Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАЧЕСТВЕНИЯТ КОНТРОЛ СЕ ОТТЕГЛИ ОТ ГРАНИЦАТА

Граничните служители, контролиращи съответствието на вносните стоки с българските държавни стандарти, напуснаха окончателно миналата седмица контролно-пропускателните пунктове на страната. Тези от Капитан Андреево и Калотина например се оттеглиха, съответно чак в Хасково и София. Което вероятно силно е зарадвало вносителите на некачествени стоки. Не че досега през нашите граници и пиле не можеше да прехвръкне. За всекиго е ясно, че евтините боклуци по пазари и магазини не са паднали от небето. Но все пак част от вноса бе спиран, проверяван и при несъответствие със стандартите - връщан. Всеки месец граничният контрол по качеството изготвяше сводки за това стоки за колко милиона лева са проверени и за колко милиона са спрени от внос.


Причина за оттеглянето на качествения контрол от границите е преобразуването на Комитета по стандартизация и метрология в Държавна агенция по стандартизация и метрология. Трансформацията бе извършена с ПМС 269 от 30 декември 1999 г. и влезе в сила с публикуването му на 10 февруари 2000 г. в Държавен вестник. Преобразуването на комитета в агенция стана въз основа на приетия през миналата година Закон за техническите изисквания към продуктите. Той регламентира условията за свободното движение на стоките, защитата на потребителите от опасни за живота и здравето продукти и борбата срещу нелоялната конкуренция - все постулати, вече внедрени в страните от Европейския съюз. Само че, за разлика от Евросъюза, където граничният контрол във вида, в който съществуваше досега у нас, е премахнат и заменен от действащ надзор на пазара, в България, по традиция, работещата структура бе премахната далеч преди реално да се изгради новата.


Всъщност качественият контрол започна да се оттегля от предната линия на фронта далеч преди преобразуването на Комитета по стандартизация и метрология в агенция. Още на 7 януари тази година митниците са уведомени, че служителите на граничния качествен контрол преустановяват дейността си и вече ще проверяват дали дадена вносна стока отговаря на българските стандарти само по искане на митничарите. Причина за отстъплението е отмяната от същата дата на два документа: заповед N171 от 1995 г. за контрола върху вноса на стоки и на заповед N307 от 1994 г. за контрола върху вноса на горива. Но след като според Закона за националната стандартизация до 18 септември 2000 г. българските държавни стандарти (БДС) са задължителни, дотогава все някой трябва да контролира качеството и безопасността на внасяните стоки.


С тази задача са натоварени митничарите. Досега те са се занимавали само с определянето и събирането на мита и акцизи, а оттук нататък ще правят и проверки дали декларираната и действително внасяната стока съвпадат?


Истински контрол могат да осъществяват единствено специализираните органи, като ветеринарносанитарният контрол, фитосанитарният контрол, ХЕИ и т.н., твърди Светослав Толев, директор на Главна дирекция Надзор на пазара (б.а. бившата Дирекция за граничен контрол на качеството на продукцията от внос и за износ). На всички е известно - допълва той - че дори и най-големият специалист в дадена област не може да оцени само с оглед целия диапазон от стоки. Необходима е конкретна проверка на цялата документация, съпровождаща стоката - декларация за съответствие, анализни свидетелства, доклади от изпитвания, сертификати за безопасност... А ако възникне съмнение в документите - и вземане на представителна проба от компетентен орган и предоставянето й в акредитирана изпитвателна лаборатория.


По силите ли е всичко това само на митническите служители? Познават ли митничарите достатъчно добре задължителните документи, съпътстващи стоката, за да ги проверяват и да откриват, да речем, нередно издадени сертификати?


Липсата на сътрудничество между стандартизатори и митници не е нов проблем. Както сподели служителка от Държавната агенция по стандартизация и метрология, митниците проявявали незаинтересованост и надменност към представителите на останалите служби, намиращи се на границата. И то независимо от факта, че преди две години България ратифицира Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоки, която дефинира задължителното наличие на всички изброени по-горе контроли.


На практика стана това, което митниците отдавна искаха - никой да не им се пречка на границата. Сега ако митничарят се усъмни, праща търговеца при представителя на Главна дирекция Надзор на пазара за вземане на представителна проба и изпращането й за изследване. Твърди се, че митничарите лесно се справяли с по-опърничавите търговци, задавайки им въпроса: Да те пратя ли на стандартизацията? Което означавало да те мотат два-три дни, за което ще си платиш, а и ще понесеш загуби. Не дай, Боже, пък стоката ти наистина да е некачествена.


Всичко опира до пари - заяви пред репортер на БАНКЕРЪ председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология Цоньо Ботев. - Изместихме служителите от границите в наши сгради, защото, първо, според закона вече не трябва да стоим на границите, и второ, за да пестим от наем. На всеки граничен пункт досега плащахме по 200-300 лева. А поради намалелия брой проверки по границите от Нова година насам намаляха и нашите собствени приходи.


Взетите от 1 януари досега проби са многократно по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Независимо че минаващият през границите поток от стоки е останал непроменен. От 8.1 млн. лв. през 1999 г. собствените приходи на агенцията от проверки през тази година са заковани на 1.8 млн. лева. Както вървят нещата обаче, отсега е ясно, че и толкова няма да направим - категоричен е Цоньо Ботев.


В интерес на истината, няма нищо лошо в намерението държавата да спре да се занимава с контрола върху спазването на стандартите и качеството на стоките и да се съсредоточи върху недопускането на пазара на продукти, които са некачествени и опасни за потребителите. На Запад качеството на стоките отдавна е въпрос само на производителите и потребителите. Но за да стане това и у нас, Министерският съвет трябва да одобри 22 наредби към Закона за техническите изисквания към продуктите. Двадесет и една от наредбите ще бъдат конкретни за отделен вид стока. Общото е, че всички те са потенциално опасни и преди пускането им на пазара задължително се маркират със знака за безопасност на Европейския съюз СЕ. За да заработи законът обаче, най-напред ще бъдат подготвени и приети най-необходимите наредби - за електромагнитната съвместимост, за строителните продукти, за подемните съоръжения, газовите уредби и пр. По-маловажните наредби, като тази за изискванията за плавателните съдове за отдих, ще бъдат приети последни.


Със специална наредба правителството ще определи и графичната маркировка, която задължително ще се поставя на безопасните стоки в преходния период, докато България бъде приета в ЕС. Засега като работен вариант се предлага маркировката да е ОС, което означава оценка на съответствието.


Очаква се първите наредби да бъдат приети и да влязат в сила от 1 юли тази година, а знакът ОС - от 1 януари 2001 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във