Банкеръ Weekly

Общество и политика

КАБИНЕТА ГО ГРОЗИ ЕСТЕСТВЕН ПОДБОР

Когато правителствата твърде често се сменят, народите скъпо плащат за тяхното обучение, разклаща пръст към припряните Пиер Буаст. На нашия народ обаче му писна от подобни разхищения. А още по-добрата новина е, че на никого вече не му стиска да се кипри за ново правителство. Не заради тежката зима или местните избори, нито заради трудоемките месеци след Прага, Порто и Копенхаген. Причината е в страха и паниката сред опозицията. Докато Костов беше вдигнал високо летвата, Симеон така я запокити, че се не видя.И БСП, и СДС ги мъчи усещането за неяснота и неадекватност към управленския подход на царя. Изпуснали са бримката и не знаят как да я уловят. Или още по-образно казано - държавният компютър е със сменен харддиск и работи с качествено нов софтуер. А старата политическа класа и количествено, и посмъртно няма шанс да се ограмоти за работа с него.Симеон вече показа една своя трайна черта - първичен индивидуализъм. Не желае и не обича да делегира права и да пуска информация. Умее да отвръща на всеки удар, освен на слънчевия. Близките му не крият, че е уан-мен-шоу и трудно формира екип. Аз ще бъда собственият си цензор, ако установя, че съм сгрешил - това пък е любимата му фраза от Еразъм Ротердамски. И в резултат на това наблюдавахме как изхвърчаха от постовете си Стоян Ганев, Любка Качакова, Емил Димитров, Ганчо Карабаджаков и Костадин Паскалев. На последния му повлия естественият подбор. Както се казва - реката изхвърля на брега кривото дърво, а правите отнася.Симеон добре владее и една умела тактика - да изнервя политическия си опонент и да поднася изненади. Днес никой не е сигурен в уверенията му, че няма да има нито персонални, нито структурни промени в кабинета. Все пак, ако си размърдаме мозъците, бихме могли да открием реални основания за подобни промени. Като имаме предвид предстоящите събития в Прага и в Копенхаген, а и евентуалната война срещу Ирак, сякаш по-очаквани стават структурните промени във властта. За тях нижат свои предположения и НДСВ, и ДПС, и отбитият Паскалев, и говорителят Димитър Цонев. През лятото Софиянски дори връчи писмен вариант за нова кабинетна архитектура на самия премиер. Премиерът пък отвърна, че идеята е интересна (не се разбра дали, както винаги, не вложи в тази фраза смисъла глупава) и загадъчно допълни: Да видим как това ще оптимизира управлението и как подмяната на един човек в даден момент ще послужи за нещо.Обективно погледнато, НАТО, ЕС, сигурността на Балканския регион са достатъчни основания за евентуална промяна в структурата на МС. Дори можем да кажем, че кабинетът го очаква смяна на полаТолкова е силен натискът на външните обстоятелства. От едната страна е глобализацията и съответните наднационални институции и закони. Често гостуващият на България проф. Зигмунд Бауман например пояснява, че идеята е националната държава да се облекчи и разхлаби, като се превърне в обикновена служба за вътрешен ред и сигурност. Това, от което се нуждаят мегакомпаниите. А на националното правителство му остава само да администрира проблемите от тяхно име. Същото обясняват от МВФ и Световната банка - местното правителство трябва да е гостоприемно и да създава комфорт за глобалния бизнес.От друга страна, натискът идва от идеала на ЕС, както го дефинира пред телевизия ВВС българският премиер: да представлява европейски център на икономическа мощ като противотежест на много мощна източна или американска икономика. Ако се разровим в новите писания на Шимон Перес например, ще открием схемата на трите вида нови икономики, стълбове на европейската мощ. Първата е глобалната, основаваща се на телекомуникациите и ИНТЕРНЕТ. Втората е регионалната и в нея вземат участие сигурността, инфраструктурата, туризмът и екологията. В третата - националната, влизат социалните и здравните грижи, образованието, културата и селското стопанство. Почти по тази схема изложи регионалните ни приоритети Симеон на Инвестиционния форум за Югоизточна Европа през октомври в София: енергетика, транспортна инфраструктура и интегрирани финансови системи.За финансите глобалните стратези са се изказали отделно. Същият проф. Бауман пише, че единствената икономическа задача на правителството вече е да осигурява уравновесен бюджет с цел подкрепа на бизнеса и защита на населението от пазарна анархия. Идеята е да се поддържа Министерството на финансите, но да се премахне Министерството на икономиката, понеже макроикономическото управление ще бъде с наддържавен субект. И как да не ръкопляскаме на Костадин Паскалев, който пусна мълвата, че се гласи закриване на целия МС а остава само Министерството на финансите.