Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАБИНЕТЪТ СЕ ВПУСНА В ГОЛЯМО ИНВЕСТИЦИОННО ПРИКЛЮЧЕНИЕ

Икономическо чудо възнамерява да извърши правителството през следващите три години. И за целта ще мобилизира над 9.8 млрд. щ. долара. Поне такъв е финансовият израз на дискутираната от месец насам инвестиционна програма, която на 16 юли бе приета и от Министерския съвет. Общата сума, залегнала в нея удря като с чук по главата. Планираните инвестиции са равни на външния дълг на държавата и откъде ще дойдат такива пари у нас, не могат да кажат дори и по-посветените в тайните на българската икономика. Въпросът е актуален, като се има предвид и скоростта, с която чуждестранните капитали навлизат в България.


Формалният отговор очевидно се крие в тухлата от над 400 страници, наречена Средносрочна инвестиционна програма. Тя е съставена изцяло от таблици и диаграми, в които всяко едно от министерствата и ведомствата е изложило вижданията си за вложения в отделните сектори и производства по 574 проекта. Първоначалната им обща сума е била 12.3 млрд. щ. долара, но след допълнително оглеждане и уточнения се е стигнало до по-скромните 9.8 млрд. щ. долара.


на стр.2


Някой би казал, че това е една твърде амбициозна програма. Ние смятаме, че това е минималната възможна програма за инвестиции в България през следващите три и половина години - заяви финансовият министър Муравей Радев.


Премиерът Иван Костов пък уточни пред депутатите в парламента, че над 6 млрд. щ. долара от планираните средства ще бъдат осигурени от бюджета и извънбюджетните фондове, от инвестиции на държавните дружества, от държавногарантирани заеми и от банкови кредити. Всъщност точната сума е 6.5 млрд. щ. долара и около 3.9 млрд. от тях трябва да бъдат предоставени до края на 2001 година. Останалите пари ще се влагат в различни проекти и след първата година на новия век. Такива са например проектите на БДЖ, за които ще са необходими общо 400 млн. щ. долара и е планирано да се дадат от държавния бюджет. Като цяло през следващите три и половина години бюджетът се ангажира да отдели 1.34 млрд. щ. долара, а след тях още 900 млн. щ. долара. Бюджетните субсидии ще започнат още през тази година, но с твърде сивите на общия фон 181 млн. щ. долара. Освен това ще се предоставят държавни гаранции за около 212.4 млн. щ. долара кредити. Изпълнението на тези ангажименти вече започна. Преди три седмици кабинетът одобри споразумението за заем от Япония в размер на 14.3 млрд. йени (около 140 млн. щ. долара). Очаква се до края на месеца той да бъде ратифициран от парламента. С този държавногарантиран кредит ще се финансира разширението на пристанище Бургас. Проектът е залегнал в средносрочната инвестиционна програма на правителството.


Част от нея е и изграждането на отделни отсечки от транснационалните магистрали. За осъществяването на проекта България - гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа са необходими 95 млн. ЕCU. Около 55 млн. от тях трябва да се осигурят от нашата държава и от програмата ФАР. За останалите 40 млн. ЕCU (около 52 млн. щ. долара) е сключен договор за кредит с Европейската инвестиционна банка. Той ще се погасява за срок от 20 години при лихва от 2.7 процента.


Третият наскоро сключен заем бе със Световната банка за 16 млн. щ. долара.


Явно през тази година правителството ще изпълни инвестиционните си планове по линията на бюджетните средства и на държавногарантираните заеми. Колкото и мудно да върви приватизацията и привличането на частни чуждестранни капитали, и по тази линия държавата ще набере предвидените 350 млн. щ. долара. Единствената въпросителна е дали до края на 1998 г. държавните фирми ще успеят от собствения си джоб да осигурят планираните 484.8 млн. щ. долара.


Големият напън за доказване на състоятелността на тригодишната инвестиционна програма започва от следващата година. Тогава бюджетът ще трябва да инвестира 361.7 млн. щ. долара, а от кредити да дойдат 472 млн. щ. долара. За тогава е набелязано и осъществяването на най-големите проекти - доизграждането на магистрала Тракия ще струва над 460 млн. щ. долара, а около 360 млн. щ. долара ще са необходими за магистрала Черно море.


В рамките на три години АЕЦ Козлодуй ще погълне инвестиции за 450 млн. щ. долара, а новите мощности само в Марица-изток 1 - до 600 млн. щ. долара. По думите на вицепремиера Евгений Бакърджиев около 90% от планираните в програмата инвестиции ще отидат в енергетиката и инфраструктурата.


В рамките на трите години за земеделието са планирани 87 млн. щ. долара. Част от парите ще се използват за изграждането на големи хидромелиоративни обекти, за производство на български хидрометеорологичен радиолокатор, за нови полигони за борба с градушките и за ремонт и строителство на нови зърнобази и зърносушилни.


Инвестиционната програма е основният лост, с който правителството се надява да премести напред грохналата ни икономика и да постигне планираните 4.5-5% годишен ръст на брутния вътрешен продукт. Неслучайно за една голяма част от планираните инвестиции (5.9 млрд. щ. долара) се разчита на приватизацията. Цялото това амбициозно намерение обаче може да бъде провалено от скандалите именно в приватизацията, от излишната бюрократщина и от налагането на лични и корпоративни интереси. Подобни нашенски истории са в състояние да отблъснат и малкото чуждестранни капитали, престрашили се да инвестират у нас. А никой, колкото и да е демократичен, не може вечно да виси на врата на международните финансови институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във