Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАК БНБ СИ КУПИ СГРАДА ПО ЦЕНИ, ШЕСТ ПЪТИ ПО-ВИСОКИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ


В спомените на повечето българи 1995 г. е време на
розови сънища, правителството на Жан Виденов се биеше в гърдите,
че е постигнало ниска инфлация, начални признаци на икономически
растеж, стабилен валутен курс. Централната банка пък се радваше
на управителен съвет, който консумираше две свои предимства -
изтичащия мандат и подаръка на колективната (без)отговорност,
дадени му с отменения вече Закон за БНБ.


Днес обаче се разбира, че и тогава е имало повече
от достатъчни основания за тревога. Въпреки че курсът на щатската
валута се движеше между 58-65 лв. за долар и валутният резерв
на страната растеше, зад дебелите стени на Централната банка са
се водили несъвсем приятни разговори. За съжаление те стават известни
едва сега, в края на 1998 г., три години след събитията. Още в
края на 1994 и началото на 1995 г. обаче шефовете на Народна банка
са имали достатъчно данни, че ТБ Славяни е в криза,
от която няма много изходи за спасение. Но са предпочели тайните
полумерки и преговори - поне на такъв извод навежда докладът на
Сметната палата, внесен миналия месец в парламента, и констатациите
на нейните експерти за начина, по който в Централната банка са
били изразходвани наличните парични средства.


От 23 декември 1994 до 9 ноември 1995 г. БНБ е предоставила
на банка Славяни обезпечено левово рефинансиране с
общ размер 187 млн. лева - колосална по онова време сума. В действителност
още към 21 август 1995 г. всички просрочени плащания на банка
Славяни към БНБ са достигали 228.848 млн. лв. и този
факт не е бил неизвестен за хората от УС на БНБ. Но те го запазват
в тайна в името на криворазбраното спокойствие във финансовата
сфера. За сметка на това клиентите на Славяни, които
не са запознати с тези фрапиращи цифри, продължават да внасят
парите си в банката и дори не подозират, че един ден тя няма да
може да им ги изплати. И тази политика продължава
чак до 23 септември 1996 г., когато БНБ постави банка Славяни
под особен надзор, констатирайки нейната неплатежоспособност.


Но в началото на 1995 г. в БНБ обмислят план за спасяване
на банка Славяни. Централните банкери одобряват и
подписват съглашение с мениджърите на кредитната институция за
подобряване на нейната ликвидност чрез разпродажба на недвижими
имоти. Със специално решение на УС на БНБ един от подуправителите
на Централната банка е натоварен с мисията да осъществи
въпросната сделка. С този ход колективната безотговорност на УС
на БНБ изведнъж се превръща в еднолична отговорност на подуправителя,
който днес наистина е единственият цитиран (но само като длъжност)
в доклада на Сметната палата бивш шеф на БНБ.


Лобито на банкерите влиза в действие


С писмо от 23 февруари 1995 г. банка Славяни
предлага на БНБ да й продаде недвижим имот в идеалния центъра
на София, представляващ сгради с номера 7 и 9 на ул.Московска.
На пръв поглед офертата звучи абсурдно, защото и двете сгради
не принадлежат на банката, а са собственост на трето юридическо
лице - ИФФ Груп ООД. Но така е само на пръв поглед.
Всъщност става дума за банална триъгълна операция, в която участват
ИФФ Груп ООД, банка Славяни и Народна
банка. Схемата на контракта е пределно проста: ИФФ Груп
ООД продава на БНБ своето здание. Банка Славяни пък
урежда отношенията си с ИФФ Груп ООД по част от отпуснатите
на фирмата големи вътрешни кредити. При това са под контрола на
Георги Агафонов, който е гласната буква в банката, но има отношение
и към фирмата.


На 15 март 1995 г. банка Славяни предлага
на БНБ и конкретната цена на имота - 3.5 млн. щ. долара. По-късно
специалистите от Сметната палата, които анализират изцяло документите,
откриват, че при тази цена БНБ е платила всеки квадратен метър
разгърната площ по 577 089 лв., или по 12 130 г. марки по тогавашния
официален курс. Впрочем стойността на придобитата от БНБ сграда
би трябвало да е доста по-ниска, защото тя е била твърде стара
и занемарена и се е нуждаела от капитален ремонт, включващ сериозно
укрепване, подмяна на всички инсталации и на дограмата. Иначе
тя не би могла да осигури нормални условия за работа на служителите.
По ирония на съдбата днес в сградата работят управление Банков
надзор и отдел Вътрешен контрол на БНБ - органите,
следящи най-изкъсо изправността на банките.


