Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАК АЙФЕЛОВАТА КУЛА БЕ ПРОДАДЕНА ДВА ПЪТИ

Той седеше в парижки бар, пиеше кафе и прелистваше вестник. Нищо интересно: скучна политика, евтини скандали, мръсни интриги, Айфеловата кула се нуждае от спешен ремонт... Стоп! Специалистите смятат, че ремонтът не може да се осъществи и че евентуално кулата трябва да се демонтира!... Блясналата в главата му идея бе толкова дръзка, че този път той наруши всекидневното си правило сутрин да не пие алкохол и след чашата кафе изпи на екс и една водка. Посетителят на парижкия бар се казваше Виктор Ластиг. Но историята го познава под прякора Графът, един от най-знаменитите аферисти на XX век.


Ловът


Ластиг е роден през 1890 г. в чешкия град Хостин. След завършването на гимназията той вече владее свободно пет езика: чешки, английски, френски, немски и италиански. Предричат му голямо бъдеще, но учението не го интересува. Той изпитва страст към две неща - хазарта и парите. Повече от всичко обаче обича хазарта.


Веднага след като завършва гимназията, Ластиг напуска дома си и се отправя на пътешествие из Европа. След няколко ареста за дребни престъпления и след като сменил безброй места, Виктор Ластиг най-сетне отседнал... разбира се, в Париж - културния център, а най-важното и световен център на хазарта в Европа. Тъкмо по това време в Париж се образувал известният хазартен Гръцки синдикат, превърнал се впоследствие в световна хазартна империя.


В Париж Ластиг-Графът се превръща в професионален играч, овладял до съвършенство всички тайни на покера и бриджа. Той напреднал до такава степен в тези игри, че със спечелените пари си осигурява безгрижно съществуване. Със сияеща усмивка, облечен по последна мода, респектиращ, Ластиг успява да създаде връзки с бъдещите си жертви в най-луксозните ресторанти, на конните състезания, в театрите, на изложбите и концертите.


Главната му задача е да узнае има ли потенциалният му клиент пари. Да узнае това по начин, който не буди подозрение, а по-скоро кара клиента да е благодарен на съдбата, че му е представила шанса да се запознае с толкова привлекателна личност със солидни връзки и финансови възможности. (Така жертвите на Ластиг разсъждавали до момента, в който и в преносния, а понякога и в прекия смисъл на думата оставали дори и без гащи.)


По-нататък всичко е въпрос на техника. Виктор галантно, без да се натрапва, предлага да изиграят партия покер или бридж в някое престижно заведение. И тогава огромните разходи за модно облекло, за скъпи аксесоари и други, които поддържат имиджа му на богат безделник, се връщат с лихвата.


Виктор Ластиг става и постоянен участник в трансатлантическите екскурзии с параход. Пътувайки от Европа за Америка в луксозна каюта, той залагал на богаташи, умиращи от скука по време на еднообразните и дълги пътешествия. Именно този момент Ластиг използва майсторски, за да достави удоволствие на тъповатите, запалени по хазарт американци, снобите аристократи и европейските новобогаташи, направили парите си от поръчки за строителство и от борсови сделки. Измамничеството привличало Графа не само от финансова гледна точка. То му доставяло и с нищо несравнимото чувство за превъзходство над жертвата. Ловджиите най-добре биха разбрали за какво иде реч.


Блъфът


По онова време стотици хиляди парижани прочели във вестниците заключението на френските инженери, че едва ли е целесъобразно да се извършва ремонт на Айфеловата кула и вероятно ще се прибегне до демонтирането й. Но само в главата на Ластиг дошла идеята да организира една от най-гениалните афери на века. Така в един дъждовен ден през март 1922 г., излизайки от парижкия бар, той вече е решил какво точно трябва да направи - да продаде Айфеловата кула! По онова време Графът е на 32 години, кулата - една година по-голяма от него.


Ластиг подготвя фалшиви документи и от името на високопоставен правителствен чиновник разпраща писма, написани върху правителствени бланки на някои известни европейски магнати, съсредоточили в своите ръце производството на стомана. Той им предлага да обсъдят трудната съдба на Айфеловата кула. Хотелът, където се е състояла срещата, е от най-луксозните в Париж, печатите изглеждат истински, бланките също, а най-истински са изрезките от вестниците. Посланието съдържа недвусмислени намеци за конфиденциалност на срещата. Всичко звучи твърде убедително. Виктор Ластиг е самото обаяние. Така че потенциалните купувачи на Айфеловата кула са намерени веднага.


На тайните срещи Ластиг изказва съжаление за изтичането на информация, след което показва на присъстващите изфабрикуваното правителствено решение за демонтиране на Айфеловата кула. Изводът е: пари за ремонт няма, а правителството естествено се опасява от негативния обществен резонанс. И как не? Та нали това е националният символ на Франция! Забележително техническо достижение на XIX век!


Дъхът на деловите люде секнал - близо 9 хил. т стомана, от които 7.3 хил. т метални конструкции. Предложената стартова цена е по-ниска дори от стойността на металните отпадъци. За такъв подарък на съдбата би могло само да се мечтае. Ластиг предлага да се обяви търг и сделката да се сключи на конкурсна основа, акцентирайки още веднъж, че трябва да се действа при абсолютно строга секретност. Никой от присъстващите на срещата нямал право да наруши мълчанието до началото на демонтажа на кулата. А той щял да се насрочи веднага, след като станат известни резултатите от търга. Така пресата щяла да бъде поставена пред свършен факт.


