Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАК ДА СЕ ПОЛУЧИ КРЕДИТ ОТ БЪЛГАРСКА БАНКА?

Успехът на източните тигри се криеше най-вече в щедрото поливане на фирмите с все повече и повече банков капитал. Според министри и икономисти тази рецепта е валидна и за България, ако не искаме частният и държавен бизнес окончателно да загине. Факт е, че повечето български фирми разполагат с твърде ограничени инвестиционни възможности. В държавния сектор дори не достига оборотен капитал. В същото време банковите трезори пращят от ликвидност, но достъпът до него се подчинява на железния английски принцип - безплатен обяд няма, за всяко нещо в чинията трябва да се плати. Проблемът е, че за мечтаните кредитни пари се плаща не само с лихвата, но и с икономическа грамотност, защото банките изискват от потенциалните си клиенти значителна предварителна писмовна дейност. Банкерската придирчивост е лесно обяснима - финансистите целят да пласират привлечените средства с минимален риск и при добра цена.


Общият подход не говори за унифициране...


Повечето български банки изискват от потенциалните си клиенти - ЕТ и търговски дружества, всички документи, доказващи присъствието им в търговския свят: съдебна регистрация, устав на АД или дружествен договор за ООД, номер от БУЛСТАТ, икономическа обосновка на проекта, кандидатстващ за кредитиране и счетоводните баланси за последните три години, заверени от дипломирани експерт-счетоводители. Търговците, които плащат патентен данък и не изготвят баланси, представят заверени от данъчните служби отчети за приходите и разходите.


Повечето финансови институции изискват и декларации за икономически свързаните с кредитоискателя лица, както и за семейно и имотно състояние на управителите на търговските дружества.


Банковите специалисти се запознават и с всички документи, доказващи наличието на обезпечение и собствеността върху него. Търсят се и доказателства за отсъствието на тежести върху залозите, фактури и договори за тяхната доставка, ако са стоки и полици за тяхното застраховане. В някои случаи се искат и свидетелства за съдимост на управителя.


Лихвата по кредитите е следващият общ въпрос, по който банките по света, но не и у нас, се конкурират жестоко. Българските влогонабиращи институции се чувстват обвързани с ОЛП, въпреки че още през лятото на 1994 г. тогавашният подуправител на БНБ Милети Младенов ги призова на страниците на в. БАНКЕРЪ да отрежат пъпната връв, свързваща търговските лихви с ОЛП, и да възприемат SIBOR - пазарна лихва, определяна на междубанковия пазар за краткосрочни левови депозити.


Днес, въпреки че тези призиви продължават епизодично да звучат, лихвите по кредитите отново се определят на базата на ОЛП. Различна е единствено надбавката, която всяка финансова институция налага върху ОЛП.


Индивидуализъм се забелязва в начина, по който банките искат техните длъжници да им издължават начислените лихви. Повечето банки използват принципа за месечно издължаване при база 1/12 част от годишната лихва.


При залог на парични средства като обезпечение по кредити те се запорират в банката заемодател и се освобождават едва след пълното и окончателно погасяване на задължението.


Част от банките ограничават своето участие във финансирането на инвестиционни проекти


ОББ е приела, че то не може да надхвърля 50% от проектната стойност, докато БУЛБАНК изисква инвеститорът да участва в проекта с минимум 10% от общия ресурс, който гарантира цялостното изграждане на обектите, включително и доставката на необходимото оборудване. Под оборотно финансиране се разбира предоставяне на пари за закупуване на основни материали. Обикновено банките категорично отказват да дават заеми за изплащане на заплати, на данъци и на митнически сборове.


Причината за тези рестрикции е лесно обяснима. И за банкери, и за търговци е ясно, че делът на разрешените и усвоени кредити не може да надвишава възможностите за реализация на продукцията на вече завоювани или на нови пазари. Затова кредитната опция се ползва единствено когато са налице осигурени поръчки или когато междуфирменото финансиране е по-неизгодно от банковото.