На фона на силно негативната оценка на Сметната палата
членове на тогавашния управителен съвет на Централната банка изтъкват
естествения въпрос - щеше ли БНБ да си възстанови поне частично
средствата, изразходвани за рефинансиране на банка Славяни,
ако не бе извършила поне този суап? Отговорът е категорично Не!
и това е почти индулгенция за началниците от БНБ, която оправдава
тяхното решение N240/3 август 1995 година. С него УС на БНБ утвърждава
покупката на сградата на ул. Московска N7.


Две седмици по-късно - на 18 август 1995 г., между
продавача ИФФ Груп ООД и купувача БНБ, представлявана
от цитирания в доклада подуправител, е сключен предварителен договор.
С него двете страни договарят и цената - левовата равностойност
на 3.5 млн. щ. долара по курса за деня, в който БНБ открие в банка
Славяни неотменим акредитив в полза на ИФФ Груп
ООД. Това БНБ прави на 21 август 1995 г., превеждайки 238.119
млн. лева.


Голямата сага


С писмо от 19 септември 1995 г., ден преди датата
за закриване на акредитива, шефовете на банка Славяни
уведомяват УС на БНБ, че пълното окомплектоване на документите,
необходими за изповядване на сделката в нотариата, ще се проточи
и затова срокът по чл.10 от предварителния договор (трябва) да
се удължи. Днес Сметната палата тълкува това искане като
ощетяване на Централната банка, защото член 10 от предварителния
договор се отнася единствено до размера на дължимата неустойка,
а не определя крайния срок за изповядане на сделката, който съвпада
с пределния срок за усвояване на акредитива.


Същия ден, 19 септември, началникът на управление
Правно в БНБ докладва на подуправителя, че срокът,
съгласно чл.4 от договора (20 септември 1995 г.) за изповяване
на сделката и за усвояване на акредитива най-вероятно няма да
бъде спазен. Ако той не бъде удължен с решение на УС на БНБ, още
на 21 септември 1995 г. банка Славяни следва да закрие
акредитива и да възстанови на БНБ сумата по сметка. Затова
подуправителят пише резолюция: Да се внесе предложение за
удължаване на срока, за който се покрива неустойката от 10 процента.
Следващия ден, 21 септември, УС на БНБ гласува срокът за усвояване
на акредитива в полза на ИФФ ГрупООД да се удължи
до 4 октомври 1995 година.


Въпреки трудностите на 29 септември 1995 г. сделката
е изповядана. И изведнъж става ясно, че в нотариалния акт са описани
същите документи за собственост, които са били представени от
продавача - ИФФ ГрупООД, още преди месец, при подписване
на предварителния договор и съгласно чл.12 от него. Това подклажда
днешните съмнения на Сметната палата, че забавянето на сделката
е умишлено и е било продиктувано от желанието да се постигнат
съвсем други цели. Например че, допускайки отлагане в изповядване
на продажбата, отделни шефове на БНБ са осигурили на банка Славяни
едно огромно по онези времена, твърде продължително и напълно
безплатно левово рефинансиране, маскирано като неотменяем банков
акредитив.


Гърне с мед - но какъв...


Днес обвиненията срещу БНБ за тази сделка се свеждат
до два пункта - цената, на която е осъществена покупката, и загубите,
които Централната банка е понесла, като мълчаливо се е отказала
от възможността да използва неустойката от 10% върху сумата на
сделката, дължима за забава не по нейна вина.


От ревизията на Сметната палата става ясно, че собствениците
на ИФФ Груп ООД са закупили през 1994 г. двата имота
на ул.Московска N7 и N9 за 78.345 млн. лв., равностойни
на 1.205 млн. щ. долара. Следователно, твърдят ревизорите от палатата,
щом БНБ купува половината имот, то цената на сградата на Московска
N7 е два пъти по-ниска - 39.172 млн. лв., или 602 654 щ. долара.
За страничния наблюдател е неясно защо ИФФ Груп трябва
да предложи имота точно на цената, на която го е придобил. В края
на краищата според пазарните правила цената на един актив е такава,
каквато е склонен да приеме даден купувач. Друг е въпросът по
каква логика БНБ се е съгласила да плати близо 6 пъти по-висока
цена (3.5 млн. щ. долара), което озадачава националните одитори.
И тъй като те оценяват всички разходи - за покупка, ремонт и обзавеждане
на помещенията наедно, излиза, че цялата сума, инвестирана от
БНБ в тази сделка, достига 7.431 млн. щ. долара. Следователно
към днешна дата цената на 1 кв. м разгърната застроена и обзаведена
площ достига 2732 щ. долара. Рекорд, който обещава, че ехото от
тази операция ще заглъхва дълго. Защото към сумата трябва да се
прибави и загубата от неизползваното право на неустойка от БНБ
- 350 000 щ. долара. Такава е сметката на теория - на практика
едва ли през 1995 г. банка Славяни е можела да ги
плати на БНБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във