Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЖОЗЕ БАРОЗУ РУШИ ТРАДИЦИИ В БРЮКСЕЛ

Новоизбраният председател на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу наруши поне една от най-типичните традиции в политическия бит на Брюксел - светостта на лятната почивка. Такава очевидно не се очертава поне до 19 август, когато се очаква списъкът с новите еврокомисари да е не само официално попълнен, но и договорен. Дотогава задкулисната дипломация на европейската политика ще продължи да работи на бързи обороти. В този момент е сигурно само, че Барозу, който ще встъпи в длъжност на 1 ноември, е на път да промени и типичното лице на комисията. В бъдещия екип от комисари се очаква една трета да бъдат жени, за разлика от традиционно преобладаващото досега мъжко присъствие. Моментът е решаващ за политическия старт на Жозе Барозу, защото той трябва да се справи с най-трудното в европейската политика - консенсуса. Европейските анализатори все още гадаят каква е или ще е политическата философия на бившия португалски министър-председател, но вече разпознаха в него тактика. Жозе Барозу даде много ясно да се разбере, че няма намерение да подчинява решенията си на натиска от големите страни членки. Тази много амбициозна заявка беше поднесена неотдавна пред депутатите от Европейския парламент, които според анализаторите са искали да чуят точно това. Барозу например създаде голямо напрежение преди всичко в Германия, след като обяви, че в екипа му няма да има суперкомисар. Пред Европейския парламент в края на юли той каза, че няма да има комисар от първа или втора класа в една комисия, чието председателство имам аз. Едва ли обаче някой, даже средно запознат с политическата природа на Брюксел, ще изпадне в такава наивност, че да си представи как председателят на комисията ще бъде оставен да работи необезпокояван в стерилна обстановка и далеч от мисълта, че комисарите не се избират, за да защитават националните интереси. Така е например с казуса Гюнтер Ферхойген, след като Германия многократно и ултимативно поиска от Барозу ключов пост в комисията за опитния и успешен комисар по разширяването Ферхойген.На Жозе Мануел Дурау Барозу се падна за първи път да направи екип от двадесет и четири комисари само сто дни след историческото разширяване на Европейския съюз с десет нови страни и след изборите за Европейски парламент. Наблюдателите на европейската политика действително са много любопитни как от досегашните деветнадесет ресора ще се появят двадесет и четири. Ресорите, за които досега отговаряха комисарите, създадоха достатъчно консерватизъм и здрави навици в разпределението на интересите на отделните страни, както тук умилително наричат националния егоизъм. Сега ще бъде още по-трудно да се слага границата между финансовата, енергийната, търговската или аграрната политика. Второ, от това дали ще успее още в началото да съчетае влиянието на страните членки или, иначе казано, как ще разпредели властта в бъдещото европейско правителство, ще зависи кариерата му на председател на комисията. Експерти от Центъра за европейски реформи в Лондон сполучливо напомниха, че един от проблемите на комисията Проди е била прекалената независимост на отделните комисари. Моментът е важен обаче не само за новия председател, но и за Европейския съюз като цяло. Все още поне три екзистенциални въпроса мъчат европейската политика, независимо от направената голяма крачка с разширяването и независимо от напредъка с проекта за Европейска конституция. Как политически да се ръководи един разширен Европейски съюз и как съответно да изглежда неговата изпълнителна власт - Европейската комисия. Как една силна Европейска комисия може да бъде контролирана от Европейския парламент? И в крайна сметка какво е от компетенциите на отделните държави и какво на Европейския съюз като цяло? Освен тези глобални въпроси пред Брюксел има и поне две актуални и много невралгични теми за близките месеци - разпределението на милиардите в европейската каса за времето от 2007 до 2013 г., сиреч приемането на бюджета и започването на преговори покрай европейската кандидатура на Турция. Трудностите пред Барозу идват не само от натиска на Германия, Франция и Великобритания, които няма как да не искат да запазят влиянието си в най-важния ресор - икономическата политика. Още от създаването на Европейската общност икономическата политика е тази, от която произтича значимостта на постовете в еврокомисията. Нейното значение се разбира от само себе си, защото, както сполучливо се твърди в един коментар на германския вестник Франкфуртер алгемайне цайтунг, в действителност независимо от опитите на Европейския съюз да има обща външна политика и политика за сигурност, той си остава преди всичко икономическа общност. При това ситуацията сега е съвършено различна. Берлин, Париж, Лондон, Мадрид и Рим ще имат в изпълнителната власт на Европейския съюз само по един комисар вместо по двама, както беше досега. Освен това новата комисия се очертава като тим от звезди. Прави силно впечатление, че сред предложените комисари за първи път има най-много бивши министър-председатели, както и бивши външни или финансови министри, които са много доверени на сегашните държавни и правителствени ръководители на своите страни. Не трябва да се подценява и още един факт. Новоприетите десет държави от Централна и Източна Европа направиха задачата на Барозу още по-трудна. Те предложиха възможно най-опитните си политици. Голямата проверка за единството на Европейския съюз и за равноправието между севера и юга на Европейския съюз, между стари и нови, ще настъпи съвсем скоро, когато ще се договарят големите пари в европейския бюджет. Холандия, която на 1 юли пое ротационното председателство на Европейския съюз, в момента се опитва да изясни докъде са възможни компромисите между тези, които повече ще дават, и тези, които повече ще получават.

Facebook logo
Бъдете с нас и във