Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЖЕНЕВА СРЕЩУ СОЛНЦЕВСКИТЕ МАФИОЗИ


Сергей Михайлов, известен като Михас, е син на влиятелна
чиновничка от Солнцевския районен изпълком и обикновен работник.
През юношеските си години той не създава грижи нито на учителите
си, нито на милиционерите. Но момчето е физически най-силно в
класа си, а по-късно става майстор на спорта по борба.


След завършване на училище Михайлов постъпва в престижните
курсове за ресторантски управители и попада по разпределение като
сервитьор в ресторант Советский. Но заплатата и бакшишите
хронически не му достигат. Тогава Михас за първи път прекрачва
границата на закона - инсценира кражба на собствения си мотоциклет,
за да получи застраховката. По този повод през 1983 г. Михайлов
за първи път посещава затвора. И въпреки че впоследствие се отървава
с условна присъда, престъпният университет рязко променя
живота му.


След освобождаването му при Михас се изнизва върволица
от посетители от микрорайона Солнцево. И те като него са получили
първите си присъди поради младост и глупост и изпитват огромни
затруднения да започнат работа след затвора. Тогава Михас се заема
да им намери припитание. През 1987 г., той и екипът
му печелят пари от игра на карти с доверчиви граждани, като ги
мамят безогледно. Територията, на която се разгръща тази дейност,
включва Югозападната станция на метрото и хотел Комета.


Самият Михас не е сред играчите - той ги ръководи.
Постепенно неговите хора започват да контролират една след друга
търговските фирми в Гагарински район на Москва, искайки пари срещу
защита (известна в цял свят като рекет). Като бивш
сервитьор Михас особено много се интересува от ресторантите. Към
края на 80-те години под неговата опека са вече осем заведения,
в това число и любимият ресторант Советский.


Солнцевското съдружие се разраства с небивали темпове.
Когато оперативните работници от Гагарински район се заемат сериозно
с групировката, тя наброява към 30 човека. Но в началото на 90-те
най-активните й членове са вече около 500. Освен основните играчи
има и много гастрольори. Бандити от различни райони получават
правото да се наричат солнцевци срещу вноски в общата каса, чиято
обща сума наброява милиони долари. Престъпният лиценз
на групировката е неограничен - жители на Далечния изток се оказват
също солнцевци.


Страхливите свидетели


През декември 1989 г. оперативните работници радостно
потриват ръце, защото най-после лидерът на солнцевската групировка
се е изложил. Той заставя Вадим Розенбаум, председател на кооператива
Фонд, да го назначи за щатен началник на отдел Снабдяване
и да му изплаща възнаграждение, разбира се, без да върши никаква
работа. Заповедта за ареста на Михас е подписана лично от прокурора
на Москва Генадий Пономарьов.


Счетоводните ведомости и показанията на сътрудниците
от кооператива са напълно достатъчни, за да бъде осъден Михайлов
като рекетьор. Срещу него свидетелстват Розенбаум, неговата помощничка
Пастухова и главната счетоводителка на Фонд - Регина
Майорова.


В средата на декември обаче Вадим Розенбаум се обръща
към следствието със следното заявление: Във връзка с това,
че дадох пред следствието правдиви показания за изнудване за пари
от страна на Михайлов, Тимофеев и Аверин, а също съзнавайки реалността
на заплахите, които ми бяха отправени от посочените лица по повод
изявленията ми пред правораздавателните органи, моля да предприемете
мерки за предотвратяване на физическата разправа с мен.


Как реагира следствието на този документ? Отговорът
е - никак.


Когато една вечер Розенбаум се прибира от поредното
посещение на улица Петровка на работното си място,
в кабинета му влизат двама младежи и му казват, че трябва спешно
да тръгне към дома си. Там пред Розенбаум спира тъмносиньо Жигули.
В колата са Михайлов, Люстарнов и Аверин. Пред следователя по-късно
потърпевшият разказва: Те ме предупредиха, че ако кажа нещо
в милицията, аз и членовете на семейството ми ще бъдем убити.
Казаха ми, че разполагат с домашните телефони и адресите на сътрудниците
на Министерството на вътрешните работи, които се занимават с техните
дела. Те им били предоставени от А. Левитов, извънщатен сътрудник
на МВР, който и по-рано им предавал адреси и копия от протоколи
за разпити срещу заплащане.


След този случай председателят на кооператива става
нервен и често започва да пие капки за сърце на работното си място.
В края на краищата той решава, че живота му е по-скъп от всичко
и се отказва от показанията си. Страхът и заплахите принуждават
Пастухова и Майорова да постъпят по същия начин. На последния
разпит Пастухова заявява, че Михас, Аверин и Люстарнов са се трудили
с пот на челата, че са ръководили охраната, че са посещавали заедно
с Розенбаум басейни и ресторанти, а трите автомобила Волво
им били подарени за добра работа с решение, взето на събрание
на кооператива.


Заместник-прокурорът на Москва Юрий Андреечев е принуден
да прекрати делото поради липса на доказателства и да освободи
Михас. Колкото до Вадим Розенбаум, през лятото на миналата година
той все пак бе убит в къщата си холандски тип с изстрел в главата.


Щедрите престъпници


Шестмесечният арест прави Михас по-предпазлив. Той
престава да дава преки указания на бойците си и създава многостепенна
система на управление.


Междувременно сферата на интересите на солнцевската
групировка стремително се разширява. Вече 30% от търговските структури
в Москва им плащат рекет. Името на Михас хвърля в свещен трепет
много хора - от амбулантните търговци до големите босове.