Съществуват и проблеми, породени от мащаба на българските фирми


Например долната граница за фирмите, с които INGBank предпочита да работи, означава над 1 млн. щ. долара оборот, докато приватизираната ОББ и навлизащата в търговското кредитиране ДСК са готови да кредитират и значително по-малки фирми. В този смисъл и в България се наблюдава процес за парцелиране на кредитния пазар.


Цената на кредитирането в ОББ е равна на ОЛП, плюс минимум 7% надбавка. Когато кредитът е дългосрочен или по-рисков, размерът на надбавката обикновено се повишава. ОББ декларира, че не допуска гратисен период по оборотното кредитиране. Той е възможен единствено при инвестиционните кредити, но за символичен период - до 6 месеца. Банката е готова да съобрази до известна степен размера на месечните погасителни вноски с производствения капацитет, постигнат с новоизградените мощности.


ОББ не глези длъжниците си и с дълги матуритети. Срокът за погасяване на инвестиционните заеми е пет години и той започва да тече от датата на подписване на кредитния договор, а по оборотното финансиране - до една година.


Банката налага и значителни норми на сконтиране. При ипотека върху недвижими имоти размерът на заема не може да надхвърли 50% от пазарната стойност на имота. При залог на движими вещи, намиращи се на съхранение при кредитополучателя, кредитът не надхвърля 40% от стойността им и 50%, ако се съхранява при трети лица. При залог на вземания по сметки в ОББ кредитът не надвишава 90% от стойността им. Такъв дисконт се прилага и при залог на ДЦК. Приемат се и записи на заповед и менителници, авалирани от първокласни банки. Кои са те - ОББ определя сама.


Банката събира и разнообразни такси и комисиони. Молба за отпускане на кредит над 10 млн. лева струва 37 500 лева, плюс 7500 лева за проучване и 0.75% за ангажимент върху неусвоената част на всеки разрешен кредит. Четвърт процент се събира и за тримесечното управление на кредит. Цената е 1.5%, ако срокът е повече от 1 година.


ОББ изисква от своите бъдещи длъжници да й предоставят и всички свои банкови сметки, кредитни и други задължения.


Водещата българска банка - БУЛБАНК, отпуска кредити на лица, регистрирани по Търговския закон и Закона за кооперациите, които предварително са си разкрили разплащателна сметка в банката. В БУЛБАНК обръщат особено внимание на личностните характеристики на лицата, управляващи или представляващи заемоискателя и изискват от тях да имат постоянно местопребиваване в България.


БУЛБАНК отпуска кредити в чуждестранна валута само на кандидати, които ще получават и приходите си във валута. Тяхното погасяване става в същата валута, в каквато са били разрешени. Лихвата се договаря на база ОЛП плюс надбавка за левовите и LIBOR плюс надбавка за валутните заеми и се издължава на равни месечни вноски. Банката си запазва правото да прави промени при изменение в базовата лихва.


БУЛБАНК държи обезпечението по кредитите да превишава минимум с 25% разрешения заем и да бъде ликвидно. Това изискване се съдържа в Наредба N6 на БНБ, но същевременно силно стеснява възможностите за избор сред кандидатите за кредит, още повече че пазарната оценка на залога трябва да покрива и дължимите лихви. БУЛБАНК затяга кранчето докрай, като задължава длъжниците си да й прехвърлят всички права върху залога, което автоматично превръща банката в единствен носител на правата върху обезпечението.


БУЛБАНК е сред кредитните институции, определили точен срок, в който нейните служители трябва да приемат или отхвърлят офертата на заемоискателя. Срокът е 30 работни дни.


