Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАМЕТ ПРОДАВА ЛИНИЯТА ДАНИЕЛИ ЗА ЧЕТВЪРТИ ПЪТ

Едно от последните завоевания на късния социализъм в България е на път да си отиде завинаги. Става въпрос за уникалното оборудване на италианската фирма Даниели в пернишкото предприятие Камет, доставено през 1990 година. Очаква се в най-скоро време - преди да чукне деветата година от присъствието му на българска територия, това чудо на техниката да получи еднопосочен билет за чужбина.


Българската общественост научи от медиите доста абсурдни новини, като например че, според достоверен източник, вчера Даниели е била натоварена и изнесена от България или, че златното яйце на България е продадено на безценица на фирма със съмнителен произход и т.н. Простата истина е, че италианският минизавод продължава да престоява пакетиран в сандъци на територията на Камет и да чака своя нов купувач. И няма нищо вярно в твърденията за изненадващата и мигновена продажба на оборудването. Само който не е посетил предприятието в Перник, би могъл да твърди, че някой може да изнесе за един ден оборудване от 7211 т, разпределено в 1400 сандъка. И то при положение че на един вагон не могат да се натоварят повече от два сандъка. Според синдика на Камет Валентин Пешев транспортирането на италианската линия ще отнеме поне половин година от сключването на договора за неговата продажба. А последният сандък с италиански произход се очаква да бъде изнесен от Перник до края на тази година. Стига, разбира се,


замисленият търг за продажба на линията


да се осъществи.


Всеки желаещ да притежава италианското оборудване ще може да си закупи тръжна документация, в която е описан регламентът, утвърден от министъра на промишлеността Александър Божков срещу 1000 г. марки. От 17 до 24 май 1998 г. Камет ще бъде отворен за посетителите, които проявяват интерес към поточната линия на Даниели. В 17.00 часа на 29 май (петък) изтича крайният срок, в който кандидатите трябва да са подали запечатани пликове с офертната цена. На 1 юни (понеделник) в 10.00 часа сутринта в присъствието на всички потенциални купувачи синдикът, който е и председател на тръжната комисия, ще отвори предложенията. Ако офертите отговарят на изискванията, авторите им ще бъдат поканени на разговор. Едва тогава ще стане ясно кой е предложил най-добри условия за покупката на Даниели - цена и начин на плащане, защото той ще се сдобие с цялото оборудване за прокатен и стоманодобивен цех.


Победителят в наддаването


ще получи четиридесет тонна електродъгова пещ и линия за непрекъснато леене. Синдикът на Камет Валентин Пешев пък обещава: След по-малко от месец ще кажем господа, конкурсът спечели тази фирма, защото е предложила най-висока цена. Всички останали кандидати ще знаят много добре колко пари са били готови да дадат и защо те не са спечелили. Нека тогава някой да каже, че Даниели е продадено на безценица или пък, че друга фирма е предложила по-изгодни условия.


Излишно е обаче някой да се заблуждава, че италианското оборудване ще бъде продадено за цена, близка до първоначалната му стойност. В случая става въпрос за осемгодишно оборудване, тъй като последните сандъци от Италия са пристигнали в самото начало на 1991 година. В баланса на предприятието линията е заведена за 118 млн. г. марки. С разходите по превоза, застраховката и митата сумата набъбва на 145 млн. г. марки.


През последните три години Даниели се продава за четвърти път. За първи път се заговаря за продажба през 1995 г., когато става ясно, че за монтирането на италианската поточна линия ще е необходима приблизително същата сума, каквато е отишла за покупката й. Тогава с функцията на посредник при продажбата е натоварено външнотърговското дружество Машиноекспорт, което е участвало в доставката на линията.