Така е, но не съвсем. Министерство на икономиката няма да има, но плановете са да се раздели поне на две - на туризма и на външната търговия. Тук по-силни аплодисменти заслужава Софиянски, който улучи в целта: Министерството на икономиката трябва да се закрие - при частна собственост не можеш да управляваш икономиката, а трябва само да й създаваш условия.Изменение очаква и Министерството на транспорта. Единият вариант е, както в стария виц, да се раздели на министерство на пътищата за отиване и министерство на пътищата за връщане. По-реалистичният вариант е да се нарече Министерство на телекомуникациите, което Алвин Тофлър посочи за министерството на ХХI век. И никак не е случайно, че Пламен Петров е мениджър и лидер в сферата на телекомуникациите, а заместникът му Николай Николов - в софтуерния бранш.По логиката на глобалните стратези Министерството на отбраната подлежи на сериозна ревизия. Например да му се смени името - ако преди десетилетия се е наричало Министерство на войната, то утре трябва да бъде на сигурността. САЩ вече обсъждат идеята за свое Министерство за сигурността на Отечеството. Отскоро появилата се идея за Министерство за маркетинга и рекламата на България звучи доста разточително. Пък и старите са казали: чесънът и с розова вода да го напръскаш, няма да замирише по-хубаво.Посочените структурни промени във властта отдавна не са само на хартия. За Симеон това не е новина, тъй като още през юли Испания сериозно преобрази клетките в своя кабинет, но без персонални промени.У нас обаче без смяна на министри няма да минем. Прав е Соломон Паси със забележката, че конете не се сменят по време на състезание. Но всички помним заканите на Симеон в речта му при откриването на новия политически сезон - тогава премиерът отсече: една година е достатъчна за навлизане в политическата проблематика. А то вече не можеше и да се крие, понеже, по думите на Франклин, в реките и в лошите правителства отгоре плува най-лекото.Какво ли не опитва царят. Приложи тактиката на неформалните сбирки, осчетоводявани като семинари. Притеснен от дебилността на някои министри, започна да ги привиква ту в Бояна, ту в Боровец, в Хисаря или Кърджали. Другото обаче - агресивността, некомпетентността и неекипността изобщо не могат да се скрият. Нали работата с хора не е като с числа - сборът от нули дава страшно число! Има моменти, когато човек започва да си мисли дали може да изпълни това, което се иска от него - оплака се наскоро министър Калчев, готов да последва бунтаря Паскалев.Изобщо, проблемът и на министрите, и на депутатите във взаимодействието им със Симеон се крие в техните предразсъдъци, предубеденост към нечистата същност на премиера или пък в несходството на парадигмите. Положението много прилича на онова с Метерних, който се оплакал на император Александър I, че трудно работи с руския външен министър: Той не ме разбира!, казал австрийският първи министър. - Защото винаги смята, че имаш скрити мисли - бил отговорът на Александър.Колкото до несходствата в парадигмите, вече и на кандидат-студентите в УНСС им е ясно, че на държавата й трябват мениджъри и ученолюбиви политици. Както се изрази Шимон Перес, днес мизата за участие в клуба на управляващите е силата на мозъка и непрекъснатото образование. Мениджъри трябва да бъдат и кметовете, а не само готованковци и лапачи, както ги наричат хората. Много е чудно как преуспяват и не роптаят кметовете на Севлиево или Банско, а останалите мрънкат. Кмет ли? - изръмжа преди време Ахмед Доган. - Кметът трябва да носи поне 10 млн. лв. инвестиции! Ако не влязат в парадигмата на кабинета, да се признаят за негодни. А наесен на местните избори ще бъдат изместени от предприемчиви и изобретателни дипломирани мениджъри. По силата на естествения подбор.Има и друг проблем. Мрънкането или изявеният ропот срещу кабинета идват от всички страни - не само от опозиционните партии, а и от президента, от синдикати, от работодатели, дори от своите в НДСВ. Оптимистът тук ще каже: държавникът е политик, който стои изправен именно поради еднаквия натиск от всички страни. Но за реалиста тук има нещо нередно, нещо ненаблюдавано до днес.Иноваторската политика на кабинета го е дръпнала толкова напред, че за нас става все по-виртуален или неразпознаваем като травестит. Само председателят на Европейския парламент Патрик Кокс предположи: Вие сте новото поколение на Преображението. А цялата ни политическа класа все повече прилича на онази безлична и нагла в невежеството си шаячена интелигенция, описана от Цветан Стоянов: Всичко им е ясно на тях. Те са насочили като пика своята диплома - мен народът ме е изучил! Но не на народа са деца те, а на обстоятелствата; пяната на преходното време, нечистотията на големия разлив. А когато задуха великденският вятър, ще се изпъчат: Ние воювахме за този ден, нищо че мушкахме другаде.ТПС: Симеон ще сменя министри когато и както реши. И по целесъобразност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във