Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАК БЕШЕ НАТРУПАНА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ДЪЛГ?

За всеки българин, който носи бремето на реформата и изплащането на външния дълг, ще е изненада да научи, че в новото споразумение с МВФ няма и ред за парите, които държавата България има да взема от свои длъжници. Става дума за безконтролно раздадените държавни и фирмени кредити на братски страни от третия свят по времето на реалния социализъм. Тогава една малка страна като България се извиси до великия Съветски съюз по оказване на подкрепа под формата на държавни кредити за икономическа и научно-техническа помощ. Така в зората на демокрацията България се оказа с външен дълг в размер на около 12 млрд. щ. долара и несъбрани вземания от третия свят за близо 4 млрд. щ. долара.


Много бързо и болезнено българите научиха колко дължат и как задълженията им нарастват. Но и до ден днешен не знаят съвсем точно колко и кои страни дължат на нас, защо ни дължат, а най-вече - има ли някой намерение да потърси тези пари?


Защо всички мълчат?


Девет правителства, четири парламента, политически партии, синдикати, съдебна власт, общественици, интелектуалци, експерти, международни валутни и финансови институции и организации, Европейски съюз - всички мълчат. Но няма защо да е тайна, че значим дял в натрупването на българския външен дълг имат кредитите, раздадени с добри намерения на други държави - като инвестиции в бъдещето. Дали дългосрочните прогнози на Живковите правителства за развитие на пазарите на тези страни са почивали на научнообосновани анализи, можем да съдим по крайните резултати. А те имат конкретни измерения. Вземанията на България от Ирак, както се твърди, възлизат на около 2 млрд. щ. долара, от Либия - на около 350 млн. щ. долара, от Никарагуа - на около 250 млн. щ. долара, от Нигерия - на около 100 млн. щ. долара, от Ангола - 86 млн. щ. долара, от Йемен - около 50 млн. щ. долара, от Виетнам - около 60 млн. щ. долара, от Етиопия - около 50 млн. щ. долара, от Мозамбик - около 30 млн. щ. долара, от Афганистан - около 20 млн. щ. долара, от Куба - около 80 млн. щ. долара, от Танзания - около 24 млн. щ. долара, от Гвинея - около 10 млн. щ. долара, от Сирия - около 11 млн. щ. долара, от Русия - над 100 млн. щ. долара, от Алжир - около 40 млн. щ. долара. Твърди се, че


страните длъжници на България са повече от 30


Така картината започва да прилича на графика, но кое в крайна сметка е черното и кое - бялото? Това, че имаме да даваме - и го правим, или това, че имаме да вземаме, но не вземаме. Кога и кой ще направи програма за събиране на българските вземания? Кога ще дойдат те? Ще има ли място за решаването на тези въпроси във всички програми и политически платформи - 2001, 2003 и т.н. След реформата в съдебната власт ще се намери ли кой да потърси сметка на тези, които не са правили без сметка, раздавайки от сърце парите на българския данъкоплатец? Колко поколения българи ще трябва да плащат външните си задължения заради братята си от Африка, Азия и Латинска Америка. И докато всички разбрахме кои са кредитните милионери от последните години, нито един депутат не попита от трибуната а парламента кои държави станаха кредитни милионери, при това с българска помощ. Спрямо тях България още държи неравнени и непотвърдени салда и някои протоколи от междуправителствени сесии. Но всеки третокурсник от УНСС знае, че този вид ценни книги не могат да бъдат търгувани на международните дългови пазари. Затова е чудно, че в тригодишното споразумение с Фонда този източник за попълване на бюджета отново не е предвиден.


Възможно ли е институция като МВФ случайно да забрави за събирането на българските вземания и да не предложи обичайната си техническа помощ. Още повече че представители на МВФ непрекъснато правят обстоен мониторинг на редица макропоказатели и съществуващи в активите на бюджета статии. Правят и препоръки, след което на България се отпускат нови кредити.


Излиза, че около 4 млрд. щ. долара български вземания от чужбина не правят впечатление на никого, защото, ако нашите експерти и мозъчни тръстове бяха амбицирани от тези числа, отдавна трябваше да предприемат нещо. Ако пък не се сещаха какво да направят, най-лесно бе да погледнат какво правят другите. Най-вече Фондът, Световната банка, държавите от Парижкия клуб, банките кредиторки от Лондонския клуб, развитите страни в Г-7(8), ООН и създадените от тях международни организации и асоциации за развитие.


Още през 1980 г. Генералната Асамблея на ООН взема решение да подпомага бедните и силно задлъжнели страни от третия свят. Няма причини за съмнение, че и България се е присъединила към него. Така се създава Програмата HIPCs (Високо задлъжнели и бедни страни). Тя предвижда след наблюдение и изпълнение на определени макроикономически показатели от съответната страна да се подпише споразумение между нея и международните финансови организации, по силата на което да се редуцират, реструктурират или напълно изпишат дълговете на тази страна към въпросните институции. Любопитното обаче е, че от 1994 г. процентите на редукциите възлизат на 50, 67, 90 и дори сто на сто по отделните споразумения. След редуцирането остатъкът от дълговете също се разсрочва за нови периоди - от 23 до 40 години, с гратисни периоди съответно от 6 до 10 години. Тези облекчения


Бедните и силно задлъжнели страни


получават, в случай че подпишат и изпълнят поредица от споразумения, подобни на предстоящото, което България очаква да подпише с Международния валутен фонд. Немалък брой от държавите - длъжници на България (като Мозамбик, Никарагуа, Ангола, Гвинея, Йемен, Афганистан, Танзания), също са в групата на тези бедни страни.


От май тази година на срещата на Г-8 в Бирмингам вече се обсъжда и въпросът за нова, по-нататъшна редукция на дълговете на тези страни, а до 2001 г. и за пълното им изписване. На подобна перспектива дори и българското правителство трудно може да противостои. Но проблемът се разплита в световен мащаб и ако


България продължава да чака на перона на друга гара


едва ли ще постигне условия, силно различаващи се от вече установените.


От друга страна, малко вероятно е страните длъжници, подобно на българските кредитни милионери, да се стреснат и да се явяват в Министерството на финансите на България (или пък в БНБ), за да си погасят задълженията. Няма да е зле най-сетне да падне и булото на държавната тайна за това, кой колко ни дължи. Особено като се имат предвид изричните предписания за прозрачност, публичност и точни критерии при управление на процесите, заложени в Тригодишното споразумение. Още повече че за подобни процеси в почти всички страни (но не и за България) по света може да се научи дори от Интернет. Дали не намекна и за тази стомна президентът Петър Стоянов в обръщението си при откриването на есенната сесия на парламента. А може би това имал предвид и Иван Костов на националното съвещание в Бояна няколко дни по-късно, когато говореше за затягане на дисциплината.

Facebook logo
Бъдете с нас и във