Първоначалната цена, която Машиноекспорт определя


за да защити българския интерес, е 145 млн. г. марки. Естествено е било също кандидат-купувачите да се обърнат към фирмата производител и да попитат за цената на подобна нова линия. И още по-естествено е да се откажат, след като научат, че могат да си купят от Италия осъвременен вариант за около 70-80 млн. г. марки. Очевидно и клиентите на италианците не са толкова много, след като през последните години производителите са решили да включат в цената и гаранции за монтажа и експлоатацията на новото оборудване. Затова и офертите на потенциалните купувачи за линията в Камет не са надхвърляли сумата от 40 млн. г. марки. Това е причината да се провали и първият опит за продажбата на прескъпата за България линия на Даниели.


В последния си работен ден бившият промишлен министър Любомир Дачев подписва договор с българската фирма Джоукър ООД за предоставяне на Камет на лизингът. Идеята е била в рамките на половин година, докато трае лизинга, Джоукър ООД да погаси 80% от задълженията на бившия завод Благой Попов (сега Камет), срещу което да получи 80% от активите и пасивите му. Останалите 20% от капитала на дружеството е била предвидена за работническо-мениджърска приватизация. По това време задълженията на Камет са били около 10 млрд. лв. и още 85.824 млн. щ. долара по ЗУНК, които предприятието трябва да издължи към Министерството на финансите. Според Преходните и заключителните разпоредби на Търговския закон валутните задължения на обявеното в несъстоятелност предприятие се превалутират и погасяват в левове по курс към деня на откриване на производството по несъстоятелност. А тази дата е била 16 декември 1994 година. Тогава курсът на щатската валута е с няколко десетки пъти по-нисък от сегашния.


В Камет си спомнят


с насмешка и учудване за сделката на министър Дачев


- как срещу 8 млрд. лв., които по времето на сключване на лизинговия договор са били не повече от 20 млн. щ. долара, Любомир Дачев се е съгласил да подари на Джоукър ООД цяло предприятие. Само радиално-ковашката машина струва неколкократно повече от офертната цена. Подобна машина в Европа има само още една и тя се намира в Германия - твърдят от Камет. На практика наемателят е щял да си върне инвестираната сума само от продажбата на Даниели, че дори и да спечели. На всичко отгоре е щял да получи и цялото предприятие. Договорът обаче така и не влиза в сила, тъй като с встъпването си в длъжност като промишлен министър от служебното правителство Александър Божков издава заповед, която го анулира. Останах доста учуден, когато прочетох предложението за лизинг на Джоукър ООД. Схемата бе абсолютно неизгодна за предприятието и неговите кредитори - категоричен е и синдикът Валентин Пешев.


На 3 юни 1997 г. назначеният преди два дни синдик подписва договор с немската фирма Контищаал. Според споразумението


Контищаал в консорциум с Даниели


придобива изключителното право да продава италианското оборудване. Тогава от немската фирма твърдят, че китайски клиент е проучвал възможността те да транспортират и монтират българската Даниели в Китай. За да влезе в сила договорт обаче, немската фирма е трябвало в рамките на 45 дни да открие акредитив в полза на Камет за сумата, за която е щяла да купи линията от пернишкото предприятие. Появи се дори информация в пресата, че става въпрос за 21.8 млн. щ. долара.


В този момент на сцената се появяват и недоброжелателите, чиято цел е била да осуетят продажбата. Твърди се, че те са предоставяли на китайското посолство в София информация, според която Контищаал е щял да продаде оборудването на китайския партньор на цена, с пъти по-голяма от тази, по която го купува от Перник. Странното е, че услужливите информатори успяват да постигнат целта си и китайският клиент се отказва от сделката. Тогава немската фирма изпраща писмо до пернишкото предприятие, в което моли за удължаване на срока, в който трябва да открие акредитив, с още един месец. Всъщност целта е да се спечели време, през което да се намери нов купувач. Появилият се нов потенциален клиент от Южна Африка също скоро се отказва от покупка на съоръжението. През това време в медиите отново се спряга сумата от 21.8 млн. г. марки, срещу които Даниели има опасност да напусне България.


