Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАБИНЕТЪТ МАТЕРИАЛИЗИРА ПРИВАТИЗАЦИОННАТА СИ СТРАТЕГИЯ

След продължителен процес на съгласуване между различните заинтересовани ведомства Министерският съвет най-после прие дългоочакваните промени в Закона за приватизация. По-точно е да се каже прие по принцип, защото някои важни въпроси ще бъдат уточнени в движение, преди проектът да бъде внесен в Народното събрание. Това пък създава несигурност както сред местните, така и сред чуждестранните инвеститори. Голяма част от промените в Закона за приватизация са свързани с


новата вълна на боновото раздържавяване


След влизането им в сила, което вероятно ще стане през януари 1998 г., всеки пълнолетен български гражданин ще получи инвестиционни бонове с номинал 250 хил. лева. Според експерти от Министерския съвет общата стойност на емисията ще отговоря на 8-9% от държавните активи след преоценката на предприятията. Ако се допусне, че средният коефициент на преоценка на активите е 30, излиза, че покупателната сила на един талон (новото име на боновите книжки) е три пъти по-малка, отколкото при първата вълна на масовата приватизация. За регистрация на боновете и придобитите срещу тях акции отново ще се използват структурите, създадени от Центъра за масова приватизация и Български пощи. Разликата е, че няма да има конкретни срокове за получаване на боновете. Целта, според управляващите, е да се избягнат опашките пред регистрационните бюра. Боновете ще се получават срещу 5000 лв., като някои категории социално слаби лица ще ги купят срещу 1000 лева. Още по 1000 лв. ще дават гражданите при подаване на заявка за участие в централизираните търгове.


Допълнителни бонове ще получат лица, които имат право на компенсация по различни реституционни закони. Все още обаче не е уточнен начинът за оценка на бившите имоти, а поради това - и редът за получаване на боновете. Обсъжда се и вариант боновете, които не са ползвани в първия кръг на масовата приватизация, да бъдат записани по новите сметки на своите притежатели.


Три начина за използване на боновете


се предвиждат в промените на приватизационния закон.


Първият е техните собственици да играят на търгове за придобиване на отделни държавни активи или на обособени части от предприятия. Те ще имат богат избор, тъй като в момента много държавни фирми се освобождават от излишна собственост, за да покрият текущите си плащания.


Вторият начин е работници и мениджъри да основат дружество за приватизация и да играят заедно за пакет акции от своето предприятие по познатия досега ред. Това означава, че срещу един инвестиционен бон те ще придобият собственост, оценена на два лева. Последната възможност за участниците в боновото раздържавяване е да се включат в централизираните търгове, организирани от Центъра за масова приватизация. Те ще се провеждат всеки месец, като предварително ще се обнародва списъкът на предлаганите пакети от акции и информация за предприятията. Важно е да се отбележи, че при всеки от предлаганите модели инвеститорите могат да допълнят боновия си ресурс с левове или пък да участват само с пари в брой.


От следващата година на фондовия пазар ще излязат две нови категории играчи -


инвестиционните посредници и пенсионните фондове


Пенсионните компании ще набират инвестиционни бонове от гражданите срещу гаранции за отпускане на допълнителна пенсия. Тези дружества ще имат право да участват на централизираните търгове и да формират портфейли от корпоративни ценни книжа. Държавата дава сериозна преференция както за пенсионноосигурителните компании, така и за гражданите, които им се доверят. Пенсионният фонд ще може да придобива книжа с пазарна цена два лева срещу инвестиционен бон на стойност един лев.


Паралелно с промените в Закона за приватизация трябва да бъде приет и новият закон за доброволното пенсионно осигуряване. Именно там ще бъдат очертани правата на пенсионните фондове за участие в приватизацията и записани гаранциите за боновите инвеститори, които са им оказали доверие.


Лицензираните инвестиционни посредници ще получават пълномощия от гражданите да играят на търговете за тяхна сметка. Посредниците обаче не придобиват право на собственост нито върху боновете, нито върху придобитите акции. Брокерите, разбира се, могат да изкупят корпоративните книжа на по-късен етап. Според експерти от бранша договорите за упълномощаване могат да се преобразуват по-късно и в договори за доверително управление на придобитите акции, ако, разбира се, инвеститорите са доволни от своя брокер. Освен това промяната отваря вратичка и за създаване на различни инвестиционни схеми, подобни на взаимните фондове, които ще се управляват от лицензирани инвестиционни посредници. Все още не е ясно дали на инвестиционните дружества от отворен тип ще бъде разрешено да привличат бонове. По този начин ще се преструктурират част от действащите приватизационни фондове. Според запознати обаче има голяма вероятност бившите приватизационни дружества да останат вън от играта.


Други важни промени


в Закона за приватизация са свързани с уреждането на някои висящи проблеми, натрупани през последните месеци.


По предложение на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи средствата от продажба на имоти и на акции от дружества, които са собственост на двете ведомства, ще отиват съответно във фонд Отбрана и фонд Ред и сигурност. Така, според вицепремиера Александър Божков, МВР и МО ще имат стимул да се освобождават от излишни активи.


До три месеца след влизане в сила на промените


приватизационните фондове ще трябва да се преструктурират


Техните акционери трябва да решат дали фондът ще стане холдинг, или инвестиционно дружество от отворен тип. Според Александър Божков Комисията по ценните книжа ще уреди дейността им в междинния период и реда за преструктурирането им така, че да бъдат защитени дребните акционери. Не е ясно дали на приватизационните фондове ще се разреши да се разделят на две, за да използват предимствата и на двете нови форми на съществуване.


Ще бъде решен генерално и


проблемът с винкулираните акции


на дружествата от масовата приватизация. Според началника на отдел Структурна реформа към Министерския съвет Димитър Бъчваров за определен период те трябва да се смятат за публични дружества и акциите им да се търгуват свободно на борсата и на извънборсовия пазар. След изтичането на неизвестния все още законов срок мажоритарният собственик може да направи търгово предложение на дребните акционери и като изкупи книжата им, да затвори дружеството. Тепърва обаче ще се уточнява редът за отправяне на предложението и минималната цена, по която ще се изкупуват акциите. Вероятно тя ще се определя на база на борсовите котировки, но трябва да мине доста време, преди на БФБ да се установят равновесни пазарни цени.


Първите впечатления на


чуждестранните инвеститори


бяха, че предложената схема за масова приватизация е твърде усложнена и непрозрачна. Те смятат, че прекалено голямото разнообразие от приватизационни методи и инструменти, съчетано с липса на яснота как ще се продават конкретните дружества, ще затрудни изграждането на общи инвестиционни стратегии за България. Тяхната препоръка е правителството час по-скоро да направи конкретни списъци не само за пуловата приватизация, но и за масовата, и за разпродажбите, които ще стават чрез фондовата борса. Портфейлните инвеститори пък се учудват, че при централизираните търгове ще се разиграе два пъти по-малко държавна собственост, отколкото при първата вълна на боновото раздържавяване. Тогава бяха пуснати 10% процента от държавните активи. По този начин се намалява ликвидността на вторичния борсов пазар.


Иначе представителите на инвестиционни банки и международни консултантски фирми са доволни, че ще могат да посредничат при т. нар. пулова приватизация. Чрез нея с помощта на финансови консултанти ще се продават групи от предприятия, обособени по отраслов признак. Същите играчи ще се включат с желание и при покупката на държавни акции на борсата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във