Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАК СЕ ПРОИЗВЕЖДАТ ЕКСПЕРТИ?

Преди година време (в.БАНКЕРЪ, бр. 24/16 юни 1997 г.) имахме възможност да споменем едно-друго за изкуствоведческата дейност на Асоциацията на бизнесоценителите (АБО) към Агенцията за приватизация. Тогава накратко разказахме за периодичните курсове, организирани от тази асоциация, в които срещу 60 долара такса за участие художници, изкуствоведи, историци на изкуството, галеристи и пр. могат да изкарат двуседмично обучение за оценители. Тоест за експерти! Същата практика продължава и днес, което означава, че расте и броят на хората, получили сертификат за изкарания Курс за бизнесоценители на пластични изкуства, антикварни ценности, дизайн, нумизматика и струнни музикални инструменти. Те вече са над стотина и действат - къде по-успешно, къде - не, на териториите на официалния и черния пазар.


Какъв е проблемът?


По регламент курсистите на Асоциацията на бизнесоценителите, снабдени със сертификат, имат право да се произнасят само за произведения на изкуството, антиквариата, нумизматиката и лютиерството, които са част от приватизационния процес. Дори и в документите така е написано: ...лиценз за оценка на други активи (ново и съвременно изкуство)... Този детайл е известен на малцина. Поради което тези стотина души, или поне час от тях, работят незаконно на целия пазар на изкуството.


Изглежда, примерът е заразителен. Наскоро стана ясно, че някой се е изкушил най-безпардонно да наруши Закона за авторското право (и моралния закон), та е събрала в брошурка най-интересните лекции, снети тайно на магнетофонна лента. Това са лекциите на н.с. д-р Христо Ковачевски, безспорния български и международен капацитет в сферата на експертизата и атрибуцията, особено на чуждестранно изкуство. За непосветените нека обясним, че атрибуцията на творбите е дейността по определяне авторството на дадено произведение... Г-н Ковачевски, който впрочем е главен експерт на Галерията за чуждестранно изкуство Св. св. Кирил и Методий, и до днес не е уведомен за това, а брошурката усилено се разпространява. Толкоз!


Фактът ни бе необходим, за да преминем към втория тип експерти у нас - т.нар. служебни експерти, които се назначават (!) в различните институти и ведомства. Веднага става ясно, че това е... чиновническа длъжност, за заемането на която е необходимо само образование по изкуствата. И пак веднага става ясно, че тази странна длъжност, а не професия, е уязвима от партийните и административните промени в България. В такъв случай за какъв експерт може да става дума, когато той е пряко зависим от намеренията на своя началник - бил той административен, или партиен. И нали ако днес служебните експерти са едни, утре могат да бъдат други, в зависимост от смяната на правителствата. Тази странна длъжност подсказва един нелицеприятен извод - държавата все още не се интересува от пазара на изкуството и не е направила нито една крачка за легитимирането и структурирането му. В същото време черния пазар работи като безупречно смазан механизъм, ръководен от единственото правило: кой ще плати пръв и най-много за дадено произведение. Квалификацията на посредниците, експертите и оценителите в подобни случаи носи риск само за купувача. И той го поема.


Но се задава и един трети вид експерти, чийто статут е най-неустановен и чието място в пазарната ниша не е гарантирано от нищо. Става дума за специалността Антиквариат, която от известно време съществува към свободния факултет на Нов български университет. Очевидно е, че изучаващите тази интересна дисциплина засега могат да се сдобият единствено със... знания по различни аспекти на професията. И нищо повече! Защото дипломата от НБУ няма да им гарантира статут на експерти и оценители, какъвто е и случаят с изкуствоведите от Художествената академия.


Така стигаме до същността на въпроса. При наличието в публичното (и в тайното) пространство на тези три вида експерти кой е истински компетентният? И дали уредникът в дадена галерия, който има лиценз от Асоциацията на бизнесоценителите, е по-компетентен от своя директор, който няма такъв лиценз? В същото време по внушение на ЕС Камарата на архитектите вече е изготвила проект за лицензиране на професията и това е вярната стъпка за определяне на правилата на играта. Би трябвало държавата да поеме инициативата и за своето място в пазара на изкуството. Да не говорим за страничния факт, че много от държавните мъже продължават да купуват картини и да попълват колекциите си чрез посредничеството на черния пазар.


В цивилизованите държави въпросът е решен така: звеното на експертите и оценителите е своеобразна национална институция, която е независима и не се влияе от политическата и административната конюнктура. Числото на тези експерти е винаги крайно и се попълва само след смъртта на някой от тях. Но дори гаранциите на тази институция са оспорими. Какво да говорим тогава за крайно несериозните български експерти - едни са титуловани така след двуседмичен курс лекции, други са назначени, а трети все още се учат и не са изкарали своя първи випуск?


Този хаос подпомага спекулата с цените, точно той стимулира и търговската реализация на все повече фалшификати. Уви.


Преди осем години тази картина, открита на един таван и приписана на Пикасо, предизвика фурор в България. Експертна оценка и атрибуция така и не получи. Сетне изчезна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във