Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЖИВОТЪТ НЕ ТЪРПИ ПОЛИТИЧЕСКИ СПРИНТЬОРИ

В продължение на няколко години след 1989-а българските политически сили и излъчените от тях власти се занимаваха с имитация на структурни промени в организацията на обществения живот. Колко точно бяха чисто идейните противоречия между тях и доколко суматохата обслужваше паралелното преразпределяне на богатствата на държавата е въпрос вече без особено значение. Но напоследък, под натиска на международните институции, се забелязва стремеж за истерично наваксване на пропуснатото, който сам по себе си е в състояние да доведе до също толкова плачевни резултати, колкото забавянето на реформите. Един от най-типичните (и най-страшните по евентуалните си последици) примери за това е реформата в здравеопазването.За десет години след 10 ноември в организацията на общественото здравеопазване не беше направено нищо. Унаследената соцсистема бавно агонизираше и се разпадаше, развитието на частното здравеопазване беше блокирано от всевъзможни нормативни и бюрократични пречки, ангажиментите на бюджета към здравеопазването прогресивно намаляваха. Като резултат появиха се позабравени епидемични болести, бум на туберкулозните заболявания, скъсяване на средната продължителност на живота, нарастване на детската смъртност, практическо ликвидиране на медицинската профилактика. С две думи - към традиционните недъзи на социалистическото здравеопазване се прибави нехайството на държавата, което, заедно с подценяването на лекарския труд, превърна достъпа до елементарни здравни грижи в тежък проблем за повечето от българските граждани.След това стартира реформата. Тя беше един належащ политически акт. Много се спори около това дали точно такава реформа е подходяща за българските условия, дали замислената система на социално здравеопазване може да се създаде успешно при този размер на здравноосигурителните вноски, дали по-високото заплащане на лекарския труд няма да е за сметка на пациентите и т.н. Според мен проблемът е другаде - в темпото на промените в организацията на здравното обслужване: десетгодишното политическо скудоумие и държавно нехайство в това отношение не може да бъде компенсирано с ускорено внедряване в бюрократично определени срокове, без обществото да е детайлно подготвено за промените.Като резултат - още със старта на реформата в доболничната помощ възникна хаос и объркване и сред лекарите, и сред пациентите, който е с тенденция да нараства, вместо да намалява. Верността на това съждение стана още по-ясна, след като стартира и реформата в болничната помощ. В момента според социологически проучвания, една шеста от българите не знаят, че спешната медицинска помощ продължава да е безплатна, над половината не са наясно как могат да потърсят болнично лечение, ако им се наложи, едно огромно мнозинство от пациентите не си знае правата. Появи се всеобщ страх от промените и масова носталгия по социалистическото здравеопазване. Изключително бързо нараства интересът към нетрадиционната медицина, от който се възползват не само доказани лечители, но и всевъзможни шарлатани, при липсата на какъвто и да е ефективен обществен контрол върху тази дейност. Наистина, институцията на общопрактикуващите лекари лека-полека се утвърди и повечето пациенти имат доверие на своя общопрактикуващ лекар, но има множество проблеми, свързани с тяхната квалификация, с липсата на всякаква профилактична дейност, на каквато пациентите на книга имат право, с достъпа до специализирана доболнична помощ. В болниците положението е още по-тежко, като редом с тежките им финансови проблеми, липсата на хигиена, медикаменти и храна, във все по-тежък проблем се превръща корупцията при болничната помощ, особено когато става дума за хирургически услуги и манипулации.Съществува риск всички новопоявили се проблеми в здравната система да се припишат от общественото мнение на самата реформа и да се стоварят като бумеранг върху главите на нейните агенти Това означава не само че ще се заплати огромна политическа цена - българската политическа класа някак все не успява да се отърси от илюзията за собствената си незаменимост, поради което, вместо да мисли отрано, плаче постфактум. Проблемът е, че техниките за справяне с аварийни ситуации могат да доведат до реставрация на елементи от старата система.Защо мисля, че проблемът е в темпото на реформата? Първо, беше силно подценен проблемът за информационната подготовка на населението. Става дума за здраве и живот и по отношение на тези проблеми във всяко общество са съществували рутинни всекидневни практики за справяне със здравните проблеми. Благодарение на реформата отговорът на въпроса какво да правя, когато имам здравен проблем стана неясен за милиони българи. Още при приемането на закона, който регламентира здравната реформа такава, каквато е, политиците действаха в типично егоистиния си стил. Сиреч, оставиха структурите, които предстоеше да провеждат техните политически решения, да се справят и с публичното им разяснение. Само че чиновник политически задачи не ще, пък и не може да решава. Обстоятелството, че всеки човек би могъл да се информира сам, не променя факта, че промените тръгнаха без всеки да е реално информиран. Когато става дума за толкова деликатна сфера от живота на хората, промяната трябва да е забранена, преди да бъде детайлно изяснена на всички. Към момента 2% от населението смята че знае достатъчно за реформата в здравеопазването, фактически добре информирани са само медицинските мениджъри, даже не и лекарите.Всъщност от самото начало е било ясно, че информационната кампания трябва да предшества внедряването много по-дълго време, отколкото това се случи на практика. Но по стар бюрократичен обичай (за политиците казах) никой не е обърнал внимание на това обстоятелство. Объркването и неяснотата са една от основните причини и за корупционните практики, защото в момента е изключително лесно пациентите да бъдат недобросъвестно манипулирани.Вторият основен проблем, свързан с темпото на реформата, касае преди всичко болничната помощ. Тъй като е далече по-скъпа от доболничната, тя в много по-голяма степен зависи от ангажиментите на държавата. Отсега се вижда, че скоростта, с която бюджетът се отдръпва от финансирането на болничната помощ, надхвърля възможностите на болниците да оцелеят. Теоретически има три варианта: или тази скорост да бъде забавена, или да се увеличи размерът на здравноосигурителните вноски, или хаосът в болничното обслужване да нараства неконтролируемо. Страхувам се, че само първият от тези варианти е обществено и политически оправдан и приемлив.Напрежението в системата на здравеопазването могат да достигнат критична и разрушителна точка, ако властите продължат да се отнасят с безразличие към натрупаните проблеми. Според мен, единственият изход е в навременната корекция на сроковете за осъществяване на реформата и запазването поне на сегашното равнище на ангажиране на бюджета за няколко години. Иначе реформата няма да успее, а утехата, че нейният провал ще е провал и за нейните изпълнители, е твърде слаба.Но това не е въпрос, който здравноосигурителната каса може да реши сама и на своя глава. Проблемът с реформата в здравеопазването, а и самото здравеопазване винаги и навсякъде е политически. Веднъж вече политиците абдикираха от здравеопазването - първо, като не предприеха нищо, второ - като го предприеха по системата бягайте да бягаме. След като си изгласуваха закона. Сега корекцията е въпрос, който чака отговор от парламента и правителството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във