Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАК НЕВЪОБРАЗИМОТО СТАНА ФАКТ

Първи май несъмнено ще прeобрази безвъзвратно Стария континент. Но това съвсем не значи, че на другата сутрин хората във Варшава, Прага или Будапеща ще се чувстват кой знае колко по-различно. Единствената разлика ще е, че цигарите ми ще струват доста повече, отбелязва бившият полски премиер Тадеуш Мазовиецки. Поляците очакват с особени чувства присъединяването. В края на краищата идната събота ще приключи един процес, който бе започнат именно от тях през 1980-а (със стачката на Солидарност в Гданската корабостроителница). Двайсет и четири години по-късно целта вече е постигната - рядък пример как невъобразимото става факт, както се изрази писателката Нина Витошек. Затова, независимо от предстоящите трудности, във Варшава големият ден предизвиква оптимизъм, радост и един почти ренесансов дух на просветление (думи на президента Квашниевски). В други краища на Европа обаче първи май събужда съвсем други чувства - не въодушевление и просветление, а ксенофобия, страх и омраза. За доста западноевропейци присъединяването на десет сравнително по-бедни държави означава десет потока от гладни емигранти, които да им отмъкнат хляба. Във Великобритания например единствено либералният Гардиън се опита да обясни, че предстоящото събитие е празник, а не поражение.Но тази нагласа се загуби в морето от параноя, заляло останалия печат. Изведнъж тези наши нови европейски братя, чието освобождение от комунизма празнувахме преди 14 години, се превърнаха в потенциални вампири за икономиката (Дейли Мейл), сериозна заплаха (Файненшъл Таймс), орди от цигани, същинска приливна вълна (Дейли Експрес). На някои хора вероятно вече им се иска Желязната завеса да не бе падала, коментира Гардиън. Впрочем Обединеното кралство съвсем не е еталон за еврофобията. Дори социалдемократическа Швеция, която по принцип е гостоприемна към имигрантите и бегълците, наложи много строги ограничения за идването на жители от новите членки; същото сториха Холандия, Белгия, Дания и Ейре. Берлин, Виена и Рим смятат да забранят имигрантския поток поне до 2011 година; най-вероятно същия пример ще последва и Париж. За никоя друга страна присъединяването към съюза не е толкова сложно и мъчително, колкото за Полша, която с населението си от 38 милиона надхвърля всички останали нови членки, взети заедно (общо 35 милиона жители). Но не е там работата. Нито пък е във факта, че именно в Гданск Солидарност заби първия пирон в ковчега на социализма. За независима Полша членството в ЕС е, както го нарича Михал Чиж, чудо. Чиж оглавява специалния департамент по европейските въпроси към полското външно министерство. Но с параноята на Запада това чудо започва да добива горчив привкус. Неприятна изненада за нас е, че страните, които обещаха открит достъп на нашите граждани, сега си променят позицията - обяснява Михал Чиж. - Германия и Австрия поне от самото начало държаха на седемгодишния мораториум. Великобритания и Швеция обаче обещаваха да останат отворени - и сега нарушиха това обещание. Затворените граници повлияха негативно на самото отношение към ЕС в Полша. Чувстваме се наказани заради прекаления си оптимизъм. Мислехме, че сме достатъчно силни, за да се справим с всички изисквания. Това, което западните страни са градили с векове - пазарните икономики - ние го постигнахме за десет години. Но никой не го забелязва. Всичко се оказа много по-зле, отколкото очаквахме, твърди генералният секретар на опозиционната Гражданска платформа Павел Пишкорски, бивш кмет на Варшава. Проблемът е, че от първи май всички задължения и неудобства около това наше членство ще станат съвсем очевидни за хората, а предимствата ще бъдат скрити за още много години напред. Пишкорски е съгласен, че тълпите гладни имигранти представляват опасност за всяка икономика. Според него обаче в случая няма вероятност от подобно явление. В Полша има райони с по 30 на сто безработица, и въпреки това хората там не искат да дойдат дори във Варшава, където могат да си намерят