Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАКВО НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ ПРЕЗ НОВАТА ГОДИНА?

Пленарната зала на Народното събрание посрещна в тишина Новата 1998-а година. Празничното спокойствие обаче ще продължи само още няколко дни. На 14 януари народните представители отново ще намерят повод да се счепкат и да демонстрират своите емоции. Старата година си тръгна някак скромно, неуспяла да оправдае множество електорални надежди, но и без да поднесе повече разочарования. Новата парламентарна година обещава да бъде още по-скучна и в тази предвидимост се крият всички надежди на българските избиратели.


Никакви сериозни парламентарни и политически кризи не заплашват отношенията между държавните институции на страната през оставащите триста и шейсет дни. Войната на управляващите с Иван Татарчев и някои от магистратите се отложи. И вместо сражение между институциите, ще се стигне най-много до морални и етични етикети. Победата, която управляващите постигнаха с помощта на комисията Антимафия в края на декември, измести очакваното стълкновение в друга посока. Борба пак ще има, но срещу корупцията, срещу престъпността - борба на доброто срещу злото. Независимо кой и как ще участва в тази битка, тя няма да може да се превърне във война между институциите.


За стабилността на парламентарното пространство най-важна е точно тази невъзможност. Ако държавните институции застанат една срещу друга, парламентарните политически сили непременно ще бъдат въвлечени в конфликта. А всяка битка вътре в държавната власт е сериозен повод за прегрупиране на политическите сили. И след като мнозинството успя да изведе конфликта от политическото пространство, значими размествания в парламентарната мозайка не могат да се очакват, независимо колко тежък ще е грохотът на битката.


Със сигурност и през 1998-а година голяма част от депутатите ще атакуват решенията на управляващите, но още по-сигурно е, че от тези атаки война няма да избухне.


За опозиционните партии Новата година ще бъде много по-трудна и много по-бедна от предишната. Причините за това са доста, но най-сериозната от тях е липсата на политически атракции. Не предстоят парламентарни избори, не предстоят драматични решения, не предстоят решаващи избори за бъдещето на държавата. След бурната 1997 г., политическият климат се нуждае от покой.


След управляващите най-голяма нужда от обещаното спокойствие имат българските социалисти. То ще им осигури възможността да съсредоточат вниманието си в решаването на вътрешнопартийните проблеми. Но точно стремежът да бъдат преодолени те ще превърне парламентарната група на Демократичната левица в най-гръмогласния опонент на правителството през следващите няколко месеца. Лидерите на групата ще използват парламентарната трибуна не толкова за да увеличат собствената си популярност, колкото за да утвърдят новата линия на партията преди дните на 43-ия социалистически конгрес. Воден от задължителния стремеж да се хареса на съпартийците си и максимално да удовлетвори очакванията им, Георги Първанов ще става все по-агресивен в обвиненията си към мнозинството и неговия кабинет. До май градусът на парламентарния дебат ще достигне своя апогей, а след провеждането на конгреса напрежението вероятно рязко ще спадне. Това не означава, че социалистическите депутати ще имат незабележимо присъствие в парламентарната зала, а по-скоро, че емоциите и патосът в атаките им осезаемо ще заглъхнат.


Първата половина на парламентарната година обещава да е доста шумна не само в лявата половина. Въпреки че са лишени от възможността да влияят сериозно върху политическата атмосфера, депутатите от ОНС и БББ ще дебнат всеки повод, за да създават шум в пленарната зала. Шумът е единственият начин да напомнят на избирателите за собственото си съществуване. Проблемите на правителството с Мултигруп обаче не са най-добрият начин за трупане на политически дивиденти и електорална популярност. Затова колкото и да са изкушени да се намесят, националните спасители и бизнесмените ще се държат сравнително скромно в този конфликт. Ахмед Доган и Венцеслав Димитров или ще останат самотни самураи в защита на групировката, или ще се оттеглят от битката още преди да са дочакали поражението.


Пъзелът на бъдещето е прекалено сложен, за да се нареди отсега. Много по-непретенциозно е да се предположи какво няма да има в него.


- Няма да има януарски събития.


- Няма да има разпадане на мнозинството.


- Няма да се обедини опозицията.


- Няма да бъде прекъсната реформата.


- Няма да спре приватизацията.


А какво има в новия пъзел, ще научаваме ден след ден през цялата година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във