Тиражираната в медиите цена е била извадена от предварителните протоколи, но в никакъв случай не е била окончателна. Никой не отчита обаче, че за транспортирането, преопаковането и застраховането ще е необходима солидна сума, която се поема от Контищаал - твърдят от пернишкото предприятие. Според синдика Валентин Пешев цената, която Контищаал е щяла да плати за оборудването, е била поне с 10 млн. г. марки по-висока от посочената в пресата цифра. Той отказа да назове точната сума, скривайки се зад търговската тайна, но уточни, че освен цената важни са били и другите условия. А едното от тях е, че


италианската страна се е подписала под протокол


според който се отказва от вземането си от 5.8 млн. г. марки. А както е известно, още от 1991 г. Банка ди Наполи чака да получи от България тази сума за доставените последни няколко сандъка от оборудването на Даниели.


През есента на 1997 г. след като става ясно, че Контищаал няма да съумее да намери купувач на италианското оборудване, синдикът и бордът на директорите на Камет решават да променят правилата на играта. Прието е този път да се контактува с крайните потенциални клиенти на оборудването, а не, както дотогава - с посредници. Всички фирми, които някога са проявявали интерес към линията, са получили покани, ако желаят до края на 1997 г. да изпратят оферти с цената, която са склонни да дадат за Даниели. До края на миналата година са получени оферти от седем фирми от САЩ, Иран, Абу Даби, Германия и Турция. Впоследствие към продажбата на оборудването интерес проявяват и две други американски фирма, както и една швейцарска. Неизвестно по какви съображения, отговорните фактори се отказват и от тази процедура. Новото решение е да се организира търг. В края на април тази година


потенциалните участници са получили нови покани


в които пише, че ако поддържат своята оферта за Даниели, би следвало да отделят по 1000 марки, за да се снабдят с тръжната документация. Преди две седмици поканата за участие в търга бе оправена и от страниците на два национални ежедневника, както и чрез Интернет.


За монтиране на линията в България изобщо и дума не може да става, тъй като нейната продажба е залегнала в оздравителната програма на Камет.


С приемането на тази програма през есента на 1996 г., чиито срок на изпълнение е три години, производството по несъстоятелност бе прекратено. Но и производствената дейност на Камет също е спряна, тъй като дружеството принадлежи към 64-те, които според ангажиментите към Световната банка и МВФ трябва да бъдат ликвидирани. И тъй като международните финансови институции настояха всички работници от нарочените 64 предприятия да бъдат освободени, 330 бивши работници на Камет регистрират частно дружество с капитал от 1 млн. лева. На 23 май 1997 г. новото дружество Качествена металургия АД сключва договор за наем на три от цеховете на държавното предприятие - радиално-ковашки, инструментален и пресов, за срок от една година. Договорено е наемът да се определя като сума от амортизационните отчисления, които собственикът е длъжен да прави, плюс процент от раздавания от наемателя фонд Работна заплата. Тези суми са необходими на Камет, за да плаща заплата на 27-те служители, които се грижат за опазването и поддържането на държавното имущество.


Оказва се обаче, че


наемателят не е съвсем коректен платец


тъй като често забравя за своето задължение към наемодателя. Така в резултат на просрочените плащания задължението на Качествена металургия АД към Камет на 1 януари 1998 г. възлиза на 251 145 785 лева. След неколкократни подканвания към наемателя на 8 януари изпълнителният директор на Качествена металургия АД инж. Георги Стоилов подписва погасителен план, според който представляваното от него дружество през две седмици трябва да превежда по сметките на Камет по 30 млн. лева.


В началото на март частното дружество погасява около 150 млн. лева. Справка от 23 април 1998 г. обаче показва, че дружеството вече дължи на Камет 462 258 396 лева. Нарастването на неиздължената сума се получава, тъй като след преоценката на активите амортизационните отчисления се увеличават, с което расте и наемът на Качествена металургия АД.


Междувременно синдикът на Камет уведомява с писмо директора на предприятието Лоберт Любенов да предприеме необходимите мерки за събиране на наема от Качествена металургия АД. В него пише: Предупреждавам Ви, че ако не се предприемат необходимите мерки, синдикът ще предприеме действия според правомощията му и няма да даде съгласието за продължаване на този неизгоден за държавата и кредиторите договор за наем. Информация за некоректните платци е изпратена до Пернишкия окръжен съд, до комитета на кредиторите и до Министерството на промишлеността.


