Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАК ЩЕ СИ ПОЛУЧИМ ДИВИДЕНТИТЕ?

Шефовете на приватизационните фондове бяха много пестеливи в обещанията за дивиденти, когато учредяваха дружествата през 1996 година. И с право. След търговете те придобиха акции в предприятията, но държавата реши, че фондовете с нищо не са допринесли за успехите на фирмите и прибра всички дивиденти за себе си. Година по-късно нещата се промениха - фондовете прибраха дивиденти от предприятията, а получиха и приходи, като продадоха част от притежаваните от тях акции.


През месеците май и юни предстои да се проведат общите годишни събрания на холдингите, на които ще трябва да се реши и какъв дивидент да се раздаде. Предварителните прогнози са, че повечето от големите холдинги ще раздадат дивиденти между 200 и 700 лв. на акция. (На проведените досега общи събрания, на които фондовете се преобразуваха в холдинги, се говореше за дивидент от 20 до 70%, но се пропускаше уточнението, че това е процент от емисионната стойност, която е 1000 лева. А е всеизвестно, че нормалният начин за изчисляване на дивидента се основава на пазарната стойност на акциите.)


Два са основните показатели, по които се оценяват акциите. Първият е съотношението цена/печалба. Обикновено когато цифрата е по-висока, това означава по-голям риск. Вторият показател е доходността - тя се изчислява, като се раздели дивидентът на цената.


Изплащането на дивидента по принцип оказва краткотрайно влияние върху цените на акциите, защото в дългосрочен план по-голямо значение има общото финансово състояние на публичните дружества. Раздаването на паричен дивидент сигурно радва по-дребните акционери, но е доста спорно доколко разпределянето на печалбата по този начин е здравословно за млади икономически структури. Другият начин да се употреби печалбата е да се увеличи капиталът и акционерите да получат нови акции. А който иска да получи пари в брой, просто може да продаде част от тези книжа. Много е възможно акционерите така да получат по-голяма сума, отколкото от дивидента. Този начин е по-привлекателен и за шефовете на холдинги, защото така ще разполагат с потенциал, който да инвестират или в предприятията, които притежават, или в държавни ценни книжа. Основната разлика между нашия и развитите капиталови пазари е, че тук дивидентът се раздава веднъж в годината, а в чужбина това става на всеки три месеца. Целта на тази практика е акционерите да имат постоянна информация за състоянието на инвестициите си.


Проблемите на холдингите ще дойдат, когато се наложи дивидентът наистина да бъде раздаден. На Запад всеки инвеститор има открита сметка при своя инвестиционен посредник и дивидентът постъпва в нея. У нас инвеститорите са близо 3 млн. души и повечето от тях нямат клиентски сметки при посредниците. Информацията за това, кой какви акции притежава, се намира само в Централния депозитар, който след промените в Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества ще трябва да води книгите на акционерите на всички публични компании. След като събранията решат да разпределят дивидент, ще стане ясно кой какво има право да получи и ще бъде определена датата на изплащането. Как обаче акционерът ще разбере къде да си търси парите? Някои холдинги смятат да раздадат сумите в своите офиси. Други възнамеряват да приведат цялата сума на някоя банка с широка клонова мрежа и да отворят в тези банки сметки на акционерите си. Сигурно повечето от гражданите имат банкови сметки, но фондовете нямат информация за това. Създава се възможност големите банки да реализират приходи от такси за откриване на сметки, а е много вероятно и немалка част от сумите да остане за по-дълго време на разположение на кредитните институции, докато акционерите получат информацията за откритата им сметка.


Раздаването на дивидентите през тази година най-вероятно ще сложи началото на борбата за привличането на дребните инвеститори като клиенти на инвестиционните посредници. За съжаление обаче този избор няма да бъде свободен, а ще се извърши от управителите на холдингите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във