По време на разговорите Ластиг прибегнал до още един изключително хитър психологически ход - той намекнал за бедността на скромния държавен служител


След това, вече в процеса на събиране на заявките, с невинно изражение на лицето той прибирал и подкупите от най-чевръстите претенденти. Графът правел това точно като обикновен държавен служител, с което съвсем разсеял някои съмнения на магнатите за сериозността на мероприятието. Всъщност в това се заключавал основният му талант.


Карайки кандидатите да тръпнат в очакване на решението, Графът все пак избрал най-изгодното предложение и връчил на победителя на търга фалшив лиценз за демонтаж на кулата срещу чек за 50 хил. долара - немалка сума за онези времена. И те си стиснали ръцете.


В посочения в лиценза ден представители на спечелилия търга се появили заедно с бригада монтажници в подножието на Айфеловата кула. Малко е да се каже, че администрацията и охраната на кулата били учудени от появата на господата и групата еднакво облечени работници. Никой от тях дори не бил чул за разпореждания от висшестоящите инстанции за демонтажа на кулата. Показаните документи обаче изглеждали истински.


Ужасени, началниците на Айфеловата кула се обърнали за разяснение към правителството. Пристигналият чиновник за специални поръчки изпаднал в пълно недоумение при вида на документите. На него въобще не му било известно те да са минавали през министерството. Но печатът, подписите, бланките, шрифтът на пишещата машина - всичко изглеждало истинско. И въпреки това било абсурдно - всички документи засягащи националните интереси на Франция, минавали през него. Това е фалшификация - прошепнал чиновникът за специални поръчки.


След кратко разследване скандалът бил потулен, при това по молба именно на засегнатите промишлени магнати, които не желаели широката публика да узнае как са били изиграни от един хитрец.


Ва-банк


Когато несретникът милионер се готвел да демонтира Айфеловата кула, Виктор Ластиг вече се подвизавал във Виена. Не след дълго той се преселил в САЩ и в края на 20-те години успял да спретне на бърза ръка няколко хитроумни афери в Ню Йорк и Чикаго. Един от американските му случаи също изглеждал почти невероятно, но, както и останалите, се основавал на тънък усет за психологията на клиента. Този път европеецът успял да прекара самонадеяния американски бунак Ал Капоне (както го наричал самият Виктор Ластиг).


Става дума за годините на сухия режим в САЩ и златния век на контрабандистите. Сред тях най-кървав, най-безпощаден и най-късметлия бе Ал Капоне. С този американски национален герой Ластиг се среща в Чикаго и му предлага дял от своята афера. Той поискал от Ал Капоне 50 хил. долара с обещанието да му ги удвои след два месеца. Въпреки мнителността и предпазливостта си гангстерът му дал парите със съответното предупреждение: Графе, гледай да ги удвоиш.


Точно след два месеца Ластиг се върнал в Чикаго. Приемете моите искрени извинения, мистър Капоне - заявил той. - Планът ми се провали. Претърпях фиаско. После извадил от джоба си 50 хил. долара и ги подал на Ал Капоне, като добавил: Ето, сър, вашите пари. Дълбоко съжалявам.


Господи, колко си честен! - възкликнал Капоне, отброил 5 хил. долара и ги предложил на Ластиг: Ако си толкова закъсал, ето вземи тия 5 хиляди. Ластиг благодарил и се сбогувал. За изминалите два месеца той превъртял сумата от 50 хил. щ. долара много изгодно. И прекрасно знаел, че Капоне не жали парите за онези, които честно работят за него. Нещо повече, Ластиг е бил абсолютно сигурен, че ще получи награда. И за сетен път се убедил, че всеки, който страстно обича парите, може да бъде излъган. И все пак в случая с Капоне той рискувал главата си.


Ластиг обаче не се страхувал от смъртта, а от еднообразието и скуката. Душата му жадувала за все нови и нови авантюри. Тази ненаситна склонност към силните усещания се проявила още по-силно в началото на 30-те години, когато той за кратко време се връща в Париж, за да продаде отново Айфеловата кула. Дали е прибегнал към публикациите в парижкия печат за опасното техническо състояние на кулата, или е използвал други не по-малко убедителни аргументи - не е известно. Известен е обаче резултатът - Виктор Ластиг за втори път е продал своята любима кула, която е пораснала на години заедно с него и едновременно с това е поскъпнала един и половина пъти. И отново успява да излезе сух от водата и спокойно се завръща в САЩ.


Пасът


В Америка, на 45-годишна възраст, Виктор Ластиг е арестуван и осъден на 20 години затвор. Изглежда, този път не е успял да подкупи окръжния съдия. А може би го е излъгал подкупен от него прокурор или продажен адвокат. Съвсем очевидно обаче било, че срещу него се опълчил целият държавен и съдебен апарат. Ясно е, и че за своята защита Графът е разполагал с достатъчно пари, за да остави някои явни улики срещу себе си, което не било в правилата му.


Виктор Ластиг така и не излиза на свобода. Умира в затвора от пневмония през 1947 година. Но до края на дните си запазил трескавия блясък в очите, който някога за части от секундата очаровал десетки и стотици мъже и жени, преследващи лесна печалба. Въпреки че за Ластиг парите били второстепенна цел, на 40 години той спечелил състояние, което сега би се равнявало на няколко десетки милиони долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във