Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАКВО СТАВА С ФРАНЦУЗИТЕ?

Какво става с французите? Само два месеца преди насрочения за 29 май референдум 52% от тях са готови да кажат non на Европейската конституция. Френският президент Жак Ширак предупреждава, че едно френско не ще изолира Франция от Европа. Според него това би могло да има последици, които няма да позволят на Франция да защитава интересите си. Което сигурно е така, но може и да надхвърли границите на френската република. Не само Франция, но целият Европейски съюз трудно ще започне да вижда общия интерес. Още по-сигурно е, че френският референдум може да вкара Европейския съюз в криза. Не че кризите са изключение в историята му. Те даже са нещо типично от времената, в които е ставало дума само за въглища и стомана или когато само Жан Моне мечтаеше на глас за Обединени европейски щати. Кризи е имало и ще ги има, защото винаги са били нещо като хомеопатия за европейското развитие. Както се казва, на европейската политика никак не й липсва проблемната диалектика между прогреса и развитието, нито фабриката за нейното бъдеще е спирала. Проблемът е, че ако френското не се случи на 29 май, кризата ще бъде в най-неподходящия момент за политическия проект Европа. А и референдумът е друго нещо. То е друго решение, не това на държавни и правителствени ръководители, които не могат да се разберат. Както беше случаят с Договора от Амстердам през 1997 г. или този от Ница през 2000 година. Сега ще говори обикновеният избирател, който може да направи безпомощни лидерите в отговора на въпроси за демократичната легитимация и прозрачността в Европейския съюз, за неговото разширяване и вътрешна интеграция. В крайна сметка този избирател трябва да получи смислено и приемливо обяснение за основния закон - конституцията. Той трябва да бъде убеден, че Европейската конституция не е дело на класически мъжки клуб от възрастни мъже. Европа сама по себе си вече не е аргумент. Аз съм в европейския бизнес от двайсет години, признава в едно интервю Жан-Клод Юнкер, люксембургският председател на Европейския съюз. Юнкер със сигурност е прав, когато твърди, че най-съдбоносно е приемането на предложения нов конституционен договор, защото бъдещите поколения, които са по-далеч от войната, няма да го направят. При един провал на френския референдум отговорите на въпросите колко ще струват решенията и как ще се вземат в условията на един разширен Европейски съюз, няма да са много. Просто Европа отиде твърде далеч и изглежда стъписана пред границите на възможното и пред... собствените си граници. Преди повече от седмица бившият френски президент Валери Жискар Д'Естен направи следната констатация: Съединените щати имат граница. Китай има граница. Русия има граница дори след разпадането на Съветския съюз. Европа обаче няма, а дори и да има, ръководителите й не говорят за нея, а гражданите й не знаят къде минава тя!. Въпросите наистина няма да са много. За тези с добро европейско възпитание отговорът им ще е с една дума - трудно. При френско не даже за непоправимите европейските ентусиасти Одата на радостта ще звучи като музика на разстроен оркестър, защото диригентът е пиян. За реалистите ще е достатъчна хрониката на кризите. Те ще кажат: ами спомняте ли си ирландското не на Договора от Ница, когато 500 хиляди ирландци за малко да объркат останалите 300 милиона европейци. Само че това не стана, намери се изход, както винаги. Да се надяваме, че французите няма да пуснат бурните води в Европа, защото могат да удавят разширяването, а този път то ще бъде и българско. Прав е Герхард Шрьодер, когато казва, че Европа има нужда от Франция и Франция има нужда от Европа. Това не е само опит да се помогне на френската политическа класа. Добре е и ние да го кажем. Обикновените французи трябва да знаят, че всички ние имаме нужда от тях, както те имат нужда от нас. И затова имаме право да питаме какво става с французите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във