш. Колкото до темата икономика, тя е болезнена за президента само на пръв поглед. Вярно, безработицата расте, а дефицитът е толкова голям, че хората дори не искат да мислят за него. Но същевременно настроението на Уолстрийт остава повишено и все по-голям брой американци инвестират на борсата парите от пенсионните си фондове. Според експертите това е и най-силният стимул за американеца да гласува - грижата за собствените му вложения. На онзи трагичен 11 септември Буш първо изпадна в шок, после - в мания за криене, и накрая се появи, само за да произнесе една от най-калпавите речи в историята на президентската институция. Европейците и досега не го приемат много сериозно - изглежда, една част от личността му е неспособна да пътува и винаги си остава у дома. Джордж трудно чете написаните речи, прескача редове, подхилва се в най-неуместните моменти и започва твърде често да споменава Господ, когато го изправят до въжетата. Но когато е изправен до тях, понякога той се представя изненадващо добре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във