Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЖЕРТВИ В ИМЕТО НА ВЛАСТТА

Най-важното събитие за 2003-а, което във всички партийни централи очакваха със затаен дъх - местните избори, отвори очите на политиците както вляво, така и вдясно. И доказа за пореден път, че следващите управляващи няма да са просто БСП или СДС. И на двете основни партии ще им е нужна по-широка основа, което ги поставя пред изпитанието да се откажат от част от собствените си амбиции. И да ги споделят с по-малки другарчета. Безспорно много по-дълъг и тежък се очертава да бъде този процес за десните политически сили. Две години и половина след последните парламентарни избори те продължават да се намират почти в насипно състояние, но през изминалата година най-после беше поставено началото и на обратния процес. По време на местния вот лидерът на най-голямата политическа сила вдясно СДС - Надежда Михайлова, отвори пътя към дясното обединение. Тя подкрепи на втория тур на изборите в столицата лидера на Съюза на свободните демократи Стефан Софиянски. Същия политик, който не толкова отдавна бившият шеф на сините Иван Костов окачестви с, меко казано, неласкави епитети. Но тъй като раздробяването на десните сили ги поставя в по-неизгодна позиция спрямо конкурентите им за властта, партийните лидери, принудени от обстоятелствата, най-после разбраха, че нямат друг избор освен да потърсят пътя един към друг. Не са много хората в СДС, които обвиняват Надежда Михайлова за решението й да подкрепи Софиянски, но пък оттук нататък започнаха и проблемите. Сформираната в Столичния общински съвет коалиция между СДС, ССД и Гергьовден - БЗНС-НС и ДП, която трябваше да постави началото на дясното обединение в национален мащаб, беше застрашена от разпад още в зародиш. Въпреки че бурята покрай историята със Софийски имоти отмина, никой не се съмнява, че това е само началото на конфликтите. Защото вдясно голямата битка тепърва предстои. Лидерите на десните формации трябва да си изяснят кой кой е в идейната и политическата им територия, кой води парада и кой с кого може да се съюзи. По всичко личи, че предстоящата 2004 г. ще бъде решаваща в това отношение. Въпросите не търпят отлагане, защото наближават следващите парламентарни избори (редовните трябва да бъдат през 2005 година). През следващата година предстои да се избистри схемата на дясната коалиция - тази коалиция, която би могла да управлява след парламентарните избори. Няколко субекта се опитват да се впишат в нея. Освен СДС и партията на Стефан Софиянски това е и новосформираната коалиция между партиите на Любен Дилов-син, Анастасия Мозер и Александър Праматарски. Независимо дали появилите се вече различия между тримата лидери ще се задълбочат, или ще се оформи коалиция в национален мащаб, трите организации имат известна електорална тежест и собствено място под слънцето. Първата предпоставка, за да продължи процесът на единение в дясното пространство обаче, е да се избистри бъдещето на най-голямата партия там - СДС. Различията между кръговете в синята централа вместо да се тушират, все повече се изострят. Процесът на прочистване на сините редици, започнал преди няколко години с отстраняването на хора като Христо Бисеров, Богомил Бонев, Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски, днес вече заплашва да разцепи твърдото ядро на партията. Изключването на разградския депутат Никола Николов от парламентарната група на ОДС неизбежно се отрази и на отношенията вътре в партията. На последната национална конференция на съюза той успя да вкара значителен брой свои хора в Националния съвет, а това е органът, който одобрява политиката на организацията и на практика тези хора подкрепиха Надежда Михайлова за председателския пост.От другата страна на барикадата стои бившият лидер на сините Иван Костов, който напоследък все повече се разграничава от официалната партийна политика. Нещо повече - Костов не само проговори, но и все повече атакува лидера на СДС Надежда Михайлова. Засега Михайлова се опитва да балансира между двете крайности, защото от това зависи политическото й бъдеще. И най-вече перспективите й на лидер на най-голямата партия вдясно, а оттук и на бъдещ премиер. Това крехко равновесие между силите в СДС обаче едва ли ще продължи безкрайно дълго и нищо чудно синята партия да се разпадне на съставните си части още в началото на следващата година. Евентуалното отцепване на кръга около Никола Николов няма да е основният проблем на Михайлова, защото това няма да раздели твърдото ядро на партията. Но ако от СДС излезе кръгът около Иван Костов, това автоматично ще превърне най-голямата организация вдясно в една от многото малки партии. И така битката ще се поведе от съвсем други изходни позиции - за мястото на водача в дясното пространство. До голяма степен на това разчита лидерът на ССД Стефан Софиянски, който след местните избори претендира, че ръководи едва ли не равен по тежест на СДС политически субект. А това подхранва допълнително амбицията му за премиерския пост, която и без друго никога не е секвала. На лидерите на левицата им е по-широко около врата. В БСП отдавна преживяха катаклизмите на вътрешнопартийното прочистване и вече гледат напред. Процесите на отцепване от БСП приключиха още в първите години на демокрацията. От близо седем години насам червената партия не е преживявала драматични вътрешни сътресения. Нещо повече - процесът на единение на левите партии, започнал преди три години, вече е необратим, убедени са лидерите вляво. Обединената левица преживя изпитанието на парламентарни, президентски и местни избори. И по всичко личи, че принципът на единение вляво работи - независимо дали става дума за формулата Коалиция за България, или за по-малкия субект Нова левица. През предстоящата 2004 г. обаче тепърва ще се изясни в каква посока ще продължи лявото обединение - дали партиите в Нова левица ще преминат към някакъв вид организационно единение, за което все повече настояват някои от участниците в коалицията, или различните виждания по темата ще стопират процеса.Разбирателството вляво все още е крехко и това е заплахата за левицата. Опасността пролича особено ясно на общинския вот, тъй като и този път в някои ключови общини левицата се яви разединена. Проблемите може да се задълбочат, когато дойде време да се редят листите за следващите парламентарни избори. Тъй като левите засега събират най-голям процент от общественото одобрение, и напливът от мераклии за следващия парламент в левите листи ще бъде голям.

Facebook logo
Бъдете с нас и във