Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАНДИДАТИТЕ ЗА БЪДЕЩОТО ЕВРО БЯХА ОПРЕДЕЛЕНИ С КОМПРОМИСИ

Европейският икономически и валутен съюз доминираше в срещите, докладите, коментарите през изминалата седмица. Безспорно с най-голям интерес се очакваха заключенията и препоръките на Европейската комисия и на Европейския паричен институт, публикувани на 25 март. От участие в бъдещото евро, както се очакваше, на първо време се въздържат Великобритания, Дания, Швеция и Гърция. Официалното съобщение е естествен завършек на поредицата инициативи, започнали на 20 март с неофициалната среща между финансовите министри и централни банкери на държавите от Европейския Съюз в Йорк, Англия. Още тогава се разбра, че ще има широко участие в евро и то ще стартира навреме, но с умерени компромиси. И, естествено, най-големи главоболия създават страните с високо съотношение на вътрешния дълг към БВП. Рекордьори са Италия и Белгия с двойно по-голям от дефинирания в Маастрихт дял - 60% от БВП на съответната държава. Но Белгия е значително по-малка от Италия, която се нарежда на трето място след Германия и Франция в 11-членния бъдещ съюз. Така, за да не изглеждат недоизпипани евентуалните отстъпки, на срещата в Йорк финансовият министър на Германия Тео Вайгел предложи на вниманието на колегите си становище от пет точки, което да гарантира ангажиментите на страните от еврозоната към бюджетен ред. Те гласят:


* да се следят стриктно бюджетите за 1998 г., като всяко неблагоприятно явление се коригира, а благоприятните предпоставки се използуват за бюджетно консолидиране;


* страните членки на Европейския Съюз да проучат внимателно предлаганите за 1999 г. бюджети, за да са сигурни, че отговарят на предложената консолидационна програма и на т. нар. пакт за стабилност. Последният е предназначен за фискалната консолидация на държавите от еврозоната и предвижда финансови санкции, ако мерките не се изпълнят;


* участниците във валутния съюз да работят по начин, предполагащ, че изискванията на въпросния пакт са спазени;


* страните с голям държавен дълг трябва да предприемат сериозни мерки за редуцирането му;


* краткосрочният дълг на държавите от еврозоната като част от общите задължения да се намали незабавно.


Тео Вайгел не скри и недоволството си от високите годишни вноски на Германия в бюджета на Европейския съюз, а на свой ред френският финансов министър окачестви оплакванията му като неподхождащи на колективния дух на бъдещата общност.


На срещата в Йорк холандският финансов министър също изрази съмненията си към поведението на Италия, като за пореден път поиска нейният парламент да одобри бюджетен план за периода 1999-2001 г., за да разсее страховете около големия й дълг. Министърът по бюджет и финанси на Италия Карло Чампи увери, че до средата на април ще подготви исканата програма и в нея ще предвиди дългът на страната в края на 2001 г. да намалее до 106-107% от БВП, до края на 2003 г. да бъде под 100 процента, а към 2009 г. - 60% от БВП.


Така основните положения и гледни точки около непосредственото бъдеще на еврото станаха ясни преди официалните становища на Европейската комисия и на Европейския паричен институт. По-късно в тяхната официална форма също бе отделено място на Италия и Белгия. Но, според Комисията, стабилният ръст на първичния бюджетен излишък на Италия, достигнал 6% от БВП за миналата година, е признак за сигурно намаляване на отношението вътрешен дълг/БВП. В доклада на Европейския институт пък беше отбелязано, че не само Италия, но и Франция, Германия и Белгия също трябва да положат усилия за намаляване на дълга си. Разбира се, не беше отминат фактът, че проблемите на Германия идват от обединението й с Източна Германия, без което вътрешният й дълг би бил около 45% от БВП.


Претенциите към Франция бяха главно заради бавните промени в статута на централната банка. По-гъвкави бяха оценките за Финландия и отново към Италия по отношение на участието на валутите им в европейския обменен механизъм (ERM). В критериите от Маастрихт е заложено, че дадена страна може да кандидатства за членство в еврото само ако валутата й е била поне две години в ERM. А финландската марка и италианската лира са в този механизъм едва от есента на 1996 година. Компромисът бе, че въпреки това обменните нива на националните им валути са поддържани в приетите граници далеч преди официално да се присъединят към ERM.


И още един реверанс - към ирландският пунт бе направен. Благодарение на връзките си с британския паунд пунтът беше на ниво с 12% по-високо от заложената в ERM централна стойност. Ирландците съответно се позоваха на факта, че колебанията му са били винаги над, а не под определеното централно ниво, докато съответният маастрихтски критерий визира отрицателните отклонения.


Така за всички изключения бяха намерени подходящите обяснения и бъдещият съюз, чийто окончателен състав ще бъде утвърден в началото на май, по всяка вероятност ще стартира с 11 страни членки. А прогнозите на Европейската комисия за бъдещата еврозона, съставена от Германия, Франция, Италия, Холандия, Люксембург, Белгия, Финландия, Ирландия, Португалия, Испания и Австрия, са повече от оптимистични. Според комисията по-важните показатели ще изглеждат така:


- инфлация за 1998 г. - 1.9%, срещу 2.1% през 1997 г., и 2.0% през 1999 година. Най-голямо повишение на инфлацията се очаква в Ирландия - 3.3% през 1998 г. и 3.5% през 1999 година.


- очакван икономически ръст - 2.8% през 1998 г. и 3.0% за 1999 година.


- ниво на безработица - 11.2% за 1998 г. и 10.7% през 1999 г. срещу 4.6% и 4.9% за съответните години в САЩ и 3.5% и 3.4% за Япония. Най-голям бич ще бъде процентът на безработните в Испания - 19.7% през 1998, и 18.5% през 1999 година.


Така всичко около предстоящото въвеждане на бъдещата единна европейска валута на 1 януари 1999 г., когато ще бъде създаден общ пазар с около 300 млн. души и около 20% от световния БВП, изглежда решено. Остават подробностите около недоволството на германците, спора кой да управлява Европейската централна банка, която ще бъде базирана във Франкфурт, безработицата, данъците, селското стопанство и доста още дреболии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във