Подкупването на работещите в правораздавателните
органи е постоянен и рутинен процес. Един районен съдия от покрайнините
на Москва например, срещу скромно заплащане, фалшифицира присъдата
на член на групировката, който рекетирал пътниците на летище Внуково.
Помощник-прокурорът на Солнцево пък, срещу дребни
пари, договаря със съдиите освобождаването от ареста на двама
от подчинените на Михас, които ограбват хора във Внуково.


За подкупването на Тверския районен съд, където се
гледа делото на близък до групировката изнудвач, са хвърлени 4
хил. долара и 1.5 млн. рубли. А един от солнцевските авторитети
даже получил съдействие от следовател по особено тежки престъпления.
Срещу крупна сума във валута служителят на закона унищожил най-важното
веществено доказателство, уличаващо бандита - аудиокасета, съдържаща
заплахи. За още двама ръководители на Московската прокуратура
е установено, че са взели подкуп, за да прекратят издирването
на друг член на групата - Ракитин.


По мнението на оперативните работници следите от
дейността на групировката могат да бъдат забелязани във всяко
пето углавно дело.


Непредпазливите адвокати


През 1993 г. е убит Валерий Власов, директор на казино
Валери, контролирано от Михас. Във връзка с делото
Михайлов е задържан и прекарва едно денонощие в ареста на Петровка.


След излизането си от ареста лидерът на престъпната
групировка заминава далеч от изкушенията в Русия, като си оформя
фиктивно израелско гражданство. Той даже успява да спечели доверието
на властите в Коста Рика и става почетен консул на тази държава.
Но с деянията на Михайлов се занимават вече не служители от някое
московско районно управление, а ФБР и Интерпол.


Ако Сергей Михайлов е престъпник, защо никой
на Запад не го затваря? - гневно пита неговият адвокат Сергей
Пограмков. Думите му се оказват предизвикателство към съдбата
- не след дълго наистина затварят Михас. На 15 октомври 1996 г.
Михайлов долита в Женева от Виена по работа. На летището
в Куантран, след като разглеждат паспорта му, полицаите вежливо
молят Михас да ги последва и му слагат белезниците. Тази операция
швейцарските вестници окачествяват като една от най-блестящите.


Михас е обвинен за участие в организирана престъпна
групировка, продължено на територията на Швейцария. Този
параграф от наказателния кодекс на кантона Женева действа от 1994
г., но до арестуването на Михайлов никой не е съден по него. Особено
опасният руснак е настанен в единична килия на затвора Шан Делон.
Разрешават му разходки в тясно пространство под затворническия
покрив, а на разпитите го откарват облечен с бронежилетка и всеки
път по различен маршрут. На Михайлов му е позволено да контактува
само с адвокатите си, със свещеник (с когото арестантът говори
на немски) и със затворниците от съседните килии, когато играят
тенис на маса.


Следователят по делото на Михайлов - Жорж Зекин,
е принуден да забрави нормалния живот. По време на двегодишното
следствие той живее зад бронирани врати и прозорци и се придвижва
само със засилена охрана. Назначен му е дубльор (по италианската
схема), който във всяка минута е готов да поеме делото.


За отърваването на Михайлов са хвърлени мощни адвокатски
сили от Швейцария, Белгия, Израел и Русия. А също и много пари.
Само за подкупи в московското районно управление, където знаят
за Михас твърде много и са готови да съдействат на швейцарците,
солнцевци предлагат 2 млн. долара. Но усилията им се оказват безрезултатни.


Краят на опитите да се помогне на руския престъпен
бос е поставен с обиска на главния му швейцарски адвокат - Ралф
Освалд Изенгер, единственият от защитниците, който знае руски
език. На излизане от затвора от адвоката били иззети писмени указания
от Михайлов за това, как да попречи на следствието. Изенгер е
обвинен в съдействие на престъпна


организация и е отстранен от делото.


Предпазливите следователи


Следователят Зекин вече е събрал за съда (делото
ще започне на 30 ноември) всички свидетели на обвинението. Трима
от тях е осигурило ФБР - специалният агент Робърт Левинсон с 20-годишен
стаж, бивш московски предприемач (името му се пази в тайна), укрил
се в САЩ, след като солнцевските бандити го рекетирали за 40%
от доходите му, и бивш телохранител на Михайлов, който твърди,
че е бил свидетел на указанията, които Михас дава за разправа
с негови конкуренти. Всички те са включени в програма за защита
на свидетелите и се намират под строга охрана.


От руска страна свидетел на обвинението е майорът
в оставка Николай Упоров, изучаващ дейността на солнцевската
групировка от 1987 година. Сегашното му местонахождение също е
тайна. Най-вероятно Упоров повече няма да се върне в Русия. След
като даде показания в съда, той ще остане да се бори с руската
мафия в тихата Женева.


Михайлов е на прага на съда и има поне три причини,
поради които делото може да завърши с присъда. Първо, швейцарците
са в състояние да поемат отговорността за живота и здравето на
свидетелите. Второ, за тях борбата с мафията е въпрос на национална
чест и никакви фантастично големи пари не са в състояние да заставят
хладнокръвния Зекин да се отклони от пътя си. И трето, правораздавателните
органи в Женева не допускат до делата адвокати, за които има оперативна
информация, че поддържат връзки с мафията. Потвърждение за това
е многократният отказ да бъде дадена швейцарска виза за адвоката
Пограмков, който през 1989 г. спаси Михас от съда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във