Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЖЕНЕВСКИЯТ ОПИТ ЗА НОВ КЕМП ДЕЙВИД

Женева е едно от най-спокойните места в Европа. Швейцарският град край езерото познава много преговори и затова минава за емблема на тихата посредническа дипломация. За дипломатите Женева винаги е била символ на място, в което можеш да избягаш от реалностите на най-болезнения конфликт и поне за миг да си помислиш, че войната има алтернатива.Този път и Женева, и споразумението, което беше подписано там, бяха илюзорни, независимо че на церемонията присъстваха бившият американски президент Джими Картър, бившият президент на Полша Лех Валенса и чрез видеопослание - Нелсън Мандела. Може би за първи път в историята на дипломацията бе направен опит за частен договор, който да намери пътя за приключване на израело-палестинския конфликт. Преговарящите, които представляваха само себе си и не ангажираха правителствата, темата, разговорите, наблюдателите, журналистите и резултатите - всичко до последния детайл бе реално. То даже напомняше на срещите на върха от 90-те години на миналия век. Едва в края на сюжета на тази женевска инициатива се разбираше, че хората, фактите и събитията участват в една безпрецедентна... дипломатическа приказка, която невинно сбърка договор и предложение или поне също толкова невинно се превърна в конкретно доказателство за паралелния свят на пространството в ИНТЕРНЕТ. Там, където до реалността на международните отношения, дипломацията и политиката се мъдри и фикцията на евтините разсъждения за света и неговите конфликти.Началото на тази дипломатическа приказка, която определиха като романтична измислица и прекрасно отклонение от действителността, започва преди около две години и половина. А по каноните на политическия трилър естествено тайно и, разбира се, с подкрепата на Конфедерация Щвейцария, чиято дипломация е модел за всички, които се опитват успешно да посредничат в уреждането на някакъв конфликт. Йоси Бейлин, един бивш израелски министър на правосъдието, и Ясер Абед Рабо, един бивш палестински министър на информацията, съответно с цели екипи от над четиристотин умерени политици, учени, парламентаристи, интелектуалци и помощници, амбициозно се опитаха да докажат, че ако има достатъчно добронамереност, желание и търпение, израело-палестинският конфликт може да бъде решен. Двамата често се срещат по контролно-пропускателни пунктове или швейцарците им осигуряват срещи в чужбина. По това време палестинците трудно получаваха разрешение да влизат в Израел. Инициативата бе стартирана през януари 2001-ва, когато приключиха последните официални разговори между израелци и палестинци в египетския курорт Таба. Малко след това се случиха много неща. В изборите през 2001 г. Ариел Шарон спечели израелците и отне властта от ръцете на Ехуд Барак. Тогава все още най-големият терористичен акт срещу Америка не беше се случил, а първата война на ХХI век, войната срещу международния тероризъм не беше започнала. Философите казват, че номерът е да се поставят постижими цели, а не непременно да се търси победа. Доколко обаче представата за постигане на споразумение между израелци и палестинци, въплътена в Женевската инициатива, е една постижима цел, когато и от двете страни искат да получат всичко? Споразумението засяга стопроцентово всички рани на израело-палестинските отношения - от съществуването на две държави, през контрола на Ерусалим, до завръщането на бежанците и многонационалните сили, които да гарантират сигурността. Според авторите на неофициалния мирен план Йоси Бейлин и Ясер Абед Рабо споразумението представлява първият нагледен пример за надежден и гъвкав мирен договор. В статия за в. Ню Йорк Таймс те обобщават формулата на споразумението по следния начин - замяна на мир с Израел срещу немилитаризирана палестинска държава. Документът от петдесет страници е пълен с предложения, добре опаковани с подробности, карти, анекси, които засягат неразрешените проблеми, провалили всички мирни преговори досега. Споразумението на частните дипломати даже отива много по-далеч от пътната карта на близкоизточния квартет (САЩ, Русия, ЕС и ООН). Женевската инициатива предлага първо създаването на демилитаризирана палестинска държава. Иначе казано, палестинците признават Израел като родина на евреите, а израелците признават Палестина като родина на