Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАКВО ГУБИ БЪЛГАРИЯ ОТ РУСКАТА КРИЗА?

Вече втори месец продължава кризата на международните финансови пазари. Нейната продължителност и всеобхватен характер са причина широко да бъдат обсъждани евентуалните последици, които тя би имала за икономическото развитие на засегнатите страни и за стратегията на инвестиционните банки. Нашето виждане за въздействието на кризата върху България се основава на тезата, че тя се свързва не само със загуби, но и създава нови възможности за инвестиционния бизнес.


Развитието на основните макроикономически показатели за България не дава основание да се търси негативен ефект като последица от международната финансова криза.


Финансовата стабилизация, постигната с въвеждането на паричен съвет, е факт. От началото на годината сме свидетели на нарастването на валутните резерви на страната, които към края на юли надхвърлиха 2.548 млрд щ. долара и по размер осигуряват шестмесечния внос на България. Инфлацията за първи път в историята на страната регистрира негативна стойност от 0.8% за изминалите осем месеца на текущата година. Държавният бюджет регистрира излишък от 298 млрд. лв. към средата на август.


Кредитният рейтинг на България се запазва Б2 + според Moody's и В+ според Fitch - IBCA. Постигнатото тригодишно споразумение с МВФ, възлизащо на 840 млн. щ. долара пряк кредит от Фонда и 760 млн. щ. долара финансиране на двустранна основа, което бордът на директорите на МВФ се очаква да одобри на 25 септември, ще се отрази благоприятно върху оценката на чуждестранните инвеститори за способността на страната да обслужва своите външни задължения.


Въздействието на международната финансова криза върху икономиката на страната чрез капиталовия пазар е ограничено от неговата относителна неразвитост. Средно дневният оборот на пазара е от порядъка на 50 хил. щ. долара. Чуждестранните инвестиции в акции не надвишават 40 млн. долара, което се равнява на 40-50% от дневния оборот на валутния пазар.


Същевременно динамиката на показателя пазарна капитализация (при запазващи като цяло се фундаментални фактори за развитието на компаниите) подсказва, че и нашият пазар е повлиян от негативните нагласи на чуждестранните инвеститори, които напускат руския и централноевропейския пазар. Вече повече от месец предлагането надвишава търсенето и общото ценово равнище се характеризира със


спад от около 30 процента. За компаниите, определяни като blue chips, където чуждестранните инвеститори имаха най-големи покупки, спадът на ценовото равнище е още по осезателен.


Известно негативно влияние върху текущата сметка на платежния баланс би имала кризата в Русия и в частност резкият 50% спад на потребителското търсене и девалвацията на рублата. В структурата на българския износ за Русия потребителските и хранителните стоки заемат над 70% от общия обем, което прави износа силно чувствителен от динамиката на потребителското търсене.


От своя страна девалвацията на рублата рязко оскъпява вноса в Русия и прави практически непродаваеми редица наши изделия. Ожесточаващата се конкуренция на пазарите на страните от ОИСР като следствие от очакваното пренасочване на износа от Русия е допълнителен неблагоприятен фактор за българския износ.


Румяна Сотирова - началник отдел Анализи в ING-Barings

Facebook logo
Бъдете с нас и във