работа. Какво остава тогава за Англия и Швеция? Как си представяте един неук и незнаещ езици фермер да тръгне за чужбина? Не, единственият емигрантски поток, който ще тръгне оттук към Запада, е от най-образованите и добре квалифицирани поляци. От което Западът само ще спечели. Колкото и да е парадоксално, в навечерието на тържествения миг вниманието в Полша е насочено не към Лех Валенса, някогашния лидер на Солидарност. Всъщност на последните президентски избори Валенса взе едва един процент от гласовете. Не, под светлината на прожекторите сега застава човекът, който се зае да преведе страната през реформите - Тадеуш Мацовиецки. Днес първият демократично избран премиер усилено подготвя кандидатурата си за европарламента. И още не може да свикне със свободата - защото само онзи, който е бил лишен от нея, може да я оцени наистина. Всичко зависи от въпроса какво очаква Западът от нас - казва Мазовиецки, подръпвайки от последната си евтина цигара. - Дали да се присъединим към това, което представлява ЕС днес, или да подпомогнем плана за онази голяма авантюра - Новата Европа. Това е урок, който нито ние, нито западняците научихме: какво означава Европа? Ние ли се присъединяваме към тях, или всички тръгваме заедно? Аз сам не мога да си отговоря. Противоречиви чувства владеят и Прага в навечерието на присъединяването. От една страна, чисто исторически чехите смятат членството си в обединена Европа едва ли не за рождено право. От друга, както казва бившият външен министър Александър Вондра, опитът от Съветската епоха ги е направил много подозрителни към отдалечените бюрокрации. В лицето на своя президент Вацлав Клаус чехите разполагат с най-шумния критик на ЕС в редиците на новите членки. Неговата дясна партия ОДС, която в момента е в опозиция, има големи шансове да дойде пак на власт догодина, което ще пообтегне отношенията Прага-Брюксел. Впрочем слабостта на правителствата е обща черта за почти всички от десетте. В Полша кризата стана очевидна с оставката на премиера Лешек Милер. Литва току-що свали законно избрания си президент. В Латвия и Унгария властта също се поклаща под тежките удари на евроскептиците. В Чехия ляво-центристката коалиция на премиера Владимир Шпидла е на път да се разпадне, като партньорите му от Християндемократическата партия вече видимо клонят към Вацлав Клаус. А позицията на Клаус е ясна - той дори открито призова сънародниците си да гласуват не в референдума за присъединяването към ЕС. У нас всички подкрепят идеята за членството - обяснява Петер Гандалович, кмет на град Усти на Лабе. - Но когато нещата опрат до конкретните последствия от това членство, хората стават по-критични. В известен смисъл те се чувстват излъгани. Несъмнено това чувство е подхранено и от отношението на Запада, който напоследък поизостави някогашния ентусиазъм около голямата Европа. Бившият холандски премиер Вим Кок наскоро директно призна, че съжалява за разширяването и се бои, че то няма да проработи. Франция по начало е леко скептична към експанзията. Дори австрийците, които най-много печелят от разширяването от гледна точка на пазари, инвестиции и икономически ръст, категорично нямат желание да отворят собствената си страна за съседите от Изток.Още по-деликатни са отношенията между Чехия и Германия, особено откакто германският Християнсоциален съюз (ХСС) настоя Прага да отмени декретите от 1945-а, с които от страната бяха експулсирани близо два милиона етнически германци. ХСС дори заплаши да бойкотира чешкото членство, неговите депутати в европарламента открито гласуваха против приемането на югоизточните им съседи в Евросъюза. Това породи доста остри ответни реакции в Чехия. Европа на 25-те ще е много различна от онази Европа от епохата на Карл Велики, за която си мечтаят Франция и Германия - обяснява Александър Вондра. - Край с тези планове. Чехите няма да ги приемат никога, нито пък поляците, балтийските страни, Словакия... Винаги можем да потърсим други съюзници, за да запазим баланса - например във Вашингтон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във