И тъй като


едногодишният срок за ползване на мощностите на Камет изтича на 23 май


а от Качествена металургия искат той да бъде удължен с една година, отговорът не закъснява. Само че този път той идва от друго място. В края на април лидерът на КНСБ в предприятието Олег Аврамов, който е кредитор под N99 с прието вземане 12 хил. лв. плюс 10 хил. лв. лихва, отправя искане до Пернишкия окръжен съд за смяна на синдика. В същото време г-н Аврамов освен синдикалист се явява и работодател, тъй като е член на борда на директорите на Качествена металургия АД.


Основната им цел е да спрат продажбата на Даниели. Явно някой от синдикалните лидери ги е излъгал, че ще купят предприятието под формата на работническо-менджърска приватизация и е по-добре Даниели да остане за тях, отколкото да бъде продадена. Виждал съм писмо, подписано от председателя на КНСБ Желязко Христов, в което пише, че Камет е бил нает от работническо-мениджърския екип, който иска да купи предприятието. Тук няма работническо мениджърско дружество. Тук има частно акционерно дружество от синдикалисти и няколко бивши работници - категоричен е Валентин Пешев.


Явно обаче


Олег Аврамов не е напълно запознат


с разпоредбите на Търговския закон, които гласят, че синдикът може да бъде сменен само по искане на повече от 2/3 от кредиторите.


Бившите работници, разбира се, имат право да претендират за участие в работническо-мениджърска приватизация, стига това да отговаря на изискванията на Закона за приватизация.


Според Лоберт Любенов, изпълнителен директор на Камет, за да продължи да работи, на предприятието са нужни нови инвестиции и нови пазари - нещо, което не е по силите на Качествена металургия АД. Един от възможните варианти е да се сключи договор за управление с чуждестранен партньор, който да осигури пазари за реализацията на продукцията, както и кредитна линия за обновяване на производството.


Приватизацията на Камет не е засегната и в оздравителната програма


тъй като нейното действие се изчерпва с удовлетворяване на кредиторите. Техните претенции пък ще изчезнат едва след продажбата на Даниели, когато на опашката на кредиторите ще остане само държавата. И без италианското съоръжение Камет ще си остане същото металургично предприятие, каквото е било досега.


Що се отнася до задълженията по ЗУНК, от предприятието твърдят, че предстои те да бъдат уточнени и изяснени. Подобно основание им дава приетият неотдавна от МС проект на закон за преструктуриране на стоманодобива, който предвижда задълженията по ЗУНК на Кремиковци, Промет и Стомана да се преобразуват в акционерен капитал. При все че Камет е между металургията и машиностроенето, надеждите са той също да се възползва от облагите на бъдещия закон за стоманодобива.


В момента стоманодобивните мощности в Камет не работят, тъй като трите пещи са спрени още през 1994 година. Предприятието извършва чисто металургични процеси като изковаване и пресоване. Затова би било редно и ние да се числим към групата на металургичните предприятия и да ни включат в проектозакона - твърдят от пернишкото дружество. Тогава задълженията по ЗУНК биха отпаднали.


Камет е пропуснат и от списъка за пулова приватизация


в който са останалите три металургични предприятия. Не е изключено техният приватизационен консултант WS Atkins да може да изтъргува Даниели на добра цена.


Бедите на Камет идват още от зората на демокрацията, когато някой умишлено е залъгвал и министерството, и партийните централи, че ако в предприятието бъде монтирано италианското оборудване, това ще навреди на Стомана. Нашето производство обаче няма нищо общо с това на Стомана. Камет щеше да произвежда единствено качествени легирани конструкционни и инструментални стомани, които не могат да бъдат правени никъде другаде в България. Само че с проблемите на металургията се занимават хора, които не са в час - категорични са в Перник.

Facebook logo
Бъдете с нас и във