палестинците. Двете страни се задължават повече да не се затрупват с нови претенции. Израел се изтегля в границите си отпреди шестдневната война през 1967-а, като 75% от еврейските заселници остават в палестинските територии под израелска защита. Израел в продължение на тридесет месеца се изтегля от Ивицата Газа, а палестинската държава се простира върху 98% от територията на Западния бряг на река Йордан. Най-болезненият въпрос за Ерусалим е договорен по следния начин. Ерусалим е разделен на израелски (западен) и палестински (източен), като Израел си запазва контрола над Стената на плача, но се отказва от суверенитета върху Храмовия хълм в Стария град на Ерусалим. Това може би най-невралгично място според предложението се поставя под международен контрол.Впрочем, от свещеното място Храма на хълма се вижда най-добре колко дълбока е пропастта между израелци и палестинци. През септември 2000 г. Ариел Шарон изненадващо посети Храма на хълма и събуди тъмните емоции в отношенията между израелци и палестинци. Тогава започна не само новата Интифада, но и новият етап от омагьосания кръг на тези отношения, като проличаха и забавените рефлекси на международната политика... Според Женевската инициатива е уреден даже и бежанският проблем. Авторите предлагат план, според който палестинците се отказват от завръщането на около четири милиона бежанци по родните им места в Израел. Една голяма част от тях в момента живеят в Йордания и Ливан. Споразумението предвижда и освобождаване на всички затворници преди май 1994-а, както и на всички младежи, жени и пленници в лошо здравословно състояние. То отива още по-далеч, като поделя пътища, въздушно пространство и електромагнитната област. Това споразумение наистина притежава всички атрибути на един мирен договор и може би точно затова е нереално. За израелско-палестинския конфликт едва ли важи правилото, че с малки крачки големи цели не се постигат.Накрая обаче трябва да кажем, че Женевското споразумение е само виртуално, признават двамата инициатори - израелецът Бейлин и палестинецът Рабо. Това е очевидно, защото, за да има истинско споразумение, е необходимо в него да участват правителства и мнозинства. Независимо че подкрепата, която дадоха Генералният секретар на ООН Кофи Анан, държавният секретар на Съединените щати Колин Пауъл, британският премиер Тони Блеър, руският външен министър Игор Иванов и големи политици от световната сцена като бившият съветски президент Михаил Горбачов и бившият германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер, политическата реалност е съвсем друга. Даже публичната защита от страна на Германия и Франция не даде резултат. Като се вземе предвид изключително тревожната обстановка в Близкия изток, фактът, че изтъкнати израелски и палестински личности са изготвили план за мирно съжителство между израелци и палестинци, е окуражаващ сигнал на надежда, каза германският външен министър Йошка Фишер. Френският му колега Доминик дьо Вилпен го допълни по следния начин: Тази инициатива показва мобилизацията на израелските и палестинските граждани и усилията им трябва да бъдат подкрепени. Колкото и двамата да твърдят, че Женевското споразумение се вписва в усилията на международната общност и е продължение на пътната карта за мир в Близкия изток, частното споразумение не намери и грам разбиране от официалните власти в Тел Авив. Израелското правителство не само остро го разкритикува, но заяви, че то само ще подкопае пътната карта, която единствена може да бъде основа за мирни преговори. Крайните привърженици на Хамас и Ислямски джихад пък организираха гневни протести срещу инициативата и нейните автори. Терористичната групировка Ал Акса определи инициаторите от палестинска страна като колаборационисти, което означава издаването на смъртна присъда. По жилището на Рабо бе стреляно, за да го откажат да замине за Женева. Женевската инициатива си остава виртуална, една фантазия, която със сигурност дълго ще отлежава в някой швейцарски сейф, но която макар и за кратко накара мнозина да повярват, че и в абсурдността на частното споразумение има реален потенциал за решаване на конфликти. Тази инициатива има стойност най-малкото затова, че този въображаем мирен договор дава една възможност - по пътя на изгубените илюзии да се намери и реалността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във