Подобно на другите български банки и БУЛБАНК събира различни такси и комисиони. Молбата за отпускане на валутен кредит струва 25 щ. долара, платими в левове. Молбата за разглеждане на левов заем до 20 млн. се придружава от 12 000 лв. такса, а 16 000 лв. се плащат, когато се иска левов заем до 40 млн. лв., и 20 000 лв. - при кредит, надвишаващ 40 млн. лева. Банката взема и 0.4% комисиони за управление и обработка на кредита при левов заем и 0.5% при валутен. Клиентите на БУЛБАНК поемат и всички разходи по учредяване, вписване и изменения на ипотеки и залози.


Българска пощенска банка иска десет хиляди лева за разглеждане на молбата за отпускане на левов кредит до 5 млн. лева. При валутен кредит с подобна левова равностойност комисионата е 10 г. марки. Когато кандидатстват за кредит до 50 млн. лв., клиентите дължат за приемане на молбата им 25 000 лв. (или 25 г. марки при валутен заем). Когато търсеният ресурс надминава 50 млн. лв., таксата е 40 000 лв., или 50 г. марки. За обработка на документите се дължи еднократна такса от 0.5% на тримесечие за левови и 1% при валутни кредити.


БПБ изисква от своите кредитоискатели и ред удостоверения: от окръжния съд, че срещу фирмата не е образувано производство по несъстоятелност, а за държавни дружества в приватизация разрешение да се тегли кредит се дава от отрасловото министерство или от Агенцията за приватизация (т.нар. орган по чл. 3 от ЗППДОП). БПБ изисква от своите заемоискатели и план за усвояване и погасяване на кредита, както и справка за паричните потоци съгласно Националния счетоводен стандарт 21.


Икономическата обосновка съдържа финансов анализ на схемата за погасяване на кредита и оценка за неговата ефективност съобразно индикатора брутна печалба (БП). Той е равен на брутната стойност на продукцията, от която се приспадат променливите разходи - суровини, материали и горива. Накрая се изчислява и чистата печалба, която е равна на брутната печалба минус постоянните разходи - работна заплата, заплащане на външни услуги, административни и управленски разходи.


БИОХИМ кредитира преимуществено клиенти с неограничена кредитна история. Лихвата по отпусканите заеми се движи между ОЛП плюс 7-12 пункта. Най-ниска е лихвата за големите клиенти, които ползват ресурса кратко време. Най-бързо, за срок до три дни, се разрешава тегленето на експресен търговски кредит със срок до шест месеца при залог на валутен депозит в банката.


Софийският клон на ЕКСПРЕСБАНК събира такса за разглеждане на кредитна молба от 20 хил. лв., а след отпускане на кредита - комисиона за управление и обработка в размер на 0.5% от сумата му и комисиона за ангажимент върху неизползваната част от валутния кредит в размер на 0.5% годишно. За учредяване на договорна ипотека върху недвижимо имущество на длъжника и за техническа оценка на имотите, осъществена от банката, се събира такса от 3000 лева.


Г-жа Благородка Чакърова, директор на управление Кредитиране ,обясни, че клонът в София отпуска кредити до 20 млн. лв., като досега най-дългосрочните заеми са били за три години. Тя изтъкна като предимство на банката това, че разплащанията между клоновете на банката в страната се извършват в реално време. Левовите заеми се отпускат при средна лихва ОЛП+7 или 8 пункта, а валутните - при LIBOR+9.


Банковите услуги се нуждаят от повече гласност както изисква и законът. Засега само БУЛБАНК изцяло изпълнява текста на чл. 40 от Закона за банките, който гласи: Банката обявява условията по влоговете и кредитите в помещения, до които клиентите имат достъп. Българска инвестиционна банка пък е първата, която обяви в рекламно каре, че предлага краткосрочно и дългосрочно кредитиране и финансиране на приватизационни сделки. Рекламата на различни видове кредити вече е практика дори за руските банки. В повечето от българските банки обаче условията за кредитиране на фирма могат да се узнаят единствено от кредитните инспектори и по този начин се отнема възможността да се правят сравнителни оценки на изгодата от ползването на кредити